Обсъжданията на предложенията на омбудсмана Мая Манолова за промени в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), които се водят в Народното събрание минаха на кръчмарско ниво още в самото начало. И за съжаление тон за това даде самият омбудсман на последното заседание на Правната комисия.

"Аз имам много горчив опит в работата по тежки законопроекти, когато от другата страна стоят тежки икономически интереси, но мога да нося отговорност и да нося на бой. Била съм атакувана многократно, но този път искам да предупредя, че няма да се съглася правната комисия и Народното събрание да си измие ръцете с направените от мене изменения", заяви заплашително Манолова.

Всъщност, за да бъдем коректни към самата нея и към позицията й, ще представим казуса, цитирайки изявлението й пред парламентарната комисия по правни въпроси.

"Съществува дисбаланс в ГПК между интересите на икономически силните субекти - колекторски фирми, монополни дружества, бързи кредити, мобилни оператори, банки и финансови институции, от една страна, и гражданите в качеството им на потребители, от друга. Този дисбаланс се проявява най-вече в частта на съдебните събирания на дължими суми към тези монополисти, като особено тревожна, драстична и несправедлива е ситуацията при взаимоотношенията между банките и гражданите, защото банките разполагат с абсолютната привилегия само въз основа на едностранно изготвен документ - извлечение от сметки да се снабдят със заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и въпреки неговите възражения да започнат принудително осребряване на имуществото му.

С направените предложения се опитваме да решим проблемите, които имат гражданите в съдебните процедури, инициирани от монополисти и особено от банки и да отговорим на изискванията на ЕС. Предлагаме четиристепенна защита на длъжника, в това число и служебна от съда, ако в договорите има неравноправни клаузи. Затова предлагаме да бъде включено изискване, когато има искане за съдебно изпълнение на вземане, на съда да бъдат предоставени всички документи по това задължение - договори, анекси, общи условия, така че той да може да прецени дали по тях има неравноправни клаузи.

Предлагаме също така да бъдат удължени сроковете, в които длъжникът може да възрази срещу претендираната към него сума. Европейската комисия смята, че сега съществуващия срок от 1 седмица е твърде кратък. Третото и най-важно предложение е длъжникът със своето възражение срещу иска на кредитора си да може да спира принудителното изпълнение. Предлагаме и да бъдат направени промени в чл. 415 от ГПК, които да защитят длъжника от неговото неприсъствено осъждане или казано с други думи, да бъде осъден без да знае за това", заяви Манолова.

Веднага след пледоарията й председателят на комисията Данаил Кирилов отбеляза, че не е редно при обсъждането на законопроекта една от страните още от самото начало да започне да отправя заплахи.

Освен това в процеса на обсъждането се оказа, че целта на разработения от омбудсмана законопроект не е толкова да защити правата на гражданите длъжници, колкото да даде допълнителни възможности на фирмите, които не погасяват редовно своите задължения, да пречат на кредиторите да си съберат вземанията.

"Предлаганите изменения не касаят само потребителите, а всички длъжници. Освен това те не се отнасят само до банките като кредитори, а до много по-широк кръг лица като кредитори. По данни на Камарата на частните съдебни изпълнители за 2018-а, вземанията на банки, които те са събирали, е под 10% от всички случаи за събиране на вземания чрез съдия изпълнител. Всички останали случаи са по искане на граждани, фирми, държавата и общините", заяви пред правната комисия главният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева.

И за да сме напълно коректни към този важен казус, ще представим и самото становище на АББ. Там пише:

" Смятаме, че измененията в ГПК следва да се ограничат преди всичко до такива, отговарящи на препоръките от писмото на ЕК от 24.01.2019г., т.е. до осигуряване на възможност и задължение на съдилищата служебно да следят за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. В писмото на ЕК не са взети предвид мащабните промени, касаещи заповедното производство и предоставящи значително по-голяма защита на потребителите, които бяха извършени с измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр.86 от 27.10.2017г., респ. не са отчетени при аргументацията на ЕК. Поради тази причина считаме, че извършваните промени в основния процесуален закон, следва да бъдат изключително прецизни, конкретни и само доколкото да се отговори на въпросите и препоръките, отправени от Европейската комисия към българската държава. Впрочем, известно е, че и понастоящем проверка за неравноправни клаузи се наблюдава в съдебната практика.

Всички други предложени изменения, касаещи решаване на други въпроси при приложението на ГПК, следва да бъдат много внимателно преценявани, за да не се стигне до обезсмисляне на заповедното производство и принуждаване на кредиторите да се насочват към по-дългия и скъп, но сигурен исков процес. Това би било във вреда, не само на кредиторите, но най-вече и на добросъвестните длъжници.

