Две събития придадоха свежа окраска на българската криворазбрана демокрация през последната седмица.

Първото - референдумът, от който всяка власт от 1989 насам бягаше като владика с „Ролекс" от тамян, е на път най-подир да се случи. Което е по-важно - не само защото левицата го поиска.

Второто - управляващият керван най-после поспря и се вслуша в подлайването на кучетата (волеизявено с над 500 хиляди подписа).

Всред шумотевицата около мистериозния инвеститор и задния ход на премиера Борисов (скорост, която напоследък използва все по-често) като че ли назад остана фактът, че инициативата първо да се чуе vox populi, пък след това да се преговаря за АЕЦ „Белене", а не наопаки, дойде от президента Плевнелиев. Който преди, че и след изборите, бе подозиран, че като държавен глава кротко ще се взира от прозорците на „Дондуков" 2 към отсрещната сграда и ще чака нишани за своите действия от Повелителя. Май не се получи. В Русия има една уместна в случая поговорка: вместо кучето да върти опашката - опашката завъртя кучето.

Така президентът ще запише в актива на своя мандат първия в демократичното битие на България референдум. С което ще си осигури място в учебниците по история - сънуван блян за всеки дишал един въздух с Б.Б.

Плевнелиев стигна и по-далеч в амбициите си да придаде максимална тежест на начинанието: поиска „всички проекти в областта на атомната енергетика с всички параметри, всички цифри на масата - българите имат право да знаят". И си пожела истински парламентарен дебат в интерес на хората, в интерес на прозрачността. За което обаче ще има да си чака.

По темата „Белене" в сградата на едноименния площад ще се чуват сал безумни партийни нападки от типа „Той що не подписа, а аз трябва да подписвам" (Борисов за Станишев), „Ако Цачева иска да пита нещо друго, да си събере 700 хиляди подписа" (Манолова за формулировката на въпроса).

Да не забравяме и безкрайните приказки за наивници в полза на АЕЦ и срещу нея, за плюсовете на едно финансиране и ужасите на друго, за надеждността на проекта и за неговите страховити рискове - обичайни лобистки наддавания за народния глас. За какъв съзнателен информиран избор може да става дума, когато информацията на практика избирателно се хвърля в пространството от заинтересовани лица, като няма прозрачност на намеренията, а населението няма (и не е длъжно) експертния капацитет само да направи необходимите преценки, за да даде смислен отговор - за или против.

Наистина основният въпрос пред организаторите на предстоящото всенародно допитване да я бъде ли АЕЦ „Белене" е как точно да се попита целокупното население за неговата гледна точка. Дилема, която към днешна дата изглежда почти неразрешима. Но долу съмнението - ще се справим.

Във всеки селски хоремаг в родината ни от обед до здрач на по ракия с лимонада (без салата поради кризата) се събират поне десетима кандидати за селекционери на националния отбор по футбол, едно-две компетентни правителства в сянка - по обясними причини с превес на социалните, здравни и земеделски разбирачи, и неизброима агитка от пèнкилер специалисти по всевъзможни вселенски проблеми на световното човечество. Та една ядрена енергетика ли ще им се опре?

Единствено би ги затруднила иновативната идея на Борисов допитването да се проведе по електронен път. Сиреч - по интернет, а не през енергото. А в село Горно Луково, що е на един хвърлей от Долно същото и току до българо-гръцката граница, за такова чудо още не са чували.

„Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждането на атомна централа на площадка „Белене" е въпросът, формулиран от БСП в подписката. Парламентарното началство Цачева обаче го вижда по-така: дали хората са склонни да делегират на Народното събрание правото да се съгласи на държавен дълг за АЕЦ. В случая кучето и опашката следват природните закони и по един телевизор депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров накървави темата: „Да, теглим кредит", „Да, увеличаваме данъците" или пък - „Да, с частен инвеститор".

Да питаш по този начин оголелия и обосял българин е равносилно да предрешиш отговорите. Народът може и да не знае кое е първо - яйцето или кокошката, но с швейцарска точност може да сметне кое му бърка по-дълбоко в джоба. А идеята за поредно посегателство върху оскъдните му лични финанси днес е в състояние да сложи кръст и на най-перспективния и успешен проект в необозримо светло бъдеще.

И така май ползите от това историческо събитие се минимизират до три. Управлението на ГЕРБ, овладяло всички власти в държавата, изгрява с нещо свястно (макар и не по тяхна воля) от страниците на учебниците.

Овластени и опозиция придобиват по-ясни от мъгляво социологическите данни за очакванията на парламентарните избори. След референдума от 1946, променил формата на държавно управление от монархия на република (лошо няма), и онзи от 1971, одобрил т.нар. Живкова Конституция с прословутия член 1 за ръководната роля на партията (и тук лошо няма - за някои), ще запишем трети. С който сами ще окачим примката на шията си: откъде да сме енергийно зависими - от Русия или от мистериозен задморски чуждестранен инвеститор.

Като стана дума за инвеститори... На внезапните преговори миналата седмица в парламента сред делегацията на фантомния щатски консорциум на очи биеше една персона, чийто индоевропейски произход бе по-близо до „индо", отколкото до „европейски". В което не би имало нищо тревожно, ако не бяха неволните асоциации с един негов земляк - също стратегически инвеститор. Прамод Митал. Който набързо стратегически мина през „Кремиковци" и след него остана скрап (и през ЦСКА - от който след други инвеститори и скрап не остана).

Знаем си, че щом на хоризонта се появи подобен инвестиционен спец от странство - от храстите непременно изскача и един нашенски добър Лупи (за забравилите: вж. Ал. Томов, най-нова българска история), когото после съд не го лови. Да помага.

Ще е тъпо историята да се повтори и с „Белене".