Списъкът със страните готови да признаят независимо Косово нараства прогресивно. Но една част от тях, сред които арабски и мюсюлмански държави, все още се колебаят, въпреки че Вашингтон ги пресира да докажат солидарността си с мюсюлманите в Косово. Каква е обаче причината за това?

Това пише в свой коментар руската информационна агенция РИА Новости.

На пресконференция след обявяването на независимостта на Косово заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Никълъс Бърнс приветства признаването на Косово от страна на Организацията "Ислямска конференция', както и от страна на правителствата на държавите, които са част от тази структура. "Оценяваме като много позитивен факта, че днес беше създадена една мюсюлманска държава", каза той.


Ред е на европейците да преценят дали Бърнс е прав или не. Но дори и без това западните медии, в това число и американски, преливат от загриженост по повод създаването на мюсюлмански анклав в сърцето на Европа, която е доминиращо християнска. Въпросът за европейската идентичност е много болезнен. Той се поставя непрекъснато, ту по време на гласуването на Европейската конституция и перспективите за приемането на Турция в ЕС, ту при уреждането на въпроса с имигрантите или по време на вълненията, последвали публикацията на карикатурите на Мохамед в европейската преса..


В момента най-важният въпрос е дали казусът Косово ще се превърне в прецедент за други територии. Ето там се крие причината за несигурността на много държави, сред които и мюсюлмански, относно възможността да признаят независимостта на Косово или най-малкото да не бързат да бъдат сред първите, които ще го направят. Простичкият фактор "мюсюлманска солидарност", на който разчитат Съединените щати, за момента не сработва.

Сред първите страни-членки на организацията "Ислямска конференция", които почти незабавно признаха независимостта на Косово, бяха Турция, Афганистан и Сенегал - три държави от близо 60-те членове на организацията. Другите изчакват - на първо място заради потенциалната заплаха от вътрешно разцепление и/или евентуална дестабилизация на ситуацията при техните съседи. Нека цитираме няколко потенциално опасни зони;  - Иран със своите кюрдски и азербайджански анклави; Мароко своя проблем със Западна Сахара и регулярните размирици сред берберското население. Същият берберски проблем съществува и в Алжир. Прибавете към всичко това и важните шиитски общности, живеещи на териториите на петролните монархии от Персийския залив. Шиитите представляват близо 2/3 от населението на Бахрейн, около 15% от това на Саудитска Арабия, 11% от Катар и 17% в ОАЕ.  Отношенията между тези общности и централната власт далеч не са лесни. Ситуацията в Сирия е потенцилано взривоопасна.

Впрочем нито един жител на тези взривоопасни региони не е имал досега куража да се обяви готов да последва косовския пример. И то не само защото от юридическа и политическа гледна точка няма да бъде правилно да сравняваме горепосочените ситуации с тази в Косово. Опасността от независимостта на Косово се крие на първо място във факта, че това решение беше взето без поръчителството на ООН, а само с подкрепата на САЩ и някои европейски страни. С една дума политическата конюнктура взе връх над международното право. Като последица от това всички онези, които искат да псоледват примера на косовските албанци биха могли да играят същата игра. Всичко зависи от това кои са приоритетите на  Вашингтон за момента.


Не е случайно, че няколко дни след прокламацията на декларацията за независимост на Косово, кюрдите все още не са взели решение дали да последват този пример. Въпреки, че кюрдският проблем е най-често споменаваният от анализатори и медии, особено в САЩ и Турция. Въпросът обаче сега е как да бъде казано "Не" на кюрдите, след като беше казано "Да" на Косово.


Ситуацията с кюрдите напомня много на тази в Косово. Но политическото раздаване на карти не е благоприятно за кюрдите. Най-голямата част от териториите, населени с кюрди, са поделени между 4 държави: Турция, Ирак, Иран и Сирия. Колкото и голямо да е желанието на Вашингтон да жегне дълбоко Дамаск и Техеран, той никога няма да саботира интересите на своя дългогодишен партньор и съюзник Анкара. Американците не се намесват във военните операции, водени от Турция срещу "кюрдските сепаратисти". Що се отнася до кюрдите в Ирак, самите те имат нужда от подкрепата на САЩ, които им гарантират сигурност и значителни политически и икономически дивиденти. Ето затова кюрдите не се възползват от случая да бъдат първите, които ще последват албанците от Косово и Анкара може смело да декларира, че признава независимо Косово.


За разлика от кюрдите, палестинците не останаха безмълвни. Ясер абд Рабу, един от съветниците на президента на Палестинската автономия Махмуд Аббас, обяви, че палестинците биха могли да последват примера на Косово и да прокламират едностранно създаването на независима държава, ако диалогът с Израел не доведе до желаните резултати. Това беше веднага опровергано от някои високопоставени палестински политици, сред които и Махмуд Аббас, който отдава предпочитание на преговорите. За момента САЩ поддържат с всички средства продължаването на палестинско-израелските преговори и настояват за бърза прокламация на независимостта на Палестина. Ако нещата се объркат  палестинците ще си спомнят несъмнено примера с Косово и тогава ще бъдат подкрепени по този си път от други сили в мюсюлманския свят.

Ето защо правителствата на много държави все още продължават да пресмятат кое ще им излезе по-скъпо - да признаят независимостта на Косово или да запазят неутралитет по този въпрос.