С предложението по чл. 420, Вариант 2, възражението да спира допуснатото незабавно изпълнение при всички случаи освен, ако заповедта за изпълнение е издадена в полза на държавата или община, както и в случаите на чл. 417, т. 8, според нас, на практика се обезсмисля заповедното производство, което се осъществява на база на документи. Ако възражението спира изпълнението и в случаите по чл. 417, то тогава между двата вида заповедното производство по чл. 410 и по чл. 417 няма да има разлика. Така почти изцяло се обезсмисля идеята на законодателя да създава алтернативни на исковото производство способи за бързо решаване на съдебни спорове при наличието на документи със висока степен на достоверност, каквито са тези по чл. 417. Всеки длъжник, щом знае, че простото възражение /този вид възражение в нашата правна система е немотивирано/ ще доведе до спирането на производството, ще може да подава възражение независимо, дали има аргументи за недължимост или не, само с цел да спре производството.

Не приемаме и спирането при представяне на обезпечение до 1/3 от дълга. До 1/3 е и 1 лев, дори и 0 лв. Спирането с просто възражение или чрез предоставяне до 1/3 от дълга обезпечение няма нищо общо с осигуряването на възможност и задължение за проверка за неравноправни клаузи и не трябва да се приема, защото може да доведе до масови злоупотреби с права от длъжници.

Друга идея, която смятаме, че не следва да се подкрепи, е от проекта да се премахнат исковете в случаите, в които длъжникът е уведомен чрез залепване. Безсрочната възможност да се спре производството чрез неограничено във времето възражение срещу заповедта за изпълнение, когато тя е връчена чрез залепване - предложението за нов чл.423а, създава огромна правна несигурност и ще принуди кредиторите, както и в описаните по-горе случаи, да избягват заповедното производство и да се насочат към сигурното, но много бавно и с всички известни негативни ефекти - и за двете страни, исково производство.

Промените в ГПК, внесени в НС на 28.02.2019г., бяха прогласени като целящи да се отговори на писмото на ЕК, констатиращо несъответствия на българското законодателство с правилата на ЕС относно следенето за неравноправните клаузи в договори с потребители. В някои важни части, като описаните предлагани изменения в т. 2 по-горе, не се прави разлика между това, дали длъжникът е потребител или търговец, което поставя въпроса, каква би била целта на законодателя - да защити потребителите или неизправните търговци. Считаме за неприемливо и необосновано такива промени да се обсъждат и за търговците.

Ефектът от коментираните по-горе предложения ще е значително забавяне и протакане на производството от страна на длъжниците. Както вече споменахме, всяко забавяне на производството уврежда, не само интереса на кредиторите, но и на самите длъжници. Задължението ще се увеличава, имуществото на длъжника ще се руши и обезценява, което ще направи дълга в голямата си част несъбираем и ежедневно увеличаващ се от натрупаните наказателни и законни лихви, а ще се добавят и разходи за услуги на адвокат. От това нямат интерес, нито кредиторът, нито длъжникът, като резултатът ще бъде създаване на трайна тенденция за увеличаване на задлъжнялостта и за увреждане на интересите, особено на големите кредитори, сред които са и банките.

Обръщаме внимание, в контекста на гореизложеното, че предлаганите промени в реда за събиране на вземанията на банки противоречат на различните европейски законодателни инициативи и усилия за намаляване на необслужваните кредити, а забавянето на производството по събиране на вземания от кредитополучателите ще доведе до увеличаване на данните за България за нивата на необслужваните кредити и негативната оценка за това, въпреки положителните тенденции за намаляване на този дял през последните години и усилията на банките за подобряване на резултатите от управлението на кредитния риск. Подобно развитие не би било от полза за никоя власт в държавата, нито за нейните граждани и фирми. Важно е да се отбележи, че констатация в този смисъл се съдържа и в доклада на ЕК за дисбалансите в икономиката, публикуван в края на м. февруари 2019г., където се посочва, че все още не е направено достатъчно в законодателството ни за осигуряване на ефективно събиране на вземанията на кредиторите при несъстоятелност на длъжниците, както и че, макар делът на необслужваните кредити на банките да намалява, все още остава над средните за ЕС нива.

Предложенията също ще доведат и до многократно и неоснователно увеличаване на натовареността, респ., ще влошат ефективността на съда, чиято прекомерна натовареност е отчетена и към момента - без да са въведени предложените промени. Прекомерната натовареност на българския съд е посочена като съществен дисбаланс при прегледа на дисбалансите в икономиката от страна на ЕК /доклад, оповестен на 27 февруари тази година/. С промените във връзка с чл. 417 има опасност да се стигне до практическо "затрупване" на съдилищата с дела, които те няма да са в състояние да обработват и ще се блокира дейността им. Това ще засегне и останалите лица в търговския оборот, чиито съдебни спорове също ще се забавят значително - с години."

