Kитай е втората икономическа сила в света след САЩ. Тя се издигна до този ранг за малко повече от 30 години. В състояние ли е сега да направи и последната стъпка и да замени САЩ като лидер на световната икономика? Това пише в свой анализ за френския всекидневник Le Figaro Ив Перес, почетен професор и бивш декан на юридическия факултет на Западнокатолическия университет в Анже, автор на "Добродетелите на протекционизма" (L"Artilleur, януари 2020 г.).

В края на 80-те години известният професор от Харвард Езра Вогел рискува с предсказанието, че Япония ще стане световен номер 1 и ще измести САЩ.Той написа бестселър, озаглавен "Япония като номер едно", но Япония така и не изпревари САЩ.

На първо място трябва да се отбележи, че много малко страни в историята са имали тази привилегия. В древността това е била Римската империя, разбира се. В модерната епоха ще споменем Испания на Карл V и тази на Филип II. Византийската империя показа изключително дълголетие (1000 години), но никога не стана сърцето на света. Франция два пъти се доближи до нея, но не успя. Първият път е по времето на Луи XIV, а вторият по времето на император Наполеон I. Германия опита това два пъти през 1914 г. и отново през 1939 г., но така и не успя. СССР след 1945 г. ще пробва късмета си до разпадането му през 1990 г.

Единствените две държави, които успяха да завладеят скиптъра на света, бяха съответно Великобритания и САЩ. Какво направи тези две страни силни? Какво спомогна да им бъде дадена тази огромна привилегия?

Тяхната световна хегемония почиваше на три стълба. Първият несъмнено беше тяхното морско надмощие, осигурено през 19 век и първата половина на 20 век от Кралския флот за Великобритания, след това от американския флот за САЩ след 1945 г. Благодарение на тяхното овладяване на моретата, англосаксонските сили спечелиха двете световни войни срещу Германия и Япония и след това Студената война срещу СССР.

Вторият стълб беше тяхното доминиране в световната търговия и финанси. Въпреки това, тяхната власт не зависи само от контрола, който упражняват върху потока на стоки и капитали, но и от способността им да диктуват своите стандарти на останалия свят. Тази нормативна сила им позволи да очертаят контурите на международната парична система и действащите правила за свободна търговия и финанси.

Третият стълб беше свързан с езика и културата. След 1945 г. английският става език на целия свят, а англосаксонската култура прониква в съзнанието на хората и до днес.

Може ли Китай, до 2030 г. или по-късно, да отнеме първото място в света от САЩ? Може би, ако успее да овладее трите ключови елемента на световната хегемония, а именно: преконфигуриране на мрежите на световната търговия, доминирани от началото на 20-ти век от англосаксонските сили, въвеждане на икономическите и технологични стандарти на "пост-западния свят", овладяване на "меката сила", която досега остава прерогатив на англосаксонските страни.

Китай вече е изминал три четвърти от пътя, който може да го изведе на покрива на света. Той се превърна във водещата световна търговска сила, изпреварвайки САЩ и Германия. Икономиката му е втората в света след тази на САЩ, ако приемаме БВП, изчислен в долари, като критерий. Технологично Китай направи драматични пробиви в информацията, изкуствения интелект, роботиката и космоса. Във всички тези области САЩ се озовават в защита срещу Китай. От военна гледна точка Китай, който сега има втория по големина бюджет в света, е изградил модерна армия, която няма много общо със селските войници на Мао.

И накрая, в надпреварата за глобално влияние присъствието на Китай се усеща на всички континенти, както и в рамките на международните организации. Той продължава да отхапва територия търпеливо и упорито. Неговият лидер Си Дзинпин определи курса на страната по време на последния конгрес на Китайската комунистическа партия: да стане водеща световна сила преди 2049 г. - датата, съвпадаща със стогодишнината от идването на власт на китайските комунисти.

Дълъг и труден път

Нека обаче не погребваме САЩ твърде бързо. Краят на пътя за Китай вече не е много дълъг, но ще бъде ужасно труден. За да го опишем, ще разгледаме трите ключови елемента, споменати по-горе и които той трябва да овладее абсолютно, за да стане световен лидер.

По-силен по суша, отколкото по море, Китай започна своя проект "Пътищата на коприната" в опит да реорганизира световните търговски мрежи. Първият път по суша минава от големите китайски мегаполиси през Централна Азия, руската равнина, до Западна Европа. Вторият морски маршрут тръгва от китайските пристанища Шанхай и Кантон. Той се вие ​​по бреговете на Индокитай, Малайзия, Бирма, Шри Ланка, Пакистан и Иран до Суецкия канал. След това се озовава в Средиземно море, където Китай вече е създал няколко постоянни пристанища като Пирея, Генуа, Триест, Валенсия и Билбао. Третият път, също морски, е този на Северния ледовит океан. Той следва бреговете на Сибир и завършва в Северна Скандинавия, Исландия, Гренландия, до залива Хъдсън в Северна Канада.

Този трети път показва, че глобалното затопляне ще доведе не само до появата на губещи,но и че някои страни вече потриват ръце пред перспективите за развитие, открити от този нов маршрут. Това важи особено за държави, различни от Русия, Швеция, Норвегия, Дания, Исландия или Канада. На военния фронт Китай ще се съсредоточи върху защитата на новите си търговски пътища чрез създаване на военноморски бази по този маршрут.

Тази задача е много сложна, а реализирането й отнема много време. Става дума за нищо по-малко от възстановяване на световния ред, основан на нови стандарти, определени от Китай. Тази трансформация ще премине през множество канали, като например подписването на търговски договори, постепенното интернационализиране на китайската валута, определянето на технологични стандарти, които ще ръководят енергийния преход в пост-въглеродния свят и нарастването на мощността на финансови центрове като Хонконг и Шанхай в сравнение с тези в Лондон и Ню Йорк.

Технологичната война за 5G е само една от първите стъпки в тази посока. Резултатът от тези битки ще зависи от това дали Китай ще стане водещата сила в света. Тези битки в областта на технологиите за гражданска употреба също ще имат свой аналог във военната област.

Езиковата област засега е тази, в която предимството на САЩ остава най-поразително. Английският език изглежда непобедим и супер героите, които вълнуват младите хора по света, са американци, а не китайци. Изглежда малко вероятно до 2049 г. Китай да успее да настигне САЩ. Но тук отново трябва да останем бдителни. Китайците първо ще заложат на университетите си, преди да представят своите супергерои, за да предизвикат Холивуд.

По този начин САЩ биха могли да претърпят неуспехи през следващото десетилетие и да станат свидетели на упадъка на университетското си надмощие. Истинското предизвикателство за Съединените щати обаче е, че за първи път един незападен авторитарен режим ще измести западната демокрация начело на света. Ако се осъществи, това развитие би било изпълнено с икономически, но също така политически и стратегически последици.