Шансът на София е в договорния подход

Местните избори наближават. След две седмици ще се проведе първият тур, на който ще бъдат избрани общинските съвети. Колкото до общинските кметове и кметовете на кметства - много от тях ще станат ясни на балотажа - седмица след първия тур, като обаче на повечето места тенденциите ще са се очертали още на 29 октомври.

София е една от общините, където по всяка вероятност кметът ще бъде избран след провеждането на втори тур. Това се отнася и за голяма част от районните кметове. Независимо че Столичната община е разделена на 24 района, важна е ролята на общинския кмет. Районите нямат статут на самостоятелни юридически лица и нямат свои собствени бюджети. Един районен кмет може да ръководи районната администрация и да търси начини за непрекъснато подобряване на административните услуги за гражданите. Той също така може да търси съдействието на общинския кмет за реализиране на идеите (ако има такива) за развитие на съответния район, както и на общинския съвет като колективен орган с ключова роля в общинското управление.

В София желаещите да оглавят общината са доволно голям брой. Кандидат-кметската картина е доста пъстра. Леви и десни, сериозни и екстравагантни кандидати - всекиму според вкусовете и предпочитанията. Двама са обаче кандидатите, възприемани като фаворити и на практика балотажът между тях е сигурен. Васил Терзиев (ПП/ДБ/СС) и Антон Хекимян (ГЕРБ/СДС) започнаха кампаниите си по доста различни начини и от доста различни позиции. Терзиев стартира още преди месеци, за да изгради своя публичен образ, да го впише в коалицията, която го издига и така да привлече и евентуално надгради резултата на ПП/ДБ в София от последните парламентарни избори. Антон Хекимян се включи в последния момент. Дългогодишният телевизионен журналист е добре познат на широката публика. От изграждане на публичен образ той нужда нямаше. Най-вероятно ще бъде припознат от твърдия електорат на ГЕРБ в София. Формацията на Бойко Борисов разполага с такъв, въпросът с надграждането обаче остава висящ. Хекимян едва ли би могъл да разшири това, с което ГЕРБ така или иначе разполага, което почти сигурно означава, че след първия тур ще изостава от Васил Терзиев.

Всъщност колкото и да твърдят от ГЕРБ, че са разполагали поне с няколко подходящи кандидати за кмет на София, това няма как да е напълно точно. И проблемът не е в кандидатите, важно е това също да се уточни. Формацията на Борисов управлява София в продължение на много дълъг период от време. Най-напред със самия Борисов (като независим) и след това четири мандата с Йорданка Фандъкова и общински съвет, доминиран от ГЕРБ с подкрепата на по-малки коалиционни партньори. При това положение ГЕРБ носи пълната отговорност за всичко положително и за всичко отрицателно, което днес виждаме и с което се сблъскваме в София. От една страна ГЕРБ не могат да бъдат критикувани за продължителното управление. Гражданите са им гласували доверие, предпочитайки ги пред останалите съществуващи варианти. С изключение на четвъртия път, Йорданка Фандъкова печелеше изборите дори без балотаж. Това е достатъчно показателно, въпреки не особено високата избирателна активност, на която сме свидетели в Столицата през последните десетилетия.

Продължителният период в местната власт обаче постепенно започна да се превръща в проблем. Политиката и публичното управление имат способността да износват публичния образ на управленците, а местната власт е най-близо до хората и те са най-чувствителни към нея. Това проблематизира доверието към кмета и така в общественото съзнание започват да изпъкват недостатъците пред положителните решения. Тези обстоятелства са определящи за средата и са неизбежни за кандидата на ГЕРБ, който и да беше той. Сменяйки Фандъкова с Хекимян, ГЕРБ опитва да ограничи въздействието на въпросните обстоятелства и се стреми да прави кампания, показвайки добрите решения, които са били вземани и реализирани по време на продължителното управление.

