"Путин ще започне война. Не знам кога, но ще го направи. И след това европейците ще бъдат изненадани да открият, че тази война е насочена и срещу тях..." Преди да бъде убита през 2006 г. на стълбището си - на рождения ден на руския президент - руската журналистка Анна Политковская е изрекла тези пророчески думи пред Рафаел Глюксман. В книгата, която издава тези дни "Голямата конфронтация. Как Путин води война срещу нашите демокрации", евродепутатът социалдемократ разказва как Русия прониква в нашите демокрации - и в умовете ни - поне от две десетилетия, за да се подготви почвата за агресията срещу Украйна. Глюксман знае какво говори: от 2020 г. той председателства комисията по чуждестранна намеса в Европейския парламент. "Хибридната война на Путин дълбоко дестабилизира нашите демократични общества", казва той в интервю за френския вестник L"Express. Уви, вярно е.

L"Express: Централната теза на Вашата книга "Голямата конфронтация" е следната: Дори и европейските градове да не са бомбардирани от Русия, нашите демокрации страдат от поне две десетилетия от хибридна война, водена от Владимир Путин. Разяснете ни я.

Рафаел Глюксман: Фундаментално е да се разбере, че тази война не е започнала на 24 февруари 2022 г. или дори през 2014 г. (по време на анексирането на Крим и окупацията на Донбас), а много преди това. Освен това тя не се ограничава до границите на Украйна, а се провежда в Европа, Африка и другаде. Всички военни събития, случили се от началото на 21 век, са част от голяма конфронтация, която се изразява военно - Грузия (2008 г.), Сирия (2015 г.), Украйна - или, косвено, без военни действия.

Тук говоря за намесата, извършвана по време на предизборни кампании (тази за Брекзит в Обединеното кралство, президентските избори в САЩ и Франция), манипулирането на мнения чрез фалшиви новини, разпространявани от фермите за тролове на Евгений Пригожин в социалните мрежи, антифренски кампании, носещи почерка на групировката Вагнер в Африка, кибератаки срещу нашите институции или нашите болници по време на пандемията, поляризацията на дебатите в руските медии (RT, Sputnik) и финансирането на политически движения, враждебни към Европа. Да не говорим за корумпираността на елитите, които се съгласяват да работят за враждебен на европейските интереси чужд капитал. Към това се добавя преследването или убийството на руски опоненти на европейска земя и не на последно място енергийната война, която цели да ни направи зависими от Русия. Конфронтация има на много места едновременно.

L"Express: Следователно това е война... без военна конфронтация.

Р. Глюксман: Точно. Това промеждутъчно състояние е трудно за разбиране, защото разрушава класическите категории на анализ и мисъл. Ние не сме в състояние на война в класическия смисъл на думата... но не сме и в мир. Хибридната война премахва явните разлики между мир и война и дори между "вътре" и "вън". Така нашите конфликтни отношения с Путин са както международна политика, така и вътрешен проблем, защото Русия ни се намесва в нашите национални дебати. Следователно това е глобална конфронтация, нов стил, труден за възприемане и дефиниране.

Психологическото объркване, породено от тази форма на конфликт, до голяма степен обяснява стратегическия фалит и слепотата на европейските елити пред режим, който обаче от самото начало определя "колективния Запад" като основен противник. Грешката на западняците е, че не са обърнали внимание на това, което руските лидери говорят и мислят от дълго време. Не ги взехме на сериозно. Но Путин подготвя тази война от двадесет години.

L"Express: В основата на неговия внимателно подготвен план са, както казвате, два ключови елемента: енергетиката и Германия...

Р. Глюксман: Полковник от КГБ, Путин сенамираше в Дрезден, Източна Германия, когато видя разпадането на съветския свят през ноември 1989 г. Оттогава той си остава същият човек и остава съвършено последователен. От 90-те години на миналия век той въведе стратегия за възстановяване на властта, след това за отмъщение спрямо Запада, като на прицел му беше разрушаването на европейската архитектура за сигурност. За да постигне това, той има две оръжия: военна сила и енергетика.

