"Да бъдем съюзници не означава да бъдем васали... Само защото сме съюзници, само защото правим неща, които сме решили да правим заедно, не означава, че нямаме правото да мислим сами и че ще следваме най-крайните хора в страна, която е наш съюзник."
Думите са на френския президент Еманюел Макрон, казани в Нидерландия по време на съвместна пресконференция с премиера Марк Рюте. Контекстът е решението на Париж да изпрати фрегата в помощ на Тайван, предвид покачващото се напрежение в Южнокитайско море.
Очевидните намерения на Китай да погълне Тайван, изразяващи се и в демонстративни военни учения, извадиха на показ не само амбициите на Пекин за глобална хегемония (или най-малкото, за сриване на настоящото геополитическо статукво), но и дълго замитаните под килима противоречия между Европа и Америка - двете страни на (все още) доминиращия евроатлантически блок. Някак си по навик бяхме свикнали да разглеждаме САЩ и ЕС като едно цяло в международните отношения, без да обръщаме особено внимание на разногласията по между им. И - което е много по-важното - на различните им интереси.
Европейският съюз и Съединените щати са "заедно" на международния терен дотолкова, доколкото имат общи противници или конкуренти - Русия, Китай, Иран, арабските държави, в немалко отношения вече и Турция... Глобалната доминация на Запада все по-често е оспорвана от различни геополитически играчи, добили самочувствие както от своя възход, така и от слабостите на самия Запад. И това принуждава силите от двете страни на Атлантическия океан често да действат координирано (в рамките на НАТО, но не само). Което подхранва тезата за "васалните отношения" - как Европа била нищо повече от "придатък" на глобалния хегемон САЩ, докато държави като Русия и Китай, видиш ли, се съпротивлявали на наложения от либералния глобализъм "световен ред". Тази теза много усърдно се налага от Кремъл и нейните европейски "проксита", като очевидната цел е всяване на раздор в редиците на нашия лагер.
Трябва да признаем, че през последните години много често европейските политици - и с посланията, и с действията си - повече я затвърждават, нежели да я опровергават. Но винаги ли е било така?
Исторически погледнато Европа е глобален хегемон в продължение на векове - от Великите географски открития до края на Втората световна война определено може да се говори за безспорен "европоцентризъм". Краят на опустошителната за Стария континент война отваря възможност за САЩ да се превърнат в първостепенна световна сила. А Студената война превръща Вашингтон в естествен лидер на "свободния свят".
Тук обаче следва един факт, който мнозина забравят: с какви мотиви се започва обединението на Европа? В какво са вярвали "бащите на Обединена Европа" - Конрад Аденауер, Робер Шуман, Алчиде де Гаспери? Европейската икономическа общност (предтеча на ЕС) е формирана не просто за да канализира в една посока усилията за следвоенното възстановяване на европейските икономики. А и за да превърне зоната на "Общия пазар" в сериозен икономически (а оттам и политически) конкурент на САЩ. Обединението за въглища и стомана се създава именно за да не бъде Европа "просто придатък" на Америка. А Шарл де Гол отива дори по-далеч, чертаейки границите на бъдеща единна Европа "от Атлантик до Урал"...
Европа обаче залага основно на икономическата страна и някак си неглижира военната. До степен да се превърне в "икономически гигант, политическо джудже и военен червей", по думите на белгийския външен министър и за кратко премиер Марк Ейскенс в началото на 90-те години. И когато СССР и Варшавският договор се разпаднаха, не Запада, а еднолично САЩ бяха възприемани като "световен полицай".
По всичко личи, че Макрон се опитва да формира втори, европейски център в рамките на НАТО. Нещо като смекчена версия на предшественика си Шарл дьо Гол, който вади Франция от Алианса. Е, Макрон не дава чак такива сигнали, но определено му се иска да намали зависимостта на Европа от САЩ.
Само че засега не му се получава. За полският премиер Матеуш Моравецки например, се оказа, че съюзът със Съединените щати е "абсолютна основа" на европейската сигурност. А подходът на някои европейски държави (естествено, визира се Франция) към Китай бил "недалновиден". Става дума обаче за същата Полша, която се отнася изключително сериозно към своите отбранителни способности и има амбицията до 2 години да притежава най-силната сухопътна армия в Европа.
Опитите за "еманципация" на Европа от САЩ са похвални, но следва да бъдат подкрепени с адекватни действия. Като начало, европейските държави членки на НАТО да започнат устойчиво, а не инцидентно да спазват договореностите от Уелс 2014 от година - да отделят поне 2% от БВП за отбрана. С други думи, да спрат да се държат за пешовете на Чичо Сам и да поемат своите отговорности.
Любопитното в случая е, че точно Китай стана причина евро-американските търкания да излязат наяве. Търкания, които бяха сравнително успешно прикривани повече от година покрай военната агресия на Русия в Украйна.
