"Какво да предприема, за да живея", пита пенсионер от Монтана, на когото отдавна планираната сърдечно-съдова операция е на път да не се състои заради измененията във финансирането на медицинските изделия от 1-ви април. Писмото му е адресирано до министъра на здравеопазването и омбудсмана, с копие до пациентските организации "Заедно с теб".

След като НЗОК обяви новите цени за реимбурсиране на импланти за сърдечно-съдови заболявания, се оказа, че за някои видове клапи и импланти-сърца пациентите ще трябва да доплащат между 10 000 и 30 000 лева. Такъв е случаят и с мъжа от Монтана, който е преценен като подходящ за транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI). Същият пита дали трябва да отправи въпроса си към Европейските институции.

Той поне успя да попита. 81-годишната жена, която почина в УМБАЛ "Св. Екатерина", защото не успяла да заплати нужното й медицинско изделие (според "Заедно с теб"), не можа да зададе този въпрос. Жената имала разрешение от НЗОК за медицинско изделие за 50 000 лева, от които според новите условия за реимбурсиране касата поема 40 000. Останалите 10 000 пациентката е трябвало да покрие сама, което се оказало фатално за живота й. Случаят едва ли ще е последен, защото става дума за скъпоструващи животоспасяващи операции.

За тази опасност от пациентските организации предупредиха още в началото на април, когато беше оповестена Методиката за субсидиране на лечебните заведение за 2018-а г. и стана ясно, че парите, предвидени в нея за различните медицински изделия в кардиологията и бъбречно-заместителната терапия, са орязани с по 500, 2000-3000 лева. Разликата е за сметка на болните.

Най-масово е занижението на цените при сърдечните клапни протези. Досега те се финансираха от касата с по 3500-3600 лв., новите цени са между 3145-3240, според вида. При други разновидности доплащането е над 1000 лева.

Понижение има и при кардиостимулаторите. Там реимбурсацията от 2400 масово пада на 2000-2160 лв. Транкатетърните клапни протези, както стана ясно, са най-сериозно орязани с 10 000 лева. Но има и добра новина - няма намаление при изкуствените сърца, макар че са по над 100 хиляди лева, според вида им. Какво отговориха от Касата? Че за последната година през 4 от водещите болници в лечението на сърдечно-съдови заболявания в страната са преминали 105 пациенти за поставяне на транскатетърна аортна клапа, от които 7 са починали, но не защото не са могли да доплатят клапите си, а заради влошеното си общо състояние. Дали общото им състояние не се е влошило заради чакането и невъзможността да си платят, е друг въпрос.

От касата напомниха, че според Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия, предложената цена не може да е по-висока от продажната за съответното изделие. Но тя, естествено, е най-ниската предложена от производителите. НЗОК дори е почерпила информация от редица европейски държави като Франция, Полша, Словакия, Австрия, Испания, Словения, Люксембург, Хърватия, Естония, Румъния и Германия, за да се увери, че нейните цени са адекватни, нещо повече - във Франция и Словакия медицинските изделия са с по-ниски стойности от нейните. Здравните експерти са прегледали и информацията на 5-те най-големи здравно-осигурителни фонда в Германия, за да се уверят, че стойностите на медицинските изделия, които определят, са реални за нашите условия. Освен това специалистите са анализирали и цените на медицинските изделия по фактура на лечебните заведения в болничната помощ. Всичко сочи, че са на прав път и даже считат, че е "напълно реалистична възможността" производителите да предложат по-ниски цени за медицинските изделия. В същото време НЗОК има готовност да извърши проверка по всяка конкретна жалба и да ни уведоми за резултатите, ако ги доживеем.

И от здравното министерство, по думите на зам.-министър Жени Начева, смятат за "напълно реално" производителите и вносителите на медицински изделия у нас да договорят по-ниски цени с лечебните заведения. А и намалението по принцип не било направено за сметка на пациентите, а на фирмите, които доставят съответните изделия. Тя дори изрази увереност, че болниците ще успеят да се справят с договарянето с доставчиците на медицински изделия, защото имат опит...

Иначе проблемът, както и Начева самата признава, е, че към момента няма регламент за отстъпки, като при лекарствата. Защо няма, при положение, че медицински изделия се използват открай време, не е ясно, но министерството работело върху по-регламентиран подход, който ще бъде представен всеки момент от министър Ананиев. Докато този момент настъпи, реимбурсирането на изделията ще се определя на база цените в редица европейски страни (както вече стана ясно) и проведените търгове в лечебните заведения.

Високите цени на медицинските изделия у нас са факт от години и според експерти причината е в липсата на регулация от страна на държавата. Миналата година и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) Елеонора Николова призна, че е трудно да се създаде регулация в пазар, който се диктува от корупционни схеми и посочи търговията с медицински изделия у нас като част от тях. Тогава тя очерта два варианта за справяне с проблема - въвеждане на електронна борса и пределни цени, съобразени с референтните стойности в няколко държави.

Спомена и за необходимостта да се направи публичен регистър на медицинските изделия, какъвто и до момента няма, факт който продължава да ни учудва, като се има предвид, че точно медицинските изделия са идеален начин на източване на Касата. Николова цитира частни организации, според които годишно българите дават около 200 млн. лева за медицински изделия от собствения си джоб, а касата - 80 милиона.

Назова и друг проблем - изделията се произвеждат от големи концерни, с годишна печалба над 300 млрд. долара, което дава възможност за лобизъм и упражняване на международен натиск.

И точно от този бранш от касата и министерството на здравеопазването се надяват да намали цените. И продължават да мислят върху възможността за създаване на институция, която да ги регулира. А докато това се случи, единственият възможен отговор на въпроса - "Какво да предприема, за да живея?" е - "Плати си."