Първият акт на утвърждаване на неговата власт , след войната в Чечения, е да възстанови контрола върху енергийната система. Това се изразява в прогонването и лишаването от свобода на олигарха Михаил Ходорковски и унищожаването на петролния гигант ЮКОС.Веднага след това, той концентрира в ръцете на неговия клан, в рамките на ФСБ, всички енергийни лостове. От началото на 2000-те години той използва това оръжие, за да направи Европа зависима от Русия: Путин не води война за тръбопроводи, а посредством тръбопроводи. Коя е основната му цел? Германия.

L"Express: Защо Германия?

Р. Глюксман: Това е страната, която той познава най-добре. Преди всичко той има коз в джоба си: Матиас Варниг, бивш агент на Щази, източногерманската тайна полиция, инфилтриран в бизнес кръговете на Запад. След обединението на Германия Варниг се насочва към бизнеса. Много добре представен в бизнес средите на Рейн, той заема важна позиция в Dresdner Bank, като същевременно се превръща в основна пешка на системата на Путин. С помощта на социалдемократическия канцлер Герхард Шрьодер, Путин и Варниг напълно ще променят картата на европейския континент. Шрьодер решава да се откаже от ядрената енергия и, изправен пред бунта на германските индустриалци, той им обещава евтина алтернативна енергия: руски газ. Това обаче не е всичко! Шрьодер също отказва да изгради LNG терминали, които биха позволили на Германия да внася втечнен природен газ от други страни.

Така Шрьодер прави страната си изцяло зависима от Москва. Нещо повече, през 2005 г., няколко дни преди сигурното си поражение на общите избори срещу Ангела Меркел, канцлерът в оставка подпечатва съществуването на проекта "Северен поток". Този подводен газопровод, свързващ Русия с Германия, заобикаля транзитните страни Полша и Украйна. По този начин той жертва интересите на тези две страни и поставя Европа по пътя на зависимостта от Русия. По пътя той също така жертва германската традиция да взема предвид общия европейски интерес при определянето на своята външна и търговска политика. Черешката на тортата: три месеца след поражението си на изборите Шрьодер е вербуван от Газпром. Всички трудности, които Европа срещна от 24 февруари 2022 г. за санкциониране на режима на Путин, се дължат на триото Путин-Варниг-Шрьодер.

L"Express: След оттеглянето на Шрьодер нищо ли не се е променило?

Р. Глюксман: Абсолютно нищо. Не само, че проектът "Северен поток" никога не беше поставян под въпрос след това, но неговите наследници взеха решение да изградят втори газопровод, за да удвоят капацитета на първия: "Северен поток 2". И всичко това след анексирането на Крим и нахлуването в Донбас... През 2000-те Шрьодер все пак обясни, че търговията ще демократизира Русия, като я привърже към Запада. След като този дискурс остаря, Меркел изобрети "научната" теория за Kompartimentierung. Аргументът става: трябва да правим разграничение. От една страна търговията, от друга геополитиката. Разсъждението е точно обратното на това на Шрьодер (който твърди, че демократизира Русия чрез бизнеса), но каквото и да е, основното нещо е да се продаде германо-руската енергийна политика на обществеността!

Между другото, Kompartimentierung означава лишаване от всички средства за натиск срещу Русия. Пример: когато Франция осъжда анексирането на Крим, но Total поддържа отношенията си с Москва, Путин заключава, че политическият дискурс на Париж е напълно фалшив. Трябва да се отбележи, че дори след напускането си Шрьодер поддържа много активни мрежи в "голямата коалиция" на Меркел (SPD-CDU), а именно външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и министъра на икономиката Зигмар Габриел. Тези двама социалдемократи от Долна Саксония (като Шрьодер) ще притиснат Меркел "Северен поток 2" да види бял свят. И това, въпреки съвета на неговия съветник по сигурността Кристоф Хойсген...

