Революционните идеи станаха неотменим патент на стопанина на къщата с лъва отпред „6-ти септември" 29. И отново челичената десница на Цветанов се цели към немирната Темида.

Този път идеята е висшите магистрати да бъдат подлагани на проверка за достъп до класифицирана информация. Една от идеите е във ВСС да бъде създадено секретно деловодство, да бъде назначен специален служител и членовете на съвета да бъдат проучвани за благонадежност.

Не съвсем в духа на демокрацията са и поправките в НПК за резервния защитник, който уж ще ускори съдопроизводството, и за осъдителна присъда въз основа само на СРС и показания на анонимен свидетел. Президентът се опита да наложи вето, но герберите останаха верни на манталитета си.

Друга любопитна идея на МВР-шефа и неговия патрон е създаването на специализирани съдилища за организирана престъпност.

В Конституцията е записано, че такива могат да се създават със закон. Но в същия член 119, но алиния по-долу, е посочено, че извънредни съдилища не се допускат. Но кой ще определи тънката разделителна линия между едните и другите.

Неясна остава и формулировката „организирана престъпна група". Дали към тях спадат само бандите за отвличания, „белите якички", които бъркат в еврофондовете или и групичките мургави сънародници, сговорили се да крадат жица или кокошки.

Идеите на Цветанов много често намирисват на „чрезвичайщина". Спецакции, спецсъдилища, спецделоводства. Слухтене в интернет. И всички неизменно са насочени към правосъдието.

Докато всеизвестна истина е, че българското правораздаване и правоприлагане му куца преди всичко професионалното събиране на доказателства още в досъдебна фаза.

За да е пълна кашата, сред някои предложения освен специализирани съдилища се дочуха и такива за спецпрокуратура и спецразследващи органи. Въпреки, че в инструментариума на държавата вече съществуват подобни: ДАНС, ГДБОП.

Нявга имаше и работещо следствие и качествени следователи.

За никого не остава скрито, че специализираните идеи намират благодатна почва в България. Страната страда от двайсетгодишен дефицит на справедливост. Хората им омръзна по улиците да се разхождат безнаказани бандюги от всякакъв калибър.

Българинът не видя много кяр от т.нар. демокрация и от нейните положителни страни. Така че далеч по-лесно от повечето европейци би се разделил с определени граждански права и свободи в името на позакъснялото тържество на справедливото възмездие.

Но не бива да се забравя, че върховенството на закона не се постига с погазване на закон, макар и чрез законодателство.
Защото от специализираните съдилища, извънредните мерки, спецсредства и анонимните свидетели - защо не си кажем доносници, до Закона за защита на нацията има крачка и половина.