Няма сутрин, няма вечер - от малкия екран току надникне физиономията на вътрешния министър с поредна новина за поредна грандиозна акция. Или гласът му благовести по же-се-мето нейде от дебрите на родината как доблестните му командоси закопчават N-тия злосторник и върл душманин на ДДС-то и излинелия бюджет. Личи си суровата школа на екс-главсека, сега премиер.

И докато някога Борисов, когато още „ги" ловеше, си позволяваше само да попържа, че той лови, а някои други пускат, Цветанов като добър ученик надскочи учителя си. Той си позволи не само назидателно да размахва пръст на независимата уж съдебна система, но и да зарови бдителен нос в мръсното й бельо.

Министърът с лека ръка (чети - уста) разкри, че висши магистрати страдат не само от икономическа зависимост - факт безспорен и всеизвестен, но и от сексуална такава. Вторият след премиера се притесни основателно, че турската поговорка за кривото седене и правото съдене в български вариант има обратно действие.

Но работа на вътрешния министър ли е да гледа в чуждата чинийка? Ами ако магистратите се втренчат в законосъобразността на всички акции на МВР, в състоянието на къщурката на „6-и септември" 29? Ще му е приятно ли на Цветанов? Едва ли.

Защото не е зле да му се напомни, че полицейските правоохранителни органи навсякъде по света работят по законосъобразност. По целесъобразност работят разузнавателните и контраразузнавателните служби. А по съмнения, подозрения и с недоказуеми обвинения задържат същите тези служби, но в едни по-особени държави, които сме свикнали да определяме като недемократични, а режимите им като диктаторски.

Всъщност, че на магистратите не им е читава работата, никой не се съмнява. Но въпросът е, кое е по-добро за правосъдието - във ВСС да кадрува Красьо Черничкия или Цветанов. И отговорът е еднозначен: системата трябва да се самоочисти, сама да произведе антителата, която ще надвият двайсетгодишния вирус в нейното тяло. Без намесата на външни скалпели. Както всъщност - и Цецовото ведомство, ако остане време от показно на плаца.

Освен че ражда цветисти имена за всяка операция, напоследък Цветанов гордо държи и палмата на първенството в правителствения PR. Защото акциите на ведомството му не са нищо друго, освен жалък опит да се симулира дейност в едно правителство, което нищо не прави. Или поне нищо с положителен знак.

Нещо напоследък възпира парата на Борисов да отива в свирката на правителствения локомотив. Не че се вижда къде точно отива сега, но това е друга тема. Разположено във времето, промяната дойде някъде покрай Дянковата издънка. Или пък край първия корупционен докторски скандал в кабинета? Дори придобилият международна слава гаф с пишманеврокомисарката Желева не успя така да охлади Бойковия ентусиазъм.

И Цветанов, и неговите рамбовци се превърнаха във флагмана на популяризирането на премиера-вожд и безхаберните му министри.
Досега кръстейки се като на икона на личната Бойкова харизма, датираща към 5 юли 2009, правителството и парламентарното му рамо си поживяха в сравнителен медиен и обществен комфорт бая време. Въпреки издънките и откровените управленски простотии на някои министри в определени ключови сектори.

Но нито сме 2009, нито юли. Април 2010 сме. Девет месеца дистанция е достатъчна, за да отвори очите дори и на най-заслепените от обаянието на премиера. Народонаселението започна да усеща, че времето, за което една майка износва бебето си, Борисов посвети предимно на почвени и безпочвени обвинения срещу трижди проклетата тройна коалиция. И тук-там и на нейния инженер-акушер Първанов. Хулеше Борисов, и в свободното си време громеше мафията с верния Цветанов. Или поне онова, което в очите на бюлетинопускателите трябва да изглежда като мафия.

Римската сентенция за хляба и зрелищата има два компонента. И до момента на народа щедро му се предоставят зрелища. Среднощни арести, белезници, автомати, пистолети, качулки. Едни хора се разхождат из Съдебната палата, конвоирани, все едно са канибалът Чикатило. А съдебната ни система с нейната бързина дава идеална възможност от ареста до присъдата (само дето още няма такива) пред телевизора да се смени едно поколение. И да се забрави кой, кого, защо...

Ами хлябът?

За съжаление на премиера, с полицейски акции не можеш да задържиш рейтинг на цяло правителство, в което министрите са хвани единия, удари другия (вж. Анна-Мария Борисова) и то в условия на криза.

Можеш обаче да си организираш полицейска държава. Само в тях респектираният народец обича силовите си министри. В демократичните страни по принцип силоваците не са на особена рейтингова почит - спомнете си министерстването на Саркози.

Та от дрънкането на белезници май има файда само за Цветанов. Независимо че той не пропуска да споменува всеки път заслугите и ръководната роля на Шефа, не Борисовият, а Цветановият рейтинг наедрява. Радва се вицето на цели 56,4 на сто любов необяснима. Към 51,6 лани есента. Все е нещо. На фона на другото, което спада.

Но пък един Цветанов на цял кабинет рейтинг не вдига. Борисов можеше. Някога.

И като дойде реч за електорални нагласи, в ГЕРБ не бива да забравят, че изборите не са само парламентарни, които, живот и здраве, са през девет планини, а и други. А тези, другите, не са чак толкова далеч.

И вероятността герберите да повторят юли 2009 е равна на тази, националната ни футболна гарнитура на Станимир Стоилов да повтори американското лято от 1994.

Въпреки напъните на "Цецо".