L"Express: Избор с тежки последици...

Р. Глюксман: Това е най-малкото, което можем да кажем. След избухването на войната в Украйна вицеканцлерът Робърт Хабек (от Зелените) - който е и министър на икономиката и климата - осъзнава, изумен, че германските стратегически газови запаси... са почти празни. Защо ? Защото освен пускането на "Северен поток 2" през 2015 г., Ангела Меркел повери управлението на големи немски стратегически запаси на "Газпром". Руският гигант не се задоволяваше да продава газ на Берлин, той контролираше и управляваше стратегически резерви на германска земя!

По стечение на обстоятелствата тези запаси бяха източени през месеците, предшестващи инвазията на 24 февруари 2022 г. Въпреки че трябваше да са около 70%, те бяха пълни само под 5%. Когато Европейският парламент поиска ембарго върху руските изкопаеми горива, това беше невъзможно, защото Германия почти нямаше повече резерви. Следователно през първите шест месеца на войната беше необходимо да продължим да купуваме руски въглеводороди - т.е. 800 милиона евро на ден - което се равняваше на финансиране на войната на Кремъл срещу Украйна.

L"Express: Уникален ли е случаят с Герхард Шрьодер, който все още е на заплата при руснаците?

Р. Глюксман: Много повече от уникален. Бившият канцлер отвори кутията на Пандора. Тъй като преквалификацията му в Газпром не доведе до разследване, обвинение или скандал, други европейци също се втурнаха през отворения прозорец на златните пенсии в Русия. Руснаците са измислили и термин: "шрьодеризация". Никоя политическа тенденция не прави изключение. Кандидатите варират от германски социалдемократи до центристки финландски премиер, минавайки през австрийските консерватори от ÖVP. Случаите са десетки, някои все още не са разкрити в пресата.

L"Express: Франсоа Фийон също се присъедини към две руски компании през 2021 г.

Р. Глюксман: Това повдига главозамайващ въпрос: как този голист или псевдо-голист успя да се постави в услуга на Москва, точно в момента, когато през 2021 г. руската система определи Франция като основен враг, особено в Африка посредствoм гласа на групировката от наемници Вагнер? Припомнете си, че Франсоа Фийон управляваше с президента Никола Саркози, който подписа договора за продажбата на корабите-носачи на хеликоптери "Мистрал" на Русия, малко след разчленяването на Грузия от армията на Путин през 2008 г.

Министърът на отбраната на Литва по това време Раса Юкневичене ми каза, че е предупредила френския си колега Ерве Морен за риска тези кораби да бъдат използвани срещу съюзници на Франция, например в Украйна или Литва. Морен отговори, че притесненията й вероятно са свързани с травмите от литовското минало и че има фантомни болки... По същество я посъветва да отиде на психиатър. Трябва да се отдаде заслуженото на Франсоа Оланд, че отмени тази продажба след анексирането на Крим и по този начин предотврати използването на тези десантни кораби в Украйна.

L"Expess: Засягат ли руските манипулации преди всичко политическите елити?

Р. Глюксман: Не. Руснаците се насочват едновременно към периферията и центъра на западното общество. Белите полета, това са конспиративните сайтове, алтернативните медии, Националното събрание... Подкрепата им прави възможно поставянето под въпрос на установения ред и европейските институции, като подхранва атмосфера на гражданска война, носена от разногласни личности с карикатурни речи. Центърът са елитите. "Добри хора", участвали в безбройните вечери, давани от Александър Орлов в луксозни хотели, когато беше посланик в Париж. Тези парижки личности са в състояние да предават руската гледна точка на високи позиции. Вечерните посетители на Елисейския дворец като Юбер Ведрин или Жан-Пиер Шевенман със сигурност тежат по-малко в социалните мрежи от фигури като Филипо или алтернативните медии, експлоатирани от Русия, но те имат безкрайно по-голямо влияние на върха на държавата. Включително и върху Еманюел Макрон.

