"Има лица с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20", каза неотдавна управителят на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов. Здравният фонд тегли чертата на харчовете за годината и установи това, което е констатирал и преди - твърде много пациенти в болниците. Нещо повече - през тази година разходите за болниците са нараствали с 10% на месец. Михайлов призна, че нямат отговор на какво се дължи този увеличен обем болнична медицинска помощ, но допусна, че става дума за фалшиви хоспитализации, за някои от които има сигнали и е започнала проверка на клиничните пътеки, по които са приемани свръхлекуваните болни.

Че НЗОК трябва да затегне контрола върху начина, по който се харчат парите ни от здравни осигуровки, е ясно от години. Но и решението на ВАС за надлимитната дейност на болниците леко засили процеса. Става дума за 104 млн. за шест месеца, изработени от 226 болници. Една трета от тези милиони са заявени от столични болници, а първенците по извънредно дейност са "Пирогов", "Софиямед" "Сърце и мозък", "Дева Мария", "Бургасмед".

Наблюдателят остава с впечатление, че българинът усилено се лекува, и е логично да се предположи, че все пак, ако е приеман в болница 37 пъти, се е излекувал. Статистиката обаче не подсказва подобна равносметка, ако имаме предвид данните на Евростат, според които страната ни отново е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Основните причини - болестите на сърдечносъдовата система и рака са лидери, следват ги заболяванията на дихателната, храносмилателната и ендокринната система.

Данните на коефициента на смъртност през 2023 г. показват 15.7 на 1 000 души. Детската смъртност остава на почти същото ниво като през 2022 г. (4.9 на 1 000 живородени), но продължава да бъде по-висока от средната стойност за ЕС, която е 3.2 на 1 000 деца.

Детската смъртност продължава да е сред най-високите в ЕС, случи се и да почине бебе в линейка. Покрай споровете дали новороденото е починало напът към родилното отделение или вече е било мъртво, избуяха отдавна известни факти. Въпреки големия брой болници у нас, в непривлекателните райони достъпът до медицинска помощ е затруднен или невъзможен. Затова т. нар. Югозападна болница, която беше цитирана по случая, обединява отделения в два града - Сандански и Петрич. Медиците в отделенията се редуват в даването на дежурства и ако имаш късмет може да се вредиш за лечение в града, в който живееш. Ако не - пътуваш и се молиш да оцелееш. И вината не е в хората, които се грижат за здравето ти, а в другите, които са позволили с години безхаберие тази неравнопоставеност в достъпа до здравни грижи да се задълбочава.

Кризата от дълго време мори и спешната помощ у нас, която страда от недохранване със специалисти и е на опашката по предпочитана месторабота заради свръхнатоварването, сблъсъка с агресивни, безпомощни близки на пострадали и ниско заплащане.

Може ли случаи като този в Сандански да бъдат предотвратени? Вероятно, ако има проследяване на бременността. Ако има лични лекари, които да насочат пациента. И това не е лесно да се случи у нас. За заплашително намаляващия брой общопрактикуващи лекари се говори от години. Както става ясно от думите на председателя на УС на България лекарски съюз д-р Николай Брънзалов към ноември те са малко над 3300. Един семеен лекар има средно над 1860 пациенти, а там, където районът не е атрактивен, като Сливен например, едно джипи може да има в листата си 16 000 пациенти. На всички е ясно, че при такава листа е изключено да могат да се обхванат всички, които имат здравословен проблем. "Няма интерес към общата медицина", констатира шефът на Лекарския съюз и посочва, че най-зле е покритието в областите Търговище, Разград и Кърджали. Иначе казано, населението на тези райони е дискриминирано в достъпа до медицински услуги.

И не само достъпът и качеството на лечението са проблем. Ако трябва да се върнем на случая с починалото бебе, трябва да признаем още един факт - липсата на здравна култура. В маргинализираните общности (пък и не само в тях) тя е под нулата. И няма перспектива скоро картината да се промени, защото липсва здравно образование. Имаше план за повишаването му още в училищна възраст, но и той е провален.

Повишаването на здравната грамотност беше заложено в реформата "Съвременно здравно образование в българското училище", включена в Националния план за възстановяване и устойчивост. Предвиждаха се стъпки, които трябваше да бъдат осъществени до 2026 г. Тяхната цел бе да се образоват подрастващите ни, които са в челните места по употреба на алкохол и цигари в ЕС, страдат от наднормено тегло и имат рисково сексуално поведение. Работна група на МОН и МЗ трябваше да изработи насоки до март тази година, дейностите по тях да влязат в сила с началото на новата учебна година през септември. Работата на тази група замря с поредното служебно правителство и за здравно възпитание в училищата ще трябва да почакаме.

Контролираме ли системата или сме съучастници с бездействие

Все пак част от контрола върху системата е в ръцете ни. Тази възможност ни осигурява мобилното приложение еЗдраве, разбира се - ако сме го инсталирали в телефона си и сме го сдвоили с медицинското си досие в Националната здравноинформационна система. Така бихме разбрали, ако някъде ни лекуват, преглеждат или изследват, без и да подозираме. С малко активност можем дори да подадем сигнал до НЗОК, констатирайки нередност. И макар обичайният песимизъм да диктува, че резултат от подобни сигнали няма, все пак инструмент за реакция съществува. Съществува, но интересът към тази възможност далеч не е висок. Към ноември едва 80 000 български граждани имат такъв достъп и контрол върху това, което се случва със здравната им биография. Излиза, че ние самите не сме особено заинтересовани от това как се харчат парите от здравните ни осигуровки. Но пък сме активни, когато дойде ред да хулим системата, което правим почти ежедневно.

Има и още един аспект, който изисква активността ни - профилактиката, която дава все повече възможности да проверим здравния си статус безплатно. Опциите в профилактичния пакет, заплащан от НЗОК се увеличават, макар и плахо всяка година, но интересът към тях остава незадоволителен. Аргументите за пасивността ни варират от "нямам време", "всичко е формално", "личният ми лекар няма свободни часове" до "ще ми намерят нещо".

Възможност са и скрининговите кампании, за които призовават много специалисти и бавно търсят мястото си в ранната диагностика на социалнозначими заболявания. Тази година отбеляза завръщането на скринингите скромно, само с една, организирана на институционално ниво кампания - за скрининг на рака на маточната шийка. Макар все още да няма анализ на резултатите от нея, интересът като че ли е основно медиен. И това изисква усилие - да отделиш време за преглед. И друго усилие да преодолееш недоверието в системата, че това ще спечели друг, а не ти.

Както отдавна ни е известно - грижата за здравето е съвместно усилие на медици и пациенти. И ако трябва да завършим оптимистично в навечерието на следващата година - в този процес не сме съвсем безпомощни стига да преминем от ежедневно хулене на системата към натиск тя да се промени.