Важни уточнения по разглежданите в комисията казуси направи адвокат Валя Гигова. "Не очаквах, че омбудсманът ще внесе противоконституционен текст. На няколко пъти Конституционният съд се произнасял, че трябва да има равно третиране на частните държавни и частните общински вземания с останалите вземания. А предложението на омбудсмана дава привилегировано положение на частните държавни и частните общински вземания пред останалите частни вземания без значение дали те са на банки или на други лица. Тези текстове, които ни се предлагат като промяна в ГПК, ще рефлектират не само върху гражданите, но и върху търговците. Освен това тези промени ще засегнат правата не само на банките като кредитори, но и на гражданите. Да вземем например случай, при който гражданин е продал имот на разсрочено плащане и купувачът не изпълнява финансовите си задължения към него. Това, което продавачът може сега да направи, е въз основа на нотариално заверения договор да извади съдебна заповед за изпълнение срещу нередовния купувач. С предлаганите промени това право на гражданина купувач ще бъде отнето", обясни Гигова.

Това нейно изказване провокира остра реакция от страна на представителя на общобългарска асоциация съгласие Завет Астадуров. Той обвини съдиите от СГС в шуробаджанащина при решаването на казуси, свързани с бързото събиране на вземания и поиска текстовете за промени в ГПК, предложени от Мая Манолова, да се прилагат и за вече започнали производства. Освен това Астадуров настоя делата, свързани със заповедното производство да минават на три инстанции, а не на две, както е досега.

Председателя на правната комисия Данаил Кирилов се опита да охлади Астадуров като му припомни, че е лично засегнат от постановени съдебни актове, което обаче не му дава право да отправя лични нападки срещу съда. Забележката на Кирилов обаче не бе взета под внимание от юристите, дошли на заседанието на комисията, за да защитават интересите на нередовните длъжници. Тонът на обвиненията и декларациите им ескалира от сдържана враждебност до кръчмарски закани и хуления. От репликите отправени от адвокат Данчо Стоянов към председателя на правната комисия оставаше впечатлението, че въпросния юрист има лични сметки за уреждане с Данаил Кирилов.

Така дебатът в комисията се изроди в махленско сборище, където обидите и заканите вземат връх над представянето на професионални аргументи. Това всъщност говори за нивото на лицата, защитаващи тезата, че на нередовните длъжници трябва да бъдат дадени повече права. Всъщност, целта на представения от Омбудсмана проект за промени в ГПК дори не е увеличаване на защитата на потребителите. Както стана ясно кредиторите нямат против да се въведе изричното изискване към исковете за съдебно събиране на вземанията, съдът да получава договора за кредит и всички свързани с него документи, за да прецени дали в тях няма неравноправни клаузи. Възприема се без спор и предложението за удължаване на сроковете, в които длъжникът може да възрази срещу иска за принудително събиране на вземанията. Основното възражение е срещу опита предлаганите промени да важат не само за уж беззащитните потребители - граждани, но и за фирмите, които имат всички финансови и правни възможности да се защитят от неправомерни действия на кредиторите. Нещо повече, с предложението на Мая Манолова с едно възражение длъжникът да спира процедурата по събиране на вземанията, длъжниците - особено фирмите, ще получат огромни права да протакат неограничено във времето събирането на дължимите от тях вземания.

Всички тези разширения на правата на длъжниците са нецелесъобразни и дори недопустими поради няколко причини. Първо, ако правата на кредиторите да събират бързо своите вземания от нередовни длъжници бъдат орязани, това ще създаде огромен натиск върху финансовата им стабилност и ще доведе до увеличаване на цените на предлаганите от тях продукти и услуги, което ще ощети редовните им клиенти. Особено опасен този негативен ефект ще е за банките, от чиято финансова стабилност зависи възможността вложителите им по всяко време да могат да си получат спестяванията. От тази гледна точка разширяването на правата на нередовните длъжници може да се разглежда и като заплаха за стабилността на цялата икономика, а от там и като риск за националната сигурност на страната.

На следващо място в докладите на ЕК и на ЕЦБ постоянно се посочва, че размерът на проблемните кредити у нас, макар и да намалява, все още е прекалено висок. Приемането на предложените от Мая Манолова законови промени ще ескалират този проблем и могат да се превърнат в сериозна заплаха за задълбочаването на интеграцията на България в Европейския съюз.