Коментарът на Теодор Дечев за реалната ситуация в партиите в навечерието на изборите за кмет на София е провокиран от една инициатива, подета от редица блогове, в която се коментира идеята самият Дечев да бъде номиниран за идващите избори.

 

Обективността изисква да признаем, че е малко вероятно големите политически играчи да направят своите номинации, взимайки пред вид мнението на блогосферата или на участниците в по-популярни и/или по-многолюдни форуми.

В ГЕРБ живеят с донякъде основателното убеждение, че изборите за кмет на София (за Враца не знам) са спечелени от партията им служебно.

Може да се очаква, че номинацията на кандидата за кмет на София от ГЕРБ ще бъде (почти) изцяло прерогатив на досегашния кмет и актуален министър-председател.

На г-н Бойко Борисов не са му необходими блогърски препоръки за да си направи номинацията и ние не можем да го виним за това.
Просто редът в ГЕРБ е такъв, въпреки опитите на самия Борисов да извади поне малко членовете си от руслото на хипнотичното очакване лидерът да свърши всичко.

Достатъчно е да си спомним номинирането на Председател на Народното събрание.

В БСП са заети с проблема за оцеляването на партията. Каквито и анонси да се пускат в публичното пространство - било за „ярка, чисто партийна кандидатура", било за „широко позната, обществено приемлива кандидатура, резултат на отварянето на партията към обществото", те всички обслужват в една или друга степен клановите борби вътре в социалистическата партия.

Ситуацията при социалистите е толкова печална, че когато се излъчи сигнал за някоя кандидатура, най-често това е опит на вътрешно партиен опонент (да не кажем - противник), да „натопи" някой, който му пречи на политическото бъдеще.

По този начин станахме свидетели на номинации на самия Сергей Станишев, на Георги Кадиев и така нататък - все действия насочени към подхлъзване на „другарчето" надолу по наклонената плоскост.

Разбира се, ще се намерят паметливи хора, които да напомнят как след като загуби катастрофално изборите през 2001 г. и класира партията си едва на трето място, след като ужким играеше за първо, тогавашният лидер на БСП - Георги Първанов, се изхитри да спечели президентските избори, буквално под носовете на убедения в служебната си победа Петър Стоянов и на съзерцаващия собствената си „харизма" Богомил Бонев.

Това е безспорен факт, но се случи в една уникална ситуация, която едва ли ще се повтори скоро. Друго ако не - поне не очакваме пришествието на още някой цар от Иберийския полуостров ...

От сигналите, които идват напоследък от СДС - визирам най-вече изявленията на лидера Мартин Димитров през вестник „Седем" и на Методи Андреев пред вестник „Гласове", в синята партия хич не им е до частични избори.

От една страна в самия СДС, съгласно устава на партията, текат избори за национално ръководство в пълния му състав.

Сам по себе си, това е достатъчно ангажиращ проблем. От друга страна, при постигнатите изборни резултати, СДС едва ли смята да хвърля каквито и да са по-сериозни финансови ресурси в изборни кампании, пък били те и за кмет на София.

И в СДС, както и в БСП, направените до сега в публичното пространство номинации за кметове на София, целят изключително „качването на кандидатираните на кънки" и пускането им надолу по политическата пързалка.

Не могат да се третират по друг начин призивите към Мартин Димитров да се кандидатира за кмет на София, артикулирани в публичното пространство кой знае защо чрез вестник „Седем".

От същия дол дренки е и ироничното предложение на Методи Андреев, Борислав Бориславов да се кандидатира за кметския стол, в качеството му на „висш авторитет" в софийската организация на СДС.

Не е нужно човек да има вътрешна информация или да е голям пророк, за да стигне до заключението, че поне на първо време в СДС ще търсят „линията на най-малкото съпротивление" - да постигнат официално споразумение с ГЕРБ за подкрепа на кандидата на Бойко Борисов.

През ум не ми минава да укорявам ръководството на СДС за подобен политически прагматизъм. От тяхна гледна точка, изборният резултат е предопределен, а и „синята партия" (че и Синята коалиция) подкрепя правителството на ГЕРБ в Народното събрание.

Тогава, от къде на къде ще се правят излишни движения и ще се влиза в конфронтация с и без това достатъчно опърничав партньор като управляващата партия?

Частичните избори са след две месеца и половина и в СДС очевидно не очакват каквито и да са обрати в обществените нагласи.

Затова пасуването изглежда съвсем адекватен подход, който ще спести вътрешно партийни разправии и трошене на и без това оскъдни финансови ресурси.

За ДСБ не се наемам да коментирам в този момент, макар че вероятността там да разсъждават както в СДС не е малка.

По-интересно би било, какво биха направили двете партии от Синята коалиция, ако от ГЕРБ се държат така, както в навечерието на парламентарните избори.

Тогава на напълно резонните им предложения за съюзяване по места за избора на мажоритарни кандидати, от ГЕРБ отговориха лаконично, че ще се оправят сами. На всичкото отгоре, ГЕРБ наистина спечели оглушително изборите по мажоритарната компонента.

Възниква въпросът, какво ще стане ако СДС, а защо не и други партии, подкрепящи в Парламента правителството на ГЕРБ, решат да предложат подкрепа на кандидата на Бойко Борисов за кмет на София срещу най-просто писмено споразумение и ... получат отказ от управляващата партия!?

