Въглеродните емисии - за едни приятел, за други враг

На лъжата краката са къси, а на лъжата на чиновниците от Брюксел още повече. Така би трябвало да бъде допълнена популярната поговорка, която може да отнесем към политиката на Европейския съюз, насочена към ограничаването на въглеродните емисии и създаването на т.нар зелена икономика. Ако пък на някой думата „лъжа" не му харесва, може спокойно да я замени с „демагогия".

Днес европейските политици са се устремили да убедят гражданите и фирмите на Стария континент да мислят (и да действат, често принудително) екологично, като ограничават енергията, която използват, за да не се стигне до катастрофална промяна в климата.

Основният аргумент на ЕС е, че 95% от климатолозите (специалност, която набра популярност едва в последните десетилетия) вярват, че използването на изкопаеми горива (въглища, природен газ и др.) и последващото отделяне на въглероден диоксид пречат на Земята да се охлажда, което води след себе си до повишаване на температурите в атмосферата, а от там и до края на света... такъв, какъвто го познаваме.

В същото време според различни проучвания, за които ще стане дума по-надолу, в следващите 8-10 години в света ще бъдат инсталирани толкова електроцентрали, работещи на въглища, че нивата на набедения за основен виновник въглероден диоксид не само, че няма да се ограничи глобално, а ще нарасне драстично.

Важно е да отбележим, че в последните години ЕС, както и някои американски щати и отделни държави, активно разработват регламенти, директиви и указания, които са насочени към ограничаване на емисиите на парникови газове.

Тези регламенти обаче по-скоро приличат на бизнес планове с тайната мисъл да бъдат привлечени повече финансови средства, отколкото на загриженост за околната среда. И не само това, въпросните нормативи стават задължителни за прилагане във всяка страна членка на ЕС, ако разбира се не се договорят някакви отстъпки.

ЕС действа в няколко посоки за ограничаване на борбата с глобалното затопляне, като си е поставил за цел да намали с поне 20% емисиите на въглероден диоксид.

Първата е създаване на нови възобновяеми източници на енергия, което всички ние видяхме, че доведе до по-скъпа енергетика, заради преференциалните цени, които им се предоставят (отново по регламент).

Тези дни по време на дебати в парламентарната икономическа комисия стана ясно, че за да работят българските ВЕИ, те се балансират от топлоелектрически централи, работещи най-често на въглища. Стефан Герчев от ДКЕВР заяви, че нещо не е преценено добре, щом базови мощности работят като балансиращи.
Той обясни, че за да може да се изкупува зелената енергия, се спират ТЕЦ-овете, които произвеждат в пъти по-евтина електроенергия от ВЕИ-тата.

Тук все пак трябва да подчертаем положителната роля на ВЕИ централите за осигуряване на по-голяма енергийна независимост, което няма нищо общо с въглеродните емисии, а с политическата и икономическата стабилност на страната ни.

Втората посока е създаване на нови горива. Според ЕС това са заместителите на бензина - биоетанолите. Важно е да отбележим, че те се произвеждат от зърнени култури, т.е. вместо зърното да бъде използвано за хляб и продоволствия, да се използва за горива (при положение, че непрекъснато се откриват нови находища на природен газ и петрол).

Пол Булк, изпълнителният директор на най-голямата компания за производство на храни Nestle, не спира вече няколко години да повтаря, че от правенето на горива от зърнени култури ще страдат най-бедните жители на планетата. Причината е, че поощряването на биогоривата води до ръст в тяхното търсене, а от там и до ръст на цените на основни култури като зърно, царевица и други. Друг аргумент на Булк е, че за отглеждането на тези култури, които после се претопяват в горива, се използва огромно количество свежа питейна вода, на която има дефицит в много райони по света.

По думите му от 4 септември тази година, преди време, когато е липсвала информация може и да е изглеждало целесъобразно използването на биогорива, но на това към днешна дата трябва да бъде сложен край.

Третото направление е енергийната ефективност. Тук идеята е чрез мерки за саниране, подобряване на инфраструктурата и използване на по-високоефективни консуматори на електричество да се постигне по-нисък разход на електроенергия. Тази точка заедно с ВЕИ икономиката е една от причините, поради които вече посочихме, че регламентите на ЕС по-скоро приличат на бизнесмодели отколкото на закони.

Всички знаем колко много работа се отвори на фирмите, които се занимават с поставяне на дограми и саниране.

Това може би е единствената политика на ЕС, която заслужава адмирации, защото по този начин се създадоха нови работни места и много домакинства спестиха от сметките си за електро- и топлоенергия.

Ред е на четвъртата точка, която е най-важна и касае класическата енергетика и авиотранспорта, а от там и всички нас.

Според регламентите на ЕС, всяка страна има определена квота от бройки парникови емисии, които не може да надхвърля, защото в противен случай ще трябва да купува това от други страни. Тъй като на пазара на въглеродни емисии участват само държави от ЕС, ще трябва да купуваме емисии от страни като Германия, Австрия и т.н.

Кой трябва да купува тези квоти?
Това са производителите на електроенергия от изкопаеми горива, индустриалните предприятия (металургични, химични и др.), авиокомпаниите. Това означава, че себестойността на тяхната продукция ще се увеличи, защото те няма как да игнорират плащанията за въглеродните квоти.

Тези разпоредби са залегнали и във внесения тази седмица Законопроект за ограничаване изменението на климата.

Квоти в България трябва да купуват едни от най-големите електроцентрали като държавната ТЕЦ Марица Изток 2, която има мощност от 1.6 гигавата (или с 0.4 гигавата под тази на АЕЦ Козлодуй) и е основен източник на електроенергия за страната. Това при равни други условия ще доведе до поскъпване на предлаганата от централата електроенергия, а от там най-вероятно на общия микс и на крайните цени за потребители и бизнес.

Металургичните и химическите предприятия също ще трябва да повишат цените, за да могат да плащат квотите, като другия вариант е да освободят персонал, за да запазят конкурентоспособността си. Така вместо в тези тежки времена на криза да запазваме и отваряме работни места, ние ще ги закриваме, за да изпълняваме изисквания, породени от имагинерната вина на човека за глобалното затопляне.

Но дори и да искахме да приемем наложените мерки от ЕС срещу глобално затопляне, нямаше как да останем с усещането за справедливост при положение, че в света се планира изграждането на нови 700 до 1400 гигавата нови енергийни мощности, които ще бъдат захранвани с въглища.

Само в Китай се планира изграждането на нови близо 600 гигавата въглищни централи, 500 гигавата в Индия, около 36 гигавата в съседна Турция. И те го правят не случайно - енергията добита по този начин е най-евтина, а запасите от въглища в световен мащаб с огромни.

Според една от големите енергийни консултантски компании McIlvaine Company изграждането на тези нови мощности не само ще „навакса" евентуална редукция на CO2 емисиите, постигнати от ЕС, но и ще ги увеличи в бъдещ план, обезсмисляйки всички лишения, на които са подложени гражданите и фирмите в ЕС.

Предвид гореизложеното, България и целият Европейски съюз трябва да преосмислят политиката, която водят в борбата срещу глобалното затопляне, защото тя в момента е вредна както за потребителите заради нарастването на цените (поради посочените по-горе причини), така и за предприятията,които губят конкурентоспособност спрямо тези, които са извън Европейския съюз и не са притиснати да плащат за въглеродни емисии.