Вместо America first! - Buy American! Има ли външнополитическа доктрина Байдън?

Когато Байдън спечели президентските избори, светът си отдъхна. Американската демокрация бе спасена от автократичните страсти на Тръмп. Партньорите на САЩ решиха, че светът се завръща към status quo ante - към познатата и предвидима ситуация от епохата преди управлението на Тръмп. И по време на изборната кампания, и в първите месеци от мандата си, Джо Байдън не пропусна възможност да предизвика именно такова впечатление. Съюзниците повярваха. Успокоиха се. Сметнаха, че Байдън е предвидим, защото има дълго политическо минало. Той все пак е президентът с най-дълга политическа кариера в историята на САЩ - над четиресет години. Четиресет години, които документират начин на мислене, психика и принципи на 46-ия президент. Некоординираното със съюзниците изтегляне от Афганистан обаче предизвика отрезвяване. Съюзниците разпознаха граници на предвидимост и принципност, която толкова силно желаеха.

Това мотивира политици и анализатори да се разделят с повърхностни вярвания. Накара ги да се вгледат по задълбочено в политиките на Байдън. В края на първата година от управлението му можем вече да се запитаме: има ли външнополитическа доктрина Байдън? Ако има, какви са характеристиките ѝ, които ще диктуват през следващите три години отношението на хегемона към държавите по света. Когато американската политология говори за доктрини, разбира външнополитически стратегически принципи, изведени в три стъпки:

1. Кои са основните опасности пред интересите на САЩ?
2. Какви цели са нужни за справяне с тях?
3. Как да се постигнат целите с ограничените налични средства?

В исторически план няколко са външнополитическите доктрини, допринесли за имперския възход на САЩ. През 1823 г. президентът Джеймс Монро прокламира важна доктрина, която от тук насетне историците наричат Доктрината Монро. Тя гласи: Америка на американците! Европейските велики сили са призовани да не се месят в делата на Американския континент. Има се предвид както Северна, така и Южна Америка. САЩ започва да счита Южна Америка за зона на собствено влияние. През 1904 г. президентът Теодор Рузвелт разширява Доктрината Монро, като заявява, че на Американския континент САЩ поемат ролята на "международен полицай". Следват редица военни интервенции в Южна Америка. Чрез тях САЩ участват в разпределението на света между колониалните сили. Външнополитическата доктрина на президента Удроу Уилсън си поставя амбициозна цел. Първата Световна война трябва да е "война за предотвратяване на всички бъдещи войни". Ролята на САЩ като международен полицай се затвърждава. Дългосрочни принципи във външната политика стават разпространението на демокрация и капитализъм, както и готовност за изпращане на военна сила във всяка точка на света. С обявената през 1947 г. доктрина Труман започва Студената война. Целта ѝ е сдържане на Съветския съюз и разпространението на комунизма по света