Защото основната заплаха за Запада (и за ЕС, и за САЩ) идва не от Русия, а от Китай. Няма как една разкапана пост империя да бъде заплаха за каквото и да било. "Втората най-могъща армия в света" може най-много да изтласка границата на "руский мир" няколкостотин километра на запад (като засега продължава да се мъчи с Бахмут). Но с оскъдния си технологичен и деморализирания си човешки ресурс, Русия не може да "стъпи на врата на Запада" по начин, по който би могъл Китай. Отделен въпрос е, че дискретно, но неумолимо, Китай вече "стъпва на врата" на Русия.
Китай е съвсем "друг бира" - индустриална и технологична мощ (благодарение и на недалновидността на Запада, който години наред си изнасяше заводите там), огромен, квалифициран и дисциплиниран човешки ресурс, плюс все по-модернизираща се армия. Като добавим и дипломатическите традиции, силно повлияни от Конфуций и Сун Дзъ, крайният резултат е един наистина опасен противник. Който не само би ни подчинил икономически (инвестиционната инвазия в Африка го доказва), а и би направил на пух и прах обществено-политическите ни системи. Защото философията там е коренно различна от европейската (и американската).
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп осъзна тази опасност. Да видим дали ще я осъзнаят и настоящите лидери от двете страни на Атлантическия океан. И дали ще си позволят да "се заиграват" с Пекин, затваряйки си очите за голямата картина.
От всички потенциални кандидати за глобален хегемон, Китай е най-сериозният. Но все още доминацията е в ръцете на Запада. Целта на САЩ е да я съхрани, очевидно. А целта на Европа е да измести САЩ от водещата позиция, но за да я заеме тя, а не да я предаде на друг. Което няма как да се случи, ако Европа продължава да играе "срещу себе си" - като си затваря ядрените централи.
halo
на 18.04.2023 в 16:43:30 #15Стратегията за изблъскване на коментари с пача я знаем.
bozhian-ivanov
на 18.04.2023 в 10:51:50 #14Мноооого интересно определение за натресената демокрация от западлото,направи тези дни бившия шеф в една от израелските спецслужби,20 годишен напуснал СССР—Я.Кедми ,с даване като пример булгаристана.Той заяви,че когато народа иска добри и приятелски отношения с Русия,а управляващия елит е готов да го прати на война с нея,то това било демокрация—и той е абсолютно прав,прозрявайки цялата лъжа и демагогия произлизаща от западлото.А същото е и с другата мантра—пазарна икономика,но вече в икономическата област,гарантираща на практика безкрайното грабене на целия свят от т.н. златен милиард да речем—това го добавям от себе си,въпреки че и Кедми мисли по подобен начин…….
bozhian-ivanov
на 18.04.2023 в 09:38:11 #13Още малко пояснения за това кои са васали и кому.Оказва се че целия свят е васал на ….фрс ,или ЦБ на пиндосията.И преди казвах,че настоящата финансовокредитна система наложена от фрс —държачите на парите,или глобалните финансисти за всички по света е следната—търговските банки(в реалността намиращи се във всеки момент в банкрут поради под 10% резервиране на задълженията и в същото време правещи огромни пари от въздуха(на 1—ца реален депозит,те създават до 10 единици нови кредити),та когато ТБ изпаднат в криза,се намесва кредитора от последна инстанция ЦБ ,която ги спасява чрез наливане на новонапечатани пари с нищо необезпечени.Но когато ЦБ ,в случая фрс изпадне в криза(което е когато печалбата е под задълженията,а за фрс е така в последните 6 месеца,дължащо се на маржовата разлика от близо 3% ,между плащанията по задълженията и получаваните доходи по купените ценни книжа,а тя пък дължаща се на повишената основна лихва),тогава кой нея ще спасява.И банкрут не се обявява,въпреки че е престанало внасянето на 90% от печалбата й в бюджета,а се измислят механизми за отлагане,като напр. т.н. отложени активи(deferred assets),или обещания за плащане задълженията. Ето и излязла напоследък статия на тая тема :The Fed Is Bankrupt (Федералния резерв – банкрут)с автор – Томас Хоган (Thomas L. Hogan), старши научен сътрудник от Американския институт за икономически изследвания (American Institute for Economic Research, AIER). https://www.aier.org/article/the-fed-is-bankrupt/
halo
на 17.04.2023 в 14:52:12 #12Удобна статия, путлерастите се разлаяха.
