Помощ в размер до 1200 лв., бавачка за няколко месеца, поемане на наем - това са част от обявените преди дни мерки от страна на Министерство на труда и социалната политика, с които ведомството се надява, че ще спре обезкървяването на България и ще успее да привлече обратно у нас младите български висшисти, избрали да се реализират навън. Родната администрация е подготвила специална платформа с информация за допълнителни финансови пакети на хора с висше образование, които искат да се реализират професионално в България, стана ясно от думите на заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. Ден по-късно бившият социален министър Иван Нейков пък излезе с идеята да използваме потенциала на успелите ни сънародниците, като им предложим дистанционна работа у нас.

Дали обаче с подобни откъслечни грижи и колоритни хрумвания българските власти ще докажат през милионите нашенци навън, че България е държавата, осигуряваща добри перспективи за развитие и спокоен и нормален живот - все "луксове", които милиони българи не успяват да открият в родината? Но които намират извън нея.

Числа срещу числа

През няколко месеца, особено в седмиците около поредните избори, управниците все по-често и уверено пълнят медийното пространство с твърденията, че броят на българите, които искат да се завърнат у нас, расте. Според изнесени наскоро от Русинова данни между 60 и 70% от участвалите в допитване български студенти, живеещи чужбина, искат да се върнат у нас и да градят кариера в родината. Няколко месеца по-рано премиерът Борисов обяви, че "усилията дават своите резултати - център след център, висококвалифицирани служители, българи, връщащи се от чужбина, защото България е прекрасно място за живеене". На този фон националната статистика показва, че през 2018 година хората, напуснали това прекрасно място, са 33 225, от които 31 263 са с българско гражданство.

В доклад на НСИ за 2018 се посочва, че през 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души, като институтът не пропуска да отбележи и задълбочаващата се тенденция за застаряването на нацията. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119 или 21.3% от населението, което на практика е над една пета. В същото време, германските им колеги от статистическата служба на страната, цитирани от ДПА и "Ройтерс, обявиха, че през 2018 година всеки ден средно 74 българи са емигрирали в Германия, като общият брой на нашенците, предприели тази крачка през цялата година, е близо 27 000. И това са само официалните данни. След сухата и мрачна статистика приказките за опашки от българи с билет към дома звучат меко казано нелепо.

Цитирането за нагласите от проучвания сред наши студенти зад граница също е неиздържащ проверката на времето аргумент, поради простия факт, че по-голяма част от младите хора навън все още са в плен на носталгията и е съвсем естествено да имат желание да се завърнат. Далеч по-същественият въпрос е дали на практика го правят, а всички, които имаме приятели и близки в чужбина, лесно можем да си дадем отговор. Той обаче надали ще се хареса на управниците и никак не би се вписал във ведрите им проучвания.

А кой бяга?

Профилът на българите, които напускат страната, е основно в две посоки. На първо място са висококвалифицираните кадри като лекари, медицински сестри, специалисти в сферата на информационните технологии, инженери. Това са хора, които след няколко години навън, успяват да се реализират успешно, получават прилични доходи и имат доста над средното ниво на живот. Дали те биха се завърнали, ако държавата им предложи финансов стимул от 500 или в най-добрия случай 600 евро, бавачка за няколко месеца или поемане на разходите за жилище? Би било неуместно да очакваме, че с подобна незначителна подкрепа ще успеем да подтикнем един доказал се на запад професионалист да заживее обратно у нас.

За щастие сред високобразованите ни кадри, напуснали някога България, има и такива, които се завръщат. Със сигурност обаче стимулът за тях не би бил помощ за наема в Пазарджик или заплата от 450 евро.

Вторият тип българи зад граница са голямата група на хората, заети в сферата на услугите. Техният път наобратно често е още по-труден, защото този пазар в България продължава да е с обидно ниско ниво на заплащане и без почти никакви шансове за развитие. Проблемите от това естество през годините доведоха и до парадокса, че редица сфери буквално се оголиха от кадри, а страната ни се ориентира към спешен "внос" на работна ръка от страни като Виетнам, Молдова, а както наскоро стана ясно - дори и от Таджикистан, Узбекистан и Киргизката република, на фона на хилядите нашенци, влели се в чуждите икономики. За проблема признаха от същото това социално министерство през пролетта на 2019 година, когато обявиха, че през 2032 се очертава недостиг от около 94 000 кадри със средно образование. Очакванията са той да бъде запълнен от хора с по-високо образование - факт, който сам по себе си говори за условията, в които се реализират част от хората с добра компететност и на свой ред повдига въпроса за мотивите те да се задържат тук.

За да се върнат...

Със сигурност са нужни мерки, които биха подтикнали поне една част от онези над два милиона българи извън България, независимо къде и какво работят, да се завърнат. За съжаление за реализирането им очевидно липсва реално желание от страна на управляващите, които обаче уверено хвърлят прах в очите с мерки на парче със съмнителен резултат. А това, което може би би върнало и българският лекар в Германия, и болногледачката от Хасково, заминала в Швеция, и нашият водопроводчик в Англия, е съвсем простичко и не е обвързано на всяка цена с високите доходи. Защото те биха били съвсем естествен резултат от някои други условия в една друга държава. За която, уви, все още всички мечтаем - и те там, и ние тук, а именно:

- Държава, в която "връзките" и шуробаджанащината не предначертават шансовете през целия житейски път;

- Държава с работеща на светло, а не с близо 40% сива икономика и в която има възможности за развитие на среден и дребен бизнес, чието бъдеще няма да зависи от утрешното настроение на поредния чиновник, решил да пренаписва закони за нечие удобство;

- Държава, в която начело са доказани професионалисти;

- Държава, в която не властва престъпността, а законът е еднакво силен за маргинала, убил и изнасилил 18-годишно момиче, и за висшия чиновник, ограбил поредната държавна структура;

- Държава, в която здравеопазването не е превърнато в търговия, пациентът в клиент, а родителите на болни и здрави деца не събират килограми капачки, за да вършат работата на същата тази държава;

- Държава, в която когато погледнеш през прозореца си, не виждаш хора, ровещи по кофите, улици с дупки, тъмни тротоари и озверелили глутници кучета.

Държава на нормалността. Това ще завърне българите от чужбина.

И ние сме длъжни да им я осигурим, защото за тях все още имаме шанс. След едно поколение обаче, той ще е безвръзватно загубен.