''Има много положителни неща, които видях по време на посещението ми в България, но има и неща, които ме огорчават. Много ме огорчи в официалната реторика на представители на държавата, че наравно с Русия почти същата роля са изиграли Полша, Литва, Финландия''.

Това обяви Московският и на цяла Русия патриарх Кирил на летище "София" минути преди да отпътува от България след тридневното си посещение у нас, посветено на честванията за 140 години от Руско-турската война.

"Когато попитах откъде е тази странна история, разбрах, че гвардията на финландския полк е участвала в Освободителната война, но това беше полк на руската армия, който беше във Финландия", обясни руският патриарх и препоръча тази история на София да "изчезне" от политическия ход на България.

Тази ''ужасна'' информация от последните минути от посещението на Руският патриарх завладя българските медии и социалните платформи у нас.

''Злите'' руснаци-шовинисти отново действали мегаломански и искали да ни втълпят, че дължим всичко на тях и на практика не сме нищо повече от една руска губерния.

Какво, всъщност, искаше да ни каже патриарх Кирил?

И - по-важното питане - той ли ни го казва?

Естествено, че всеки висш духовник и религиозен водач е и дипломат. Това е неизменно.

Естествено, че руският патриарх, като реално най-овластеният висш клирик в православния свят (Вселенският патрирарх е ''пръв сред равни'', само на документи) ще съобрази своето изказване с Кремъл. Вероятно, то дори е инспирирано от там. Нима някой се съмнява, че преди да отиде, където и да е - особено в държава, от сферата на бившето съветско влияние, с която в настоящето Руската федерация има... ''сложни'' отношения, Руският патриарх няма да мине през Кремъл, за да получи ''сценария'' за своето посещение.

Разбира се, че това са поредните добре замислени провокации от руска страна към една, действително много обвързана - културно и исторически - с тях държава, каквато е България. И която, като бивш най-верен сателит на СССР и кандидат за 16 република, сега се изплъзва от зоната на влияние, поемайки отдавна и категорично по пътя на Европа и западните ценности, където и принадлежи.

И най-лошото, с което можем да се изложим в подобна ситуация, е да подценим руската дипломация и да се нацупим като ученички.

Може да прозвучи цинично, но това е геополитика, просто геополика на най-голямата държава на планетата. Нищо лично.

А и независимо от интересите, които Руската империя е преследвала тогава (и сега) на Балканите, да твърдим, че Финландия, Полша и Румъния имат равни заслуги с Русия за нашето освобождение, действително е исторически невярно и нечестно. Все пак трети март е функция именно на поредната руско-турска (и освободителна за нас) война. А и изброените държави нямат военния ресурс и потенциал на тогавашната императорска руска армия.

Не трябва да се подценяват също времето и мястото, на което Негово Светейшество изрази огорчението си от някои ''неща'' в България. Именно - на летището, минути преди да се качи на самолета.

Разбира се, тогава никой няма да е подготвен с въпроси, а и няма да има време за такива.

Преди това, докато протичаше посещението му у нас, патриарх Кирил подчерта приятелството си с част от висшия клир на БПЦ и изрази признателност за просветителската дейност на Кирило-Методиевите ученици сред руските народи.

Разбира се, отново беше начертана разделителната линия в отношението към Русия на българската политическа класа и българския народ. Нещо, което правят и т. нар. русофили у нас.

Трябва да кажем, че тук патриарх Кирил е прав.

Действително, българският народ в немалка степен е по-скоро русофилски настроен. И визирам и младите хора.

Дали поради неразбиране на Запада или поради тесните ни връзки с Русия... А, може би, заради сантименталните разкази на баби и дядовци за ''светлото'' (близо половинвековно) съветско иго, но и до днес у нас се продават тенниски със сърп и чук и надпис СССР.

Основните тезиси в провокацията на руската страна винаги са две - да омаловажи историята на страната, към която те са отправени, и да й намекне, че дължи всичко на «Великата матушка», та, ако не се движи според политиката й, Русия ще отрича всичко в историята й. Разбира се, създава се и изкуствено разделение в обществото.

Не трябва да забравяме и факта, че патриарх Кирил гостува не само на България, но и на настоящия ротационен председател на Съвета на ЕС. Така ''размахания'' от Негово Светейшество гневен пръст, че се размива ролята на Русия за нашето Освобождение и че ЦЯЛА Европа е била против него, беше добра възможност Кремъл да изпъчи мускули и пред Брюксел.

Никога не съм бил русофил. Никога няма да бъда русофоб.

Като българин няма как да обичам страна, която ни върна в каменната ера и ни смаза с половинвековно комунистическо робство. Но и няма как да обвинявам за това руснаците. Както всеки народ, те не са хомогенна маса. Руснак е психопатът Ленин, но руснак е и прекрасният Чехов. Самият руски народ е страдал най-много от своите.

Не мога да мразя държава, която е дъщерна на България. Ние им даваме двата най-важни стълба за укрепването на държавност, култура и нация - език и църква. И патриарх Кирил изрази признателност точно за това.

Ясно е, че това, което дразни в цялата ситуация е покровителственото отношение на ''руската мечка'' към по-дребните ''бозайници''. Но, ако говорим за сервилност към по-големия брат, трябва да отбележим нелепия и абсурден реверансо-поклон на вицепрезидентката ни, която - дали от криворазбрана преданост към заветите на ''марксизъм-ленинизЪма'', или просто от лошо възпитание - демонстративно не целуна ръка на патриарх Неофит при полагането на клетва и встъпването й в длъжност на церемонията в парламента.

Разбира се, комунистът винаги е изглеждал нелепо в присъстсвието на представители на духовната власт. Освен когато не ги праща на заколение и не храни с труповете им прасетата по лагерите.

А и у нас сме се нагледали на уродливи политически креатури.

Това, което не трябва да забравяме обаче е защо Н. Св. Руският патриарх Кирил дойде у нас за националния ни празник. Защото президента Владимир Путин - към когото официално беше отправена поканата - е ангажиран с избори.

Затова и отношението към Руския патриарх беше като към президент. Затова вероятно имаше и реверансо-прикляквания.

Затова и посещението на главата на най-голямата православна църква в света - логично - имаше политическа функция. Затова и някои ''неща'' и политици бяха разочароващи, докато други бяха похвалени.