bozhian-ivanov
на 17.04.2023 в 12:13:17 #11Ха,ха,гейропата играела сама срещу себе си—срещу гейропата играе инсталирания от пиндосите елит,управляващ там и никаква еманципация не се предвижда(просто геронтофила макрон със собствените си проблеми не може да се справи,тръгнал света да оправя).А ако некой васал от гейропата само намекне за некакво несъгласие,веднага пиндосията го поставя на място с взривяването на северните потоци и унищожавайки гейропската икономика чрез налудничавите идеи и действия на същите инсталирани от нея елити,работещи откровено против интересите на собствените си страни—дойчовката Бербок заяви в прав текст,че какво мислят избирателите нея не я интересува. Идеята на пиндосията е простичка—те осъзнават че света отива към разпадане на различни валутни зони и те мъчейки се да запазят хегемонията си поне в една от тях,първо трябва да се реиндустриализират под формата на АУКУС(Австралия,САЩ,Англия) и поважното да отслабят максимално останалите си конкуренти.А това са Китай и гейропата—тя почти е елиминирана вече и ще се съсредоточат към Китай.Но май им се объркват плановете,защото мислейки че чрез укропията ще се справят пътьом с Русия и нея ще елиминират—не става и изглежда ще натресат укропията изцяло на гейропата,с което ще я доунищожат(може даже и физически),а ето и причината макрон да се репчи—но той първо да се оправи с франсетата,където май скоро ще преобладава арабската реч……
Опако
на 16.04.2023 в 21:55:59 #10На путинофашистите им харесва по душа да са васали! Иска им се да е така! Тяхното заболяване, произтичащо основно от умствена мизерия, може да се квалифицира като циганофашизъм. В позата си на бранещи руския националфашизъм, застанали на 4 лапи, като улични помиари, те си въобразяват, че ще разбият единството между САЩ и ЕС, за да могат руските фашаги да си правят каквото им скимне в Украйна. Като истински българи, ние имаме какво да искаме от САЩ, заради тайният ем сговор със СССР, в резултат на който се озовахме под съветско-фашисткия ботуш, но ще го направим, когато приключим с бля. Ще искаме едновременно и от Русия, като пряк наследник на СССР, и от САЩ.
Forrest Gump
на 16.04.2023 в 20:15:27 #9Петров написал голяма статия, а можеше да се ограничи само със следното: - Съюзници или васали? - Отговор - в настоящия момент абсолютни васали
beyonder-realm
на 16.04.2023 в 16:55:41 #8Русия няма нужната военна сила,логистика,ресурс,както и икономика да завладява каквото и да било.Някоя малка държава може да завладеят,но до там.Това,че Русия била уж военна мощ беше мит кой се пръсна на парчета.Русия е много далеч от това да бъде военна сила от ранга на Китай,камо ли да се сравнява с единствената суперсила САЩ.Ирак беше 4-тата военна сила в света,а САЩ ги прегазиха за 24 часа без дори да дадат жертви.Украйна е 22-рата военна сила в света,а Русия буквално остана без армия вече заради тази война,която разпали.Това трябва да говори достатъчно.
beyonder-realm
на 16.04.2023 в 16:55:30 #7САЩ за шест месеца завладява напълно по няколко големи държави, а втора по сила и първа по територия, енергийни ресурси , ядрени оръжия и огромни съюзници като БРИКС и ШОС и с многобройни спецназ и безаналогова техника вече повече от година тъне в окопна война в малък регион в покрайнините на Източна Украйна но щяла да завлядее САЩ ЕВропа НАТО и била уж няква цивилизация за уважение
Tomorrow
на 16.04.2023 в 16:36:28 #6въшката *
Tomorrow
на 16.04.2023 в 16:36:02 #5Никой не иска те да фалират, никой не ще да храни близо 2 милиарда гладни китайци и руснаци. Има една народна поговорка, вишката като се наяде излиза на челото...
ВълкСчадъР
на 16.04.2023 в 16:30:15 #4#4 Да, но сега има директива за напускане на Китай , затова и терминът de-coupling ! Китай няма да бъде фалиран толкова лесно и бързо колкото Ватенкастан, но натам отиват нещата Западът никога повече няма да позволи на дърцави като Китай и РиZZия да станат богати - справка Венецуела, държавата с най много залежи на петрол е в топ 10 на най бедните ... това чака и ватенките и дръпнатите
Tomorrow
на 16.04.2023 в 16:18:52 #3#1 Този процес започна преди 20 години, с повишаване на производствените разходи в Китай, двуцифрения ежегоден скок на икономически растеж, имотния балон и рекордно производство, което остава непласирано, тогава започна и китайската инвазия в Африка. Тогава започна и търсенето на алтернативи, като Индия, Индонезия, Виетнам и т.н
ВълкСчадъР
на 16.04.2023 в 14:56:35 #2Насрания русофил ще си изгрезе ноктите от яд , шото нему харесва истината Фокскон е тайванска компания която произвежда неща за Апъл , имаща 1 500 000 работници в Китай, от които около 30% остават на улицата след знасянето към Индия … имформация свободно достъпна в интернет
ВълкСчадъР
на 16.04.2023 в 14:25:41 #1-- Китай е съвсем "друг бира" - индустриална и технологична мощ (благодарение и на недалновидността на Запада, който години наред си изнасяше заводите там), -- Това вече се променя по-бързо от колкото насраните русофили им се иска, даже име и термин de-coupling Още миналата година правителството на САЩ поиска от бизнесите да изнесат минимум 25% от производството от Китай до края на 2023 , и вече се изнасят с пълна пара, като най големият е Фокскон – произвеждащият продукти за Апъл с 1 500 000 души работници , сега изнасят в Индия около 30% Целта е до 2030 в Китай да се произвежда НЕ повече от 20%