70% от участвалите в анкетата, публикувана в news.bg, отговориха с НЕ на въпроса „Трябва ли спортни отбори да носят имена на видни българи?". Анкета, дошла след академичното, но не по-малко звучно НЕ на историка проф. Иван Бакалов, произнесено на 173-тата годишнина от рождението на Васил Левски.

Значи ли това, че българският народ и интелигенцията му имат ясна позиция по този доста чувствителен въпрос? Надали.

Една от причините за високия процент желаещи да прекръстят „Левски" на „Витоша" и „Ботев" на „Тракия" откриваме още в коментарите под изказването на проф. Бакалов.

Известно е, че в България силно любим, а още по-силно мразим, особено на футболна тематика. От поне две десетилетия феновете на „Левски" първо мразят ЦСКА и после обичат своя отбор. Както и обратното.

Собствените успехи вече са по-скоро допълнителен повод за радост. Важното е врагът да бъде разгромен, унижен от някой неизвестен отбор, изхвърлен от А група, разформирован... преименуван. Не защото е срамно да четеш на първа страница „БАТЕ съдра от бой Левски", а защото на левскарите ще им е гадно вече да не са левскари, а примерно хижари или от тоя сорт.

Съдържанието на определения като „говеда", „лефскари", „турскосини" и подобни под казаното от Бакалов съвсем забележимо издава пристрастията на голяма част от коментиралите. Съвсем ненадейно в съзнанието ми се появява снимка на група софийски фенове, застанали пред статуя на Ботев и закрили с ръце една важна за смисъла част от „Той не умира"...

 Има и нещо друго - „Левски", „Ботев" (бил той от Пловдив или Криводол), „Бенковски", „Раковски" и „Волов" не са прецеденти в света на спорта. Холандия си има своя „Вилем II", „Арминия Билефелд" е печелил Бундеслигата преди години, „Васко да Гама" е дал на света Ромарио, а половин отбор играчи на сръбския „Обилич" подсилиха столичния ЦСКА преди няколко сезона. Проблемът не е в това как викат на отбора, който обичаш или мразиш. Проблемът е в отношението на играчи и фенове, което се изисква, когато си избрал да защитаваш името на Апостола, Ботев или българската армия.

Аз съм малък и не помня, но преди години „Ботев", „Левски", ЦСКА и всички останали са печелили честно стотици битки на терена или пък са губили с високо вдигнати глави. Играло се е мъжки, а феновете са чувствали своя тим като нещо повече от причина да псуват каруцарската около 90 минути. Днес даже секторите на най-верните („Б" и „Г") са по-скоро празни на най-важните мачове... На терена едни волнонаемни гелосани момчета от малки населени места се мъчат да докарат точен резултат и накрая всички се чудим защо футболът ни е като всичко друго у нас - на дъното на Европа.

Къде да бъде, всъщност, когато малкото останали истински фенове на единия от двата столични „гранда" се чудят кой измежду най-мощната фенска групировка и т.нар собственик на тима има по-дебели връзки с организираната престъпност? Идеологическите им противници пък винят световната конспирация за неуспехите на любимците си, докато (поне) четвърто поредно ръководство съсипва някогашното страшилище за еврошампиони.

Тази мила родна картинка наистина не заслужава името нито на Левски, нито на Ботев, нито на славния български войник. Предлагам да послушаме професор Бакалов и да преименуваме „Левски" на „Динамо", „Витоша"... има примери в историята, сигурно и нещо по-добро ще измислим. Нека обаче заедно със „сините" да прекръстим всички останали циркови трупи в професионалния ни футбол. Да не се бъркат феновете, че „това" е „онова от преди", не заради друго.