L"Express: Именно, до каква степен е пропусклив Еманюел Макрон за руския дискурс?

Р. Глюксман: Парадоксът на френския президент е, че самият той стана жертва на руски хакери по време на първата си президентска кампания - която водеше на твърдо проевропейска линия - и че след това от началото на мандата си стана едно от остриетата в Европа на политиката на умиротворяване и сближаване с Москва. В речта си пред посланиците през 2019 г. той свежда различията с Москва до просто "недоразумения" и предлага "общ фронт" на Европейския съюз и Русия! Неговата визия за света е постидеологическа: той смята, че историята е изградена от диалози и търговски обмен. Затова продължи да си чати - с часове! - с Владимир Путин, включително след унищожаването на Мариупол. Според него ние трябва да помогнем на Украйна и "в същото време" да предложим гаранции за сигурност на Русия.

Франция пропусна уникалната възможност да поеме лидерството на европейската съпротива в рамките на Европа на отбраната, за която толкова много се застъпва самият Макрон. Проблемът е, че Франция винаги е смятала, че отношенията с Русия надделяват над тези с Полша. Париж обаче трябва да говори с Варшава, Вилнюс и Брюксел, преди да се обърне към Москва. Елисейският дворец направи точно обратното (както правеше при Ширак и Саркози) до 24 февруари 2022 г. Което не донесе нищо на Франция, освен да бъде мразена от страните от Централна Европа. Ние говорим за голизъм, но така наречените голисти трябва да препрочетат първите писания на генерал дьо Гол, когато той е бил в Полша, от 1919 до 1921 г. Там той подкрепя каузата на полския патриотизъм, защото разбира много добре как тази страна може да служи като бариера срещу руската заплаха.

L"Express: И така, какво е решението срещу руската намеса?

Р. Глюксман: За нашите европейски лидери това означава забрана на позлатените пенсии от компании като Газпром или Huawei и борба с конфликтите на интереси, както и други мерки за прозрачност. Но отвъд тези защитни технически мерки трябва да се възстанови върховенството на политиката. От съществено значение е да осъзнаем заплахата, която представляват нашите стратегически съперници, чиито политически системи са антитеза на нашите собствени. Тъй като сме въвлечени в дългосрочен конфликт, е необходима промяна в индустриалната и търговската политика. Постигането на зелен преход вече не е екологичен идеал, свързан само с извънредната климатична ситуация, а стратегическа необходимост, която ще ни позволи да постигнем енергиен суверенитет. Тук няма идеализъм, а само съобразяване с нашите дългосрочни интереси.

Нуждаем се също от тласък в отбранителната политика, защото със закъснение откриваме, че запасите ни от боеприпаси и военните ни способности са ниски. Трябва да проучим всички наши зависимости, които вероятно ще бъдат използвани като инструмент за натиск от нашите противници. Въпросът е: какво ще правим утре в случай на нахлуване в Тайван, знаейки, че сме зависими от Китай във всички аспекти на търговията? И какво ще направим, ако гласоподавателите на Уисконсин решат догодина да изпратят Тръмп в Белия дом, предвид афинитета му към Путин и позициите му за НАТО?

Нашите европейски демокрации се поставиха в ситуация на пълна зависимост - енергийна, търговска, военна - спрямо останалия свят. Най-любопитното е, че тази ситуация е дело на хора, които твърдят, че са съвършено интелигентни, рационални, реалисти и които не се колебаят да третират хора като мен като чудаци или романтици. Като вярват в мита за края на историята, липсата на врагове и вечния мир, западните лидери позволиха нашите демокрации да се разпаднат отвътре. Защото без осъзнаване на несгодите не е възможно сближаване. Имаме нужда от скок. Според немския поет Хьолдерлин това е възможно: "Където дебне опасност, расте и това, което спасява", пише той.