През 2032 г. се очаква заетите във възрастовата група от 15 до 64 години да са с 3.4% по-малко от работещите през 2018 г. 2 965 700 души. Прогнозите показват, че работната сила и икономическо активното население ще намаляват.

Тази тенденция изисква по-ефективно използване и повишаване на квалификацията на заетите, както и ограничаване на двете тенденции - недозаетостта и свърхзаетостта.

Данните представи социалният министър Бисер Петков на конференция, посветена на представянето на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г.

Положителна тенденция до 2032 г. се очаква да има в сферите на преработващата промишленост, образованието (с около 30 700 души) и в сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа (нарастване с около 12 800 души или 9.1%).

Почти всички искат надбавките за трудов стаж да останат

Почти всички искат надбавките за трудов стаж да останат

Работодателите не мислят така

Най-голяма заетост до 2032 г. се очаква да има при професиите продавачи в магазини (162 900 заети), административните специалисти (121 000 заети), водачите на тежкотоварни автомобили и автобуси (105 600 заети), работници в преработващата промишленост (92 600 заети) и работници в добивната промишленост и строителството (73 700 заети).

Очертава се недостиг на кадри със средно образование през 2032 г. с около 94 000 хиляди души. Този недостиг ще бъде запълнен от хора с по-високо образование.

Прогнозира се и структурен излишък на работници с основно или по-ниско образование, но и при тези с висше образование.

Курсове за майките без образование до 45-годишна възраст предлагат от БСК

Курсове за майките без образование до 45-годишна възраст предлагат от БСК

Становището им е за промените в Закона за социалното подпомагане

Икономическият ръст изисква вече повече от човешките ресурси в страната. Не можем да си позволим недостиг на работна сила, безработица и неактивни хора, подчерта Бисер Петков.

"Новите технологии изискват образование и учене през целия живот и инвестиции във всеки един човек", изтъкна Бисер Петков. Той допълни, че за развитието на сектори с висока добавена стойност се изисква осигуряването на необходимата висококвалифицирана работна сила.

По думите му всичко това обуславя предприетите стъпки от Министерство на труда и социалната политика да възложи разработването на прогнози на изявен изследователски екип, който доразви българския модел за прогнозиране.

Прогнозите са реализирани от изследователски екип по проект на Министерството на труда и социалната политика, финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Прогнозите обхващат 120 професии, 35 икономически дейност, 28 области и 3 образователни нива по пол и възрастови групи.

Който не знае английски, ще е извън борда, прогнозира Божидар Данев

Който не знае английски, ще е извън борда, прогнозира Божидар Данев

Изчезват професии, увеличава се ножицата между ниска и висока квалификация

На свой ред доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от Обединение "Човешки ресурси" отчете, че делът на заетите, ангажирани във високотехнологични дейност в периода 2008-2017 г. е 3.7% за 2008 г., и 3.6% за 2017 г. В сравнение - за Европейския съюз този дял е над 6%.

Структурата на заетостта в нискотехнологични дейности в България е 59.7% през 2008 г. и намалява до 56% през 2017 г. В Европейския съюз ангажираните хора с ниски професионални умения са над 40%, а в България над 50%.

Очаквания на проф. Ганева за пазара на труда са, че в следващите години ще започнат да се усещат и негативните демографски процеси.

Пътят към благосъстояние е образованието, убеден Дончев

Пътят към благосъстояние е образованието, убеден Дончев

Това трябва да е нашата цел, подчерта вицепремиерът

Българският пазар страда от сериозни дисбаланси и от технологично изоставане. Това обяви министърът на труда и социалната политика Бисер Петков пред журналисти, след като участва на конференция, посветена на представянето на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България до 2032 г.

По думите му средносрочните и дългосрочните прогнози за пазара на труда в България са еднакво важни за държавното управление, бизнеса и синдикатите, а и за всеки един от нас.

Социалният министър посочи, че от 2011 г. има много сериозен ръст на завършилите висше образование в България, а според прогнозите и в бъдеще ще се засилва структурният недостиг на кадри със средно професионално образование.

"Търсенето на такива кадри ще бъде все по-голямо и съответно предлагането на такива кадри трябва да бъде съответстващо, за да няма сериозен дефицит", поиска Бисер Петков.

Той вярва, че средносрочните и дългосрочните прогнози ще са ориентир за образователна и регионална политика.

Друг голям проблем на обществото ни, според социалния министър, е технологичното изоставане.

По отношение на икономическите дейности, сектори и професии също се очакват промени, свързани с намаляване броя на заетите в търговията и нарастване броя на заетите при преработващата промишленост.

На въпрос дали ще се мисли върху промяна на пенсионния модел заради тези тенденции, Петков заяви, че това са демографските процеси и трябва да се мисли за всичко.