Скритите жертви на американската армия в Афганистан

Тази есен в американското интернет пространство все по-обсъждана става темата за рязкото увеличение на загиналите - от ръката на „приятелски" афганистански полицаи и военни - бойци и сътрудници на специалните служби от страните членки на НАТО.

Към септември 2012 официалната статистика отчита 60 подобни акта на агресия, като убитите са над сто щатски военнослужещи. Почти толкова са и получилите различни по степен на опасност за живота наранявания, пише руското интернет издание „Военное обозрение". Това явление дори наложи ЦРУ спешно да преразгледа размера на компенсациите за семействата на загиналите си служители, които доскоро бяха в рамките на $1000 за погребение.

Не е тайна, че за политиците смъртта на един човек е трагедия, я гибелта на хиляди - статистика. Друг постулат напомня, че има три вида лъжа: обикновена лъжа, голяма лъжа и обикновена статистика. Тези правила напълно намират покритие в Афганистан днес, когато нападенията срещу силите на НАТО са практически ежедневие.

В началото на този месец CNN съобщи за нова потвърдена бройка на безвъзвратните загуби на американската армия - 2002-ма души. Според неофициални данни обаче по най-скромни изчисления цифрата е занижена поне два пъти. Грубо казано, неотчетените от статистиката жертви вече спокойно могат да запълнят едно военно гробище.

Първият основен проблем е, че липсва единен независим и заслужаващ доверие източник на информация за реалните загуби на умиротворителните (окупационни) сили в Афганистан. Работи се на принципа на Гьобелс, залегнал в методите на всяка пропаганда: който пръв е заявил нещо, има свободата след това да го интерпретира до безкрайност, както му изнася.

Съвсем обяснимо е, че за да предотврати елемента на деморализация сред своите войници, официален Вашингтон има интерес да оповестява умишлено по-малки бройки за загубите.

На второ място, официалната статистика отчита единствено загиналите военнослужещи - граждани на САЩ. В редовете на американската армия обаче се сражават и поданици на други държави, съблазнени от възможността след служба в „горещи точки" да получат „зелена карта". На практика от общия брой на военния контингент на САЩ 60 на сто са неамериканци. Тези войници са нещо средно между бойци на договор и наемници, които се бият за пари (или обещание за американско гражданство). Загубите сред тази категория не попадат в официалната статистика на Пентагона - те въобще не се отчитат.

От данните в армейските сводки обикновено липсват и загиналите военни кореспонденти - немалка част от които като правило са свързани със специалните служби, а също така и участващите в конфликта по силата на различен вид договори. Извън статистиката остават отвлечените чужденци, убити впоследствие от похитителите си.

Американска порочна традиция от отминалите необявени войни по целия свят е загубите на секретните служби и спецчастите да не се разгласяват, а тези бойци по дефолт винаги са на предната линия на бойните действия.

Известни са случаи, когато американското командване представя смъртта на свои военнослужещи за загуби извън бойното поле (пътни злополуки, инциденти при невнимателно боравене с оръжие, заболяване и т.н.). В сводките за загубите липсват починалите от рани в болниците, самоубийците и други подобни.

Номерът с „небойните загуби" се прилага от американските пропагандисти още от времето на първата война в Залива през 1991. Тогава, две седмици след оповестяването на официалните загуби от 148 души, внезапно се оказа, че при пътни инциденти и нещастни случаи са пострадали или загинали едва ли не десет пъти повече военнослужещи.

От друга страна, САЩ се опитват да наситят международната коалиция в Афганистан с колкото се може повече държави участници, като по този начин и за тяхна сметка намалят своите загуби. По информация на CNN от началото на афганистанската кампания през 2001 вече са загинали повече от 1190 войници и офицери от други страни. Тази година - а тя все още не е изтекла докрай - са убити два пъти повече натовци, отколкото през 2011.

Както и до неотдавна в Ирак, и в Афганистан на практика се мълчи за раняванията - по-точно за степента на тяхната тежест. Просто казано - редник, загубил двата си крака, дясната ръка и половината от лицето си, не се вписва сред безвъзвратните загуби.

По време на бойни действия на един убит войник се падат десетина ранени. Този „доста нисък" показател на смъртност се обяснява с бронираните жилетки и каските от кевлар. Но именно тази амуниция, защитаваща жизненоважни органи, според военни хирурзи води до повишен травматизъм и осакатявания. Сред завърналите се от мисии в „горещи точки" ранени американци процентът осакатени военни с ампутирани един или два крайника и обезобразени лица е необикновено висок.

Освен тежките физически травми и трайни увреждания фактите говорят и за многобройни психически разстройства на военнослужещи по време на мисии. Според медицинското списание „The New England Journal of Medicine" всеки шести американски войник, завърнал се от зона на конфликт, страда от психологически проблеми (депресии, посттравматичен синдром и др.). Примерно 20 на сто от американците се евакуират от местата на бойни действия не поради раняване или болест, а по „неврологични причини".

Неоспорим факт е деморализацията на щатските военнослужещи през последните години. Още през 2004, когато американските операции в Афганистан и Ирак бяха в началото си, армията на САЩ наброи 5 хиляди дезертьори. Някои от тях - за точния брой се премълчава - се опитаха да намерят убежище в Канада. В канадското общество дори се породи дискусия, целесъобразно ли е да се приютяват бегълци от американска военна повинност.

Общият извод, който се налага, е, че известията за гибел на военнослужещ в район на бойни действия далеч от родината е най-страшният бич за съвременната професионална платена армия. И сега войсковите подразделения на САЩ - от националната гвардия до елитната морска пехота - изпитват сериозен глад за кадри. А новите жертви едва ли ще доведат тълпи копнеещи за военна кариера пред наборните центрове и в бъдеще.

А когато броят некролози на войници, загинали в мисия зад граница, достигне определен трудно поносим праг, средният американец може би ще се замисли и ще открие, че да нахълтва неканен в чужда къща и да натрапва там свой собствен ред не е чак толкова добра идея.