(Отказ, издържан „точ в точ" в духа на предишния отказ за мажоритарните кандидати - от времето преди парламентарните избори. Отказ, издържан изцяло в духа на отказа за създаване на формална управляваща коалиция - от времето след парламентарните избори.

Със сигурност ще възникне неловка ситуация, но тогава потърпевшите ще се оправят някак си със средствата на така наречения „кризисен Пи-ар". По-важното е, че направеният скромен анализ на намеренията на основните политически играчи на територията на София, практически изключва те да предприемат действия от типа на флиртуване с блогърите, отваряне към интернет общността и други подобни „глезотии".

Интерес към блогърските инициативи биха могли да проявят по-скоро партии със слаби изборни резултати, но значими каузи на национално и регионално равнище.
(Последното пиша без каквато и да е ирония).

Освен това трябва да се отчете, че кметът съвсем не е сам войн, а екипен играч. Той трябва да съобщи на гражданите не само как вижда собственото си поведение и бъдеща работа в общината, но и с кого смята да я върши.

Оповестяването на екипа на евентуалния бъдещ кмет, поне на трима - четирима най-близки съекипници, трябва да става в аванс, а не да се съобщава на обществеността постфактум и „без право на обжалване".

Гражданите трябва да имат възможността да оценяват кандидата на две нива. Един път - него самия. Втори път - него, заедно с проекто-екипът му.

Може основателно да се предполага и, че от кандидата ще се изисква определена политическа умереност и способност да работи с актуалното правителство, актуалния министър-председател и с актуалния общински съвет.

Във всеки случай, очакването от блогърския кандидат за кмет ще е да не започва самоцелна конфронтация с изброените институции, на които да започне да доказва какъв е юнак (респективно - юнакиня), да не кажем - бабаит.

Тук е важно да се подчертае следната реалност. София очаква през следващите четири години да не бъде вече третирана като „синьо гето" (изразът принадлежи на министър-председателят Жан Виденов).

Софиянци очакват по-голяма част от данъците им да остават в София. Те очакват боклукът им да престане да пътува из Родината, в София да се изгради завод за преработване на отпадъците.

Очакват да се реши въпросът със спирането на преминаването на тежкотоварни камиони и тирове по Княжевското шосе и с построяването на магистрала „Люлин".

Очакват още много резонни и напълно заслужени неща, които обаче общината не може да реши по никакъв начин. Това са въпроси, които могат да се решат само при добронамерено сътрудничество между правителството и столичната община.

Някой би казал, че в такъв случай най-добре ще е да се подкрепи кандидатурата на ГЕРБ и да се приключва дискусията.

Медалът обаче има и обратна страна. Безспорно, от гледна точка на правителството и лично на министър-председателя е най-добре в кметския стол да седне човек, подбран лично от него.

Тогава на практика ще имаме ситуация, при която кмет ще си бъде премиерът, а избраният от народа кмет ще изпълнява функциите на кметски наместник с повишени правомощия.

Подобна ситуация може съвсем да не е лоша за взаимоотношенията правителство - община и да гарантира относителна устойчивост на финансовите потоци към столичния бюджет.

Възниква обаче и резонният въпрос, дали евентуалният избор на друг кандидат, който партнира добронамерено с правителството, но има сили да играе ролята на умерен, но постоянен коректив на ГЕРБ-овите партийни интереси в столицата, не би било в по-голяма степен в интерес на гражданите на София?

Ние всички познаваме добре досегашният стил на работа на столичния кмет. Макар и изключително ярък като политически образ и той имаше своето разбиране за „екипността".

Близките му хора работеха, колкото и както могат, а кметът отговаряше за осигуряването на мощно „пи-ар" покритие, което да гарантира медийният комфорт на общинското управление.

Този стил се характеризираше с енергично „подхващане" на всякакви проблеми „ад хок" и с постоянно присъствие на кмета на всички невралгични места. Подобен подход е напълно логичен, когато се знае, че след броени месеци ще има редовни парламентарни избори и кметът ще предприеме поход към министър-председателското кресло.

При новата ситуация обаче е необходим съвсем различен подход. Необходими са кмет и кметски екип, които да се съсредоточат върху работата, без да се вълнуват, че мандатът им е съкратен.

Те ще трябва да наваксват времето, загубено в рамките на конфронтацията „правителство на тройната коалиция - Столична община" по много направления, без да очакват големи отсрочки от страна на гражданите и без да подчиняват работата си изцяло на очаквания медиен ефект.

От една страна ще трябва де се осигури определена приемственост в приоритетите на старото и на новото управление, като се държи сметка, че кметът може и да се е сменил но Общинският съвет си е съвсем същият. (За приоритетите на новият кмет и кметски екип ще трябва да стане дума в друг анализ).

От друга страна, новият кмет и неговият екип, трябва да придадат подреденост и прозрачност на съществувалия до сега доста хаотичен подход към проблемите на града.

Между другото - ако забележите, че по време на предизборната кампания някой се хвърля срещу кандидата на ГЕРБ „с рогата напред" и атакува безогледно и без мярка политическата му сила, заедно с „политическата икона" на тази сила - министър председателя Бойко Борисов, можете да бъдете абсолютно сигурни, че този кандидат изобщо не се надява да спечели изборите.

Той ще участва в предизборната кампания „на олимпийския принцип" или най-вече да руши кампанията на ГЕРБ и да постига други странични, конюнктурни политически ефекти.