Македония не крие амбиции да бъде поканена за членство в НАТО и ЕС, а на този етап България е готова да я подкрепи.

Освен политическа подкрепа, България очевидно е готова да постави началото и на тесни икономически отношения с Македония.

Българските интереси са свързани с общи проекти - изграждане на газова станция близо до Скопие и газопровод Петрич - Струмица.

На този етап България подкрепя напълно Македония по пътя й към евроинтеграцията и членството й в пакта НАТО.
Вероятно добрите междусъседски отношения на държавно равнище ще се запазят, но съществува осезаема необходимост позицията на македонските власти към българските паметници в Македония да се промени.

Очевидно е необходим значително по-твърд тон от страна на българската дипломация, която би трябвало да положи по-големи усилия в защита на българщината на местно ниво.

Сваленият паметник на Тодор Александров в навечерието на 3 март, както и намесата на македонската полиция, нахлула в частен имот заради развят български флаг, показват, че насажданата омраза към българските ценности безвъзвратно е променила историческата памет на македонското население.

Факт е, че в продължение на десетилетия в Скопие бе изопачавана историческата истина, правеха се фалшификации, стигащи до крайности.

Пропагандата, че България и българските агенти са най-големите врагове на Македония, доведе до крайни шовинистични настроения, в резултат на които редица български паметници бяха осквернени през изминалите години.

Бе посегнато на българската история. Отричането на българската принадлежност на християнското население в Македония, въпреки всички категорични факти и документи, даващи ясни доказателства за идентичността му, вече показва своя негативен ефект.

Настоящите антибългарски настроения в Македония противоречат на устоите и принципите на НАТО и ЕС.
Те са анахронизъм, от който нашите съседи би трябвало да се освободят.

Евентуално членство на Македония в НАТО и ЕС ще разкрие множество възможности за развитие, но освен това ще представлява и голямо предизвикателство пред младата държава.

Би било грешка за Македония да продължи да следва пътя, наложен от сръбската асимилаторска политика през XIX век и утвърден благодарение на антибългарската пропаганда през тоталитаризма.

Насажданата в Македония нетърпимост към всичко българско легитимира единствено ксенофобски настроения, а не национална самоидентичност.

Би следвало Македония да се опита да промени това статукво, ако иска да следва пътя към Европа и ако желае да бъде уважаван член на ЕС и НАТО и надежден и стабилен икономически партньор.

Българската дипломация днес би могла да изиграе съществена роля и да допринесе за евроинтеграцията в Република Македония.

Необходими са обаче твърдост и постоянство. Очевидно е била неправилна досегашната стратегия, при която реагирахме колебливо и либерално си затваряхме очите пред явното изопачаване на исторически факти от страна на Македония.

България допусна множество грешки, позволявайки очевидни исторически лъжи и фактически неточности да се превърнат в символи на днешната македонска националност.

Границите на дипломатическата толерантност бяха очертани от българския държавен глава на срещата между президентите на двете страни миналата седмица.

Оттук насетне българската дипломация би могла да поеме курс, защитаващ категорично и на всяка цена българските ценности и отстояващ правата на жителите на Македония, съхранили своето българско самосъзнание.

Ако Македония продължава да подхранва антибългарски настроения, тя не би могла да бъде нито благонадежден икономически партньор, нито верен съюзник в границите на Северноатлантическия алианс.

Вероятно българската дипломация трябва да вземе пример от Гърция, която отстоява безапелационно интересите си и дори заплашва с правото си на вето.