Увлечени в предизборното очакване и следизборните сценарии, не забелязахме, че в югоизточната ни съседка (където все пак живеят постоянно стотици хиляди български граждани - настоящи и бивши, и техни потомци), стабилността, традиционно характерна за най-големите мегаполиси, започва неумолимо да се пропуква.

Външен израз на напрежението станаха събитията в парка Гези, в самия център на Истанбул, до прословутия площад „Таксим". Повод за вълненията беше намерението на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган да изсече дърветата, засадени там през 30-те и 40-те години на ХХ век и да построи оперетен театър и търговски център.

Като страничен наблюдател мога да кажа, че нуждата от двете здания е просто належаща: наблизо е луксозният „Форум" и други скъпи хотели, там е и световният конгресен център „Лютфи Кърдар", където през август 2003г. на изключително високо ниво, от гледна точка на организация и отношение към делегатите, беше проведен Световният Философски Конгрес.

След завършването му, си направих няколко часова разходка из старата част на Бешикташ, приютила много еврейски и арменски бижутерски магазини. Мъчно ми е, че сега сигурно са изпотрошени, подпалени и разграбени.

От друга страна обаче, да се изсичат дървета в центъра на Истанбул си е истинско безумие! Най-близкият парк е „Йълдъз парк", където е бил заточен след свалянето си султан Абдул Хамид. Той е крайно недостатъчен, за да може да се диша в столицата на Византия и Османската империя, особено по време на горещините. И еколозите имат всички основания да протестират.

Срещу кого, или какво обаче протестират в Анкара, Измир, Анталия, Коня!? Огромното мнозинство от участниците в протестите в другите най-големи турски градове навярно никога не са посещавали парка Гези и едва ли ще го посетят някога. И ако в Анкара си намериха подобен повод - спасяването и защитата на парка Кугуллу, останалите впечатлиха с бързата си реакция и добрата организация!

Доскоро турските управляващи се хвалеха, че в отличие от арабските съседи, в държавата им цари стабилност и просперитет и че икономическото й развитие служи за пример на Стария свят.

Ако мирният процес с ПКК бъде доведен докрай и ако от Баку престанат да се месят в отношенията между Ереван и Анкара, турските граждани от кюрдски и арменски произход ще престанат да бъдат деструктивен фактор и възходът на Република Турция ще продължи. Това обаче май не се хареса на някого вътре, или вън от нея. Така да се каже, и на турците в големите градове "им дойде редът" да изпитат на гърба си не само спорадичните терористични актове от страна на ПКК, АСАЛА, или на такива организации като Турската Комунистическа Партия (марксисти-ленинисти), но и масовите безредици в централните части на мегаполисите, които парализират деловия живот.

Кой има интерес от всичко това? На първо място бившите генерали и висши офицери, които сега гният по арестите и затворите. Второ, главната опозиционна сила: Народно-Републиканската партия на Кемал Кълъчдароглу. Трето, възстановяващата предишното си влияние Партия на Националистическото Действие на Девлет Бахчели.

В светлината на предстоящата неизбежна смяна на президентския пост, се наблюдава тенденцията на определено сближаване на президента Абдулах Гюл с ДевлетБахчели. Целта може да бъде само една - елиминирането на Реджеп Тайип Ердоган. Тоест, сегашното компрометиране на дейността на неговото правителство може да бъде насочено към избягване на руския вариант: смяна на президентския с премиерския пост и обратно.

През годините на своето управление Ердоган се прояви като независим, волеви и харизматичен политик. Той не се огъна под натиска, нито на съюзници, нито на вътрешни и външни врагове. По тази причина САЩ открай време се опитват да реализират стратегията за обуздаване на турските амбиции. Тя сега има по-големи шансове за успех, след като Ердоган изведнъж реши да превърне сирийския президент Башар Асад от личен приятел и стратегически съюзник, в най-зъл враг и вече военен противник (Може би единственият случай, когато се поддаде на натиска на Вашингтон).

Не случайно, най-сериозните критики за случващото се в Истанбул, Анкара и т.н. идват именно от Дамаск. Няма как баасистите да не се възползват да си отмъстят за ударите в гръб, които продължават (и ще продължават) да получават от страна на умерените турски ислямисти.

Критики идват и от Ереван, от страна на партията „Арменски Национален Конгрес" на бившия президент Левон Тер-Петросян, но той винаги е действал под западен диктат, така че не си струва да го вземаме на сериозно. А и структурите му вече са маргинализирани, а персоналът - лумпенизиран.

В другите съседни държави има достатъчно вътрешни проблеми и никой не забелязва какво става в големите градове на бившия поробител.

Там обаче са налице симптоми на „Арабската пролет", по време на горещото турско лято. Ще стане ли тя от това по-гореща?

Това най-вероятно е целта на задкулисните кукловоди, което означава, че вече се прехвърля и в Европа и достига нашата граница!!!