Руската инвазия в Украйна обтегна до краен предел отношенията на Москва с почти целия западен свят. Европа и САЩ наложиха редица санкции на Кремъл с цел да го принудят да прекрати военните действия. Едно от тези ограничения е "морско" - забрана на кораби под руски флаг да влизат в пристанища на ЕС. Допускат се изключения във връзка с медицински, продоволствени и хуманитарни цели, както и свързани с енергетиката.

Луксозните частни яхти обаче не влизат в тези изключения. И през последните месеци редица такива плавателни съдове се оказаха "арестувани" - в италиански, френски, германски пристанища... Дори съдът в тихоокеанската държава Фиджи разреши конфискация на суперлуксозна яхта, за която се смята, че е собственост на руски олигарх, включен в "черния списък" на САЩ.

Тук в действие влиза комбинация от европейските санкции спрямо руската държава и американските спрямо ключови официални лица и приближени на Владимир Путин. На пръв поглед обаче изниква въпросът какво общо имат мега луксозните яхти с политиката, и по-специално с войната. Все пак това не са бойни кораби...

Преди всичко, "арестуваният лукс" има психологическо въздействие. (Свръх)богатите в днешно време руснаци са известни със своето разточителство (всъщност, направо показност), така че тези удари съвсем не са безболезнени. Още години преди инвазията в Украйна руските новобогаташи си бяха спечелили славата на хора, които в много по-голяма степен демонстрират богатството си, в сравнение с "колегите" си от други части на света (единствено в арабския свят ги конкурират по разсипничество). И това се дължи именно на уточнението "новобогаташи". Елиминирането на дворянството (и буржоазията) след Октомврийската революция и последвалите седем десетилетия социализъм лишават руското общество от предприемаческа традиция и приемственост. "Старите" елити са изкоренени отдавна, а днешните олигарси просто са разграбили или получили наготово огромни активи в периода на хаоса в първите години след разпадането на Съветския съюз. В общия случай това са хора с огромно его и е напълно логично да бъдат дестабилизирани с подобни действия.

Какво обаче следва от това? Ами, нищо особено, освен раздразнение по върховете на Кремъл. Ако целта е да се изнервят хората около Путин, вероятно това е един от начините. Но ако някой си въобразява, че така може да се предизвика "вътрешен раздор" сред московската върхушка, значи трябва да е или много наивен, или тотално незапознат с реалностите. Или и двете.

Нека да се върнем 78 години назад, а именно към едно от най-чудовищните военни престъпления по време на Втората световна война - англо-американските бомбардировки над София (и други градове на страната). От чисто военна гледна точка въздушните удари имат слаба обосновка, тъй като в огромното си мнозинство бомбите падат не върху военни обекти или правителствени сгради, а поразяват цивилно население и домове. А за играчките-бомби* по-добре да не отваряме дума...

Една от целите обаче е дворецът "Врана", който е бомбардиран именно, за да се убият царица Йоанна и 6-годишния тогава цар Симеон II. Замисълът на всичко това е не просто да се деморализира населението на противниковата страна (нещо обичайно по време на война), а да се предизвика бунт, който да доведе до смяна на управляващите, респективно излизане на България от Оста. Само дето не се случва точно така. Излизането на България от съюза с Германия е вследствие не на бомбардировките, а на това, че войната като цяло отива на провал. А решенията за смяна на политическия курс в България през първата половина на 1944-а година се вземат "отгоре", а не "отдолу". Защо правя тези уточнения - ще стане ясно по-нататък в изложението.

След тази историческа препратка става ясно, че във военно време никой няма да прости на яхтите, които (заедно с платноходките, по думите на един бивш български премиер) са символ на мир, туризъм и просперитет. Но няма как този "арестуван лукс" да предизвика промяна на политическия курс в Кремъл. Поради една много проста причина.

Русия днес не е Русия от 90-те години на миналия век, с хаоса, олигархичните битки и слабата централна власт. Олигарсите можеха да свалят Борис Елцин; не могат обаче да свалят Владимир Путин. Защото де факто от него зависи дали ще бъдат олигарси или не.

Икономическата система в Русия може да се оприличи на държавен капитализъм, в който повечето големи предприятия са номинално в частни ръце, но тяхната неприкосновеност по никакъв начин не е гарантирана. Държавата (по неписани закони, формално съществува свободен пазар) има възможност (и навици) да се намесва както си иска - днес си олигарх, утре не си. По преценка на Кремъл. И с това западните стратези би следвало да са наясно.

Ако някой може да предизвика "дворцов преврат" в Москва, това са среди или от висшето командване на армията, или от службите. Заради очертаващия се провал на "специалната военна операция" в Украйна. Която трябваше да бъде "денацифицирана" след няколко дни военни действия, а близо 4 месеца по-късно от първоначалния руски "блицкриг" няма и помен. И именно заради това (както и заради подадената към Путин подвеждаща информация за състоянието на руската и най-вече украинската армии), властите в Кремъл вече изпоарестуваха представители на тези среди. Но нито генералите, нито шефовете на тайните служби се появяват с луксозни яхти по европейските пристанища.

Та, яхтите са си яхти, но въвличането им във войната не води до нещо кой знае какво. Далеч по-важно е европейските държави, които сега арестуват руски яхти, да се вземат в ръце и да помогнат реално, според възможностите си, на Украйна. По примера на страни като Полша, Естония (която дава 0,8% от своя БВП в помощ на Украйна - военна, техническа, приютяване на бежанци и т.н.) и други на източния фланг на НАТО. А не да симулират полъх на морски бриз...

*през последните години се появиха твърдения, че тезата за играчките-бомби, пускани от англо-американската военна авиация, са фашистка пропаганда, използвана след войната и от комунистите. По този повод пиша следното: в средата на 80-те години на миналия век баща ми работеше в администрацията на Съюза на слепите в България. Помня срещата с един незрящ човек (тогава на възраст около 45-50 години), за когото ми бе казано, че е ослепял именно от експлозията на такава играчка-бомба.