Училищата с разширено изучаване на изкуства може да останат без ученици, затова преподавателите им се готвят за протест на 8 февруари.

У нас тези са 25, а обучаваните в тях деца - над 10 000. Засегнати са средните училища, които са на подчинение на МОН, а не на Министерството на културата. В тези СУ, както е прието да ги наричаме вече, има прием с проверка на способностите в първи, пети, осми клас.

С влизането в сила на новия стандарт специализираните изпити в тези училища са премахнати. Така на практика, разширеното изучаване на изкуства се обезсмисля, защото селекцията няма да е според това дали детето има талант да пее, танцува или рисува, а според това дали живее наблизо. Чуват се, макар и спорадично, възражения срещу практиката да се правят приемни изпити в първи и пети клас - защото децата се стресирали. Надали проверка на това как танцуваш е по-стресираща от едни безсмислени матури в четвърти клас, да речем. Това не е убедителен мотив, тя да бъде изключена като възможност.

За да спазят закона, този вид училища са изправени пред избора или да останат без ученици, или да променят учебните си програми и да се превърнат в едни обикновени СУ. На практика те са нито риба, нито рак, но съществуват в този формат от години и досега това не е било проблем.

Училищата, в чиито формулировки съществува думата "разширено", са някакъв междинен вариант, който явно дразни чиновниците в МОН, защото отдавна са се прицелили в тях. Така е и с "разширеното" изучаване на чужди езици. Затова всички те в новия закон бяха обявени за едни обикновени средни училища. Ако искаш да си нещо повече трябва да кандидатстваш за "иновативно", което пък е една друга дълга история. Но ако е рисково да пипнеш тези с чуждите езици, защото са много повече и отпорът ще е мощен, можеш да си позволиш да го направиш с училищата по изкуствата, защото засегнатите са значително по-малко и общественият отзвук няма да е толкова голям.

За учебните заведения с профил "изкуство" обаче това години наред е възможност да оцелеят, защото тези специалности им дават идентичност, което ги прави конкурентни в привличането на ученици. Обучението по изкуства не е за сметка на хорариума по общообразователните предмети. Тези часове са извън стандартната учебна програма, като допълнителни, и всъщност са добра възможност за съчетаване на учебни дейности и развиване на таланти на едно и също място. Освен това да учиш сред деца, които споделят твоите интереси, не е маловажно.

Всъщност дори с приемането на този стандарт училищата щяха да функционират както досега, защото бяха получили уверение и от зам. министъра Диян Стаматов и от председателя на комисията по образование Милена Дамянова. Те гарантираха, че законът позволява тълкуване, с което ситуацията да остане непроменена. По нещастно стечение на обстоятелствата обаче точно преди да започне новата кампания по прием, властта се смени и това даде възможност на "ерудираните" служители в министерството да се задълбочат в тълкуването и прилагането на законите, които с много извънреден труд са си написали.

И макар "Господ" да е казал, че "дава", "пъдарят" реши, че това не може да стане. Което не е никаква изненада. В тези ведомства в момента тече усилена подмяна на кадри, като че ли не става дума за служебно правителство, а за царуване за вечни времена. И всички четат и интерпретират закони с ентусиазъм. Затова на 8 февруари потърпевшите от тяхната некадърност учители и родители ще протестират.

Практиката отдавна е доказала, че чиновническото малоумие може да бъде преборено само с натиск, защото ни се натрапва по политически съображения.