Когато става дума за местно управление най-подходящите примери обикновено са свързани с инфраструктурата. В случая със София обаче тя може да послужи както като положителен, така и като отрицателен пример. Подобренията по отношение на основните пътни артерии в града са безспорни. По време на предизборната кампания преди четири години обаче бяха дадени обещания и за подобряване на инфраструктурата вътре в кварталите, както и за осигуряване на места в детските градини поне за 90% от децата в тази възрастова група. От гледна точка на тези обещания резултатите определено са спорни и неубедителни. И точно тук е важно да се обърне внимание на факта, че върху това, което е направено дотук, може да се надгражда. В общи линии ситуацията в София е като ситуацията в държавата. Има основа, върху която може да се надгражда. Надграждането най-вероятно изисква промени на определени управленски практики, реформа в някои административни структури на общинско ниво, нов тип партньорства с частния сектор и т.н., но въпреки всичко това създадената основа не бива да бъде отричана.

Осъзнаването на ситуацията по този начин ще спести на София перипетиите, през които мина държавата през последните около две години, до създаването на кабинета "Денков - Габриел". Засега кампанията протича спокойно и една от причините за това може да е, че Васил Терзиев и водещите лица в листата на ПП/ДБ/СС разбират ситуацията и си дават сметка, че трябва да признаят добрите резултати на ГЕРБ (там където ги има), а от своя страна ГЕРБ трябва да признаят, че независимо от постигнатите резултати през годините, за да е възможно надграждане, са необходими промени в управлението на общината. На практика това се случи и на държавното равнище. Само че стана по трудния начин, отне много време и задълбочи недоверието между основните политически субекти. Така в момента те хем трябва да управляват, хем успоредно с това да изграждат доверие помежду си, което е тежък и бавен процес. Договорният подход, в случая, е именно това двустранно разбиране и обективна оценка на съществуващите аргументи. То е много повече начин на мислене, отколкото подписване на споразумения и създаване на формални коалиции.

За спокойното протичане на кампанията на местно ниво обаче са възможни и други обяснения. В настоящия период провеждането на стандартна кампания за местни избори не е възможно. Има ред други въпроси, които отвличат публичното внимание и които несъмнено ще окажат влияние върху гласуването на част от хората. Има парламентарни формации, които дори се опитват да засилят тези потенциални влияния. Затова се стигна и до внасяне на вот на недоверие срещу правителството. И още в деня на неговото обсъждане се появи анонс за следващ вот, дори още преди гласуването на разглеждания. Темата за сигурността (във всичките й измерения) е доста актуална и това прави говоренето по нея привлекателно за всички партии и политици, в т.ч. и държавния глава. Темата е от компетентността на националните институции, но опитът да бъде използвана в кампанията преди местния вот е очевиден, особено що се отнася до субектите в популисткото политическо пространство.

Конкретно за София подобен опит за подмяна едва ли би могъл да даде някакъв резултат. Още повече, че той не касае фаворитите, а по-скоро кандидати, които ще останат по-назад в класацията. И за хората в София обаче темата за сигурността е важна. Те също са склонни да й обръщат внимание вероятно повече, отколкото биха били склонни да участват активно в предизборни кампании за местен вот. Това прави предизборния период по-малко динамичен и по-слабо емоционален, което разбира се е предпоставка за спокойствие. А най-вероятно и за сравнително ниска избирателна активност.

И двамата основни кандидати имат своите недостатъци в публичните си образи. За Васил Терзиев това са близките му роднински връзки с хора от ДС и комунистическия апарат от миналото. За Антон Хекимян това е директното преминаване от ролята на високопоставен мениджър в БТВ в ролята на кандидат-кмет. При една по-активна кампания без теми (извън местната власт), отвличащи вниманието на хората, тези недостатъци вероятно щяха да бъдат използвани далеч по-интензивно и със сигурност щяха да имат по-голямо значение за крайния изборен резултат.

При настоящите обстоятелства най-вероятно Васил Терзиев ще е първи след първия тур. Потенциално преди втория Хекимян може да има възможност за мобилизиране на допълнителна подкрепа, без обаче да е сигурно, че той би могъл да оползотвори подобна възможност. Важното в случая е, че никой няма да има достатъчно мнозинство в общинския съвет, за да управлява самостоятелно. ПП/ДБ/СС най-вероятно очакват някакво предимство и може би имат основание, но за самостоятелно управление са необходими 31 мандата, които меко казано са трудно постижими. На практика те са непостижими, ако назовем реалността ясно и директно. Шансът на София е в договорния подход. Възможностите за надграждане минават през него. Той би могъл да е в основата на продължаването на инфраструктурното развитие, осигуряването на повече места в детските градини, модернизирането на градския транспорт и дигитализирането на града.