На 1 ноември, 4 дни след парламентарните избори в Украйна на 28 октомври, в САЩ освободиха и веднага арестуваха отново бившия украински министър-председател от годините 1996-1997 Павел Лазаренко (приятел на управлявалите тогава седесари).

През 1999г. той се опита да влезе в САЩ, за да се спаси от съдебно преследване в Украйна. Тогава беше осъден за пране на пари. Сега 59-годишният политик пак не можа да се присъедини към 38-годишната си съпруга и трите им деца, да заживеят в новия му мезонет в САЩ и да харчат завидното му материално състояние.

Все пак, избегна най-лошата перспектива - екстрадицията в Украйна. Защото, докато излежава присъдата за влизане в САЩ с нелегални документи, адвокатът му ще прави постъпки пред съдебните власти и пред Хилари Клинтън да не го изпращат в родината, където заедно с Юлия Тимошенко ще отговарят за петорното убийство на летището в Донецк. Ако той бъде принуден да сключи споразумение с украинския съд и признае нещо, „панночка Юля" ще лежи до живот.

Затова в последните дни преди и първите след изборите тонът й към управляващите малко поомекна и нейните хора не оспорват толкова настървено резултатите от изборите, колкото активистите на „Удар" на Виталий Кличко и най-вече на „Свобода" на Олег Тягнибок. Когато преди два месеца активистите на партията и „Баткивщина" (татковина) се свързаха с мене, в началото ставаше дума за помощ за изборите. После започнаха да ми пращат разни оферти за „Газпром", „Лукойл" и други подобни организации. На напомнянията ми, че 28 октомври наближава отговаряха: „Давай сега да оправим бизнеса, а за изборите ще говорим после"!

Тази незаинтересованост от изборния резултат показва предварително примиряване с поражението. Факт е, че заместилият Юлия Тимошенко на поста лидер на Обединената Опозиция Арсений Яценюк посочи като най-важен резултат от изборите самото явяване заедно на обединилите се в тази коалиция партии.

От Партията на Регионите също са наясно как ще продължат да управляват - ще сключат коалиция с „Удар". Иначе нямаше да си позволяват да говорят, че Комунистическата Партия на Украйна е „най-голямата бизнес-структура в страната, лишена от идеология". Коалиция с Обединената Опозиция или „Свобода" не е възможна. В Киев цари относително спокойствие и министър-председателят Николай Азаров вече заяви пред наблюдателите от ОССЕ, че изборите са минали нормално и свободно. Има разбира се и други мнения, но те вече не са в състояние да променят нищо. А инцидентите са в провинцията.

Промените в състава на правителството няма да се отразят на външната политика на Украйна. Руският политолог Александър Левченко подчертава определящия факт, че Украйна е съучредител и безсменен участник в ОНД като бариера пред нейната евроатлантическа ориентация, въпреки че по времето на президента Леонид Кравчук тя беше еднозначна и дори през 1994г. беше подписан Рамковият договор с НАТО „Партньорство за мир".

Сменилият го Ленид Кучма водеше многовекторна външна политика, но и по негово време контактите с НАТО бяха по-интензивни, отколкото с Русия и Киев, не се включи в ОДКБ, а започна да играе водеща роля в ГУАМ. Все пак, през 2004г. Леонид Кучма издаде указ, в който се казваше че влизането в НАТО не е цел на украинската външна политика.

То стана такава при Виктор Ющенко. Тогава чрез ГУАМ той и Тимошенко започнаха експорта на „цветните революции". В крайна сметка и двамата пострадаха, дошлият на тяхно място Виктор Янукович отхвърли НАТО и ЕС като перспектива за Украйна.

Според друг руски експерт - Александър Гущин, всичко тръгва от началото на ХХ век и 1917г. Той смята, че „украинската революция трябва да се разглежда извън руския контекст. Тя е национално-демократично движение." Според него, трябва да се има предвид най-вече фактът, че Украйна е била поделена между Русия и Австро-Унгария. Затова тогавашната анти-руска революция в Украйна е преди всичко немски и австро-унгарски продукт. Доказателството е че тогавашното киевско правителство претендира за Дон, Кубан, Воронеж под натиска на Запада.

Самият хетман Скоропадски сключва мирен договор с болшевиките, но без да реши териториалния въпрос. Той, между другото, пише мемоарите си на руски - бил е царски генерал.

Така или иначе, събитията от 1918-20г. оказват огромно влияние върху идентичността на самите украинци. Докато в междувоенна Полша са подтискани и подриват държавните устои, в СССР са подложени на украинизация. Съветската власт е била принудена да признае украинското движение и да даде възможност за самоопределение и държавно строителство до разпада си.

Разликата между изтока и запада се запази на тези избори и явно е непреодолима по този начин.