Европейската комисия официално поиска от България обяснения за записаните разговори между високопоставени държавни служители. Ураганът, предизвикан от дългите уши на държавата, не бе сред впечатляващите събития на запад от Калотина, докато там се вихреха треторазрядни бивши милиционери и настоящи митничари, финансови корифеи и други маргинали с претенции за народно представителство.

Това, че границите на ЕС през нашенско са като съдран чувал за контрабандни стоки, трафик на хора и дрога също не предизвиква вълнение, докато въпросната продукция е за потребление на Балканите. Вероятно брюкселските чиновници се потресоха в момента, в който в тънката паяжина на СРС-тата попадна и човекът, който директно комуникира с господ, Бойко Борисов.

Ако в една полицейска държава, чийто премиер е кадър на вътрешното ведомство (няма значение пожарникарския му профил), чието вице е издънка и настоящ ръководител на същото, може да се подслушва министър-председателят - дори като втора страна в телефонен разговор - какво остава за обикновените граждани. Никой не е застрахован. Основното право на гражданите на личен живот е погазено тотално.

Ако баба Минка продиктува по телефона технологията за приготвяне на баница с праз на снаха си, инспектор Х. от ДОТИ-МВР ще се прибере доволен след работа и ще рече на жената: „Булка, що не врътнеш една баничка с празец... Аз ще ти редя рецептата!"

Бойко Борисов обича да го наричат генерал. Въпреки, че вече е такъв от резерва. Журналистите с издължени езици титулуват по същия начин митничаря Танов, демократа за силна България Атанасов и ред други о.р., които нацепиха пагоните с голяма звезда, обуха гащите с широки лампази и... завинаги забравиха що е това офицерска чест.

Сега въпросният генерал-премиер попада в собствения си капан. Искаш да слушаш - слушай. И си припомняй какво си говорил...

Европейската комисия пита... Кога обаче българските граждани ще се събудят и ще попитат - кой и кого подслушва в тази държава. С парите от техните данъци. Защо дори премиерът не е застрахован от попадане в мелницата на световната конспирация в стил „Янев-Петров-Дачков".

Защо някой не тропне по масата и не каже: Стига! Не е важно за кого е лобирал Борисов (според записа) - на вкус и цвет, товарищей нет, както казват руснаците. Страшно е, че управлението на ГЕРБ за много кратко време се разболя от детските болести на комунизма.

Всевиждащото око и всечуващото ухо на службите, повсеместният страх, недоверието, провереният надежден партиен апарат по места, контролираните медии, врага на всяка цена - „който не е с нас... знаете за къде е...", законодателство удобно за употреба и близко до отменения член 1 от нявгашната Конституция. И Кремълската звезда от преди 1989 ни свети от Запад...

Никому не е интересно, за кого е лобирал Борисов. Една, две бири и ще забравим. Всички обаче очакват, кога той ще каже: осрахме се и си отиваме. Защото по всички закони на логигата това трябваше да стане, след като здравните министри на премиера са оказаха кофти, след като кандидат-еврокомисарката на премиера се оказа боса по география и некадърна по ред други неща, след като фаворитът на премиера се оказа многоимотен, след като един от ключовите му кадри се оказа без диплома, но плодовита, след като депутатите на премиера се оказаха алчни, но лобистки настроени, след като министрите на премиера трябва да се мразят и да си мерят приказките по телефона...

Рейтингът пада. Европейската комисия пита. Шенген ще го гледаме през крив макарон. Хлябът поскъпна. Олиото и то. По селски хоремагове Бойко Борисов все още гледа от предизборните плакати и синият фон, оплют от мухи, радва окото на верноизбирателите.

Но не само ЕК пита. Все повече българи се питат. И в търсене на отговора ще спрат да СЕ питат, а ще попитат КОГОТО ТРЯБВА...

Ако не вярвате, г-н премиер, питайте Жан Виденов...