На първа страница на пресата този понеделник, 8 юли, са реакциите във Франция и в чужбина на резултатите от втория тур на парламентарните избори. Новият народен фронт е първи, следван от президентския лагер, след това "Национален сбор". France 24 прави детайлен анализ на настроенията на световната преса след отминалите избори. "И в крайна сметка лявото печели": радост и облекчение от La Dépêche du Midi, местен лявоцентристки вестник, доволен от тези резултати, "които осуетиха всички прогнози". За комунистическия вестник L'Humanité червената вълна на Новия народен фронт е "възраждаща надежда". "Това е уфф" ( като "лудо" - френското "ouf", прочетено наобратно) и като "уфф" на облекчение също за Libération, който говори за "огромна изненада", "невероятен сценарий", "божествена изненада". Libération, който призовава левицата да "бъде на висотата на зрелостта на избирателите", като приема "техните ценности" и "тяхната програма", но също така "като избягва да вярва, че е твърде красива, твърде силна", и " като се отвърне и от сектантството, което би я направило сляпо за условията на нейната победа на 7 юли." "Да се ​​справиш със задачата, пише вестникът, не позволява (на левицата) да забрави, че крайната десница е по-мощна от всякога в нашата страна."

По-силен, но победен, този път. La Croix, християнският вестник, от своя страна приветства "републиканския подем", който току-що се случи и който "свидетелства, според него, за щедра Франция, която не се поддава на повика на страха". Въпреки че левицата излезе на преден план, нито една партия не спечели абсолютно мнозинство. "А сега какво ще правим?" : Le Parisien предупреждава, че ще трябва да "бъдем търпеливи" и че ситуацията, далеч от "изясняването", както обеща Еманюел Макрон, "е още по-мъглява и объркана в края на тези избори". Местният вестник Paris Normandie сега задава въпроса, който вълнува всички: Стана ли Франция "неуправляема?" Следователно, за да разберем, ще трябва да изчакаме, но в близко бъдеще тези избори ще доведат до "нечетливо" събрание, според L'Opinion, който обвинява Еманюел Макрон, "този чирак, който се мислеше за магьосник" , че е основният отговорник за тази ситуация.

"Дясна Франция взе ляв завой": за Le Figaro Еманюел Макрон изфабрикува "демократична пауза", където "къкри гневът на избирателите на "Национален сбор", които смятат, че изборите им са били откраднати, но и вече кипи разочарованието на хората от центъра и отдясно, враждебно настроени към Марин льо Пен и които не се чувстват социалисти при това.

"Френската революция"

"Левицата печели, "Национален сбор" е отхвърлен:" алжирският вестник El Watan цитира апела на Жан-Люк Меланшон, лидера на "Непокорена Франция" към Еманюел Макрон, с молба да назначи Новия народен фронт "да управлява". "Франция издига своя фронт!", Републиканският фронт, "който смятахме за отслабен, удържа", отбелязва също ливанският вестник L"Orient Le Jour, напомняйки за необходимостта партиите да формират "коалиция" - "предизвикателство в страна с толкова много сирена". "Победата на републиканския фронт" беше приветствана и от белгийския Le Soir. За всекидневника резултатите от тези избори се обясняват основно с "почти неочакваната ефективност на републиканския фронт, лансиран от левицата и последван, понякога плахо, от лагера на Макронистите". В Италия лявоцентристкият вестник La Repubblica директно споменава "Френската революция", докато испанският всекидневник El Pais, който изразява "облекчението" на европейците пред лицето на "поражението на крайната десница", обявява, че " Франция каза не на ултрасите и възнагради единството на демократите." Вестникът смята, че страната току-що е дала "урок на Европа във време, когато умерената десница често предпочита да се присъединява към ултранационалистически и ксенофобски партии". За вестника Франция "показва пътя", който трябва да се следва.

Франция показва пътя, но накъде, към какво? Точно този въпрос задава берлинският всекидневник Der Tagesspiegel, който вижда Франция да тръгва "по пътя на неизвестното". За Libero, италиански десен вестник, заупокойната молитва звучи така: "Ma che bordel" (Що за бордей), обвинявайки Еманюел Макрон, че е "хвърлил Франция в хаос". В Германия Die Zeit отбелязва, че френската левица е "обединена срещу Льо Пен", но се чуди по какъв точно проект ще успее да се "събере", за да управлява. Вестникът прогнозира "трудни седмици", особено когато става дума за съгласуване "за избора на премиер". В същия дух, в Германия, "Франкфуртер алгемайне цайтунг" предупреждава, че "кризата не е приключила, а точно обратното" и че Франция "рискува да бъде водена в близко бъдеще от крехки коалиции, зависими от крайни фракции, които могат да бъдат свалени във всеки един момент." Британското списание The Economist отбелязва, че "Франция, за разлика от Германия, Италия и много други европейски страни, няма опит в правенето на необходимите компромиси за формиране на правителствена коалиция". Чуждестранната преса също предупреждава бъдещото правителство да не забравя "отхвърлянето" и "гнева", изразени от избирателите на "Национален сбор". El Pais моли бъдещата власт да не забравя това "недоволство", свързано, според него, главно със "загубата на покупателна способност" и с "нарастващата несигурност, която подхранва страха".

Подобно на част от френската преса, белгийският Le Soir вярва, че "ако демократичните сили, които спасиха същественото чрез обединение, забравят отхвърлянето и гнева, изразени от избирателите на "Национален сбор", и не успеят да преодолеят разделителните си речи и своите краткосрочни сметки, "републиканският фронт" ще бъде само временна превръзка".

Отскок или отсрочка? За Haaretz победата за "Национален сбор" остава възможна "утре", през 2027 г. "Тези избори спънаха "Национален сбор", но за колко време?", пита израелският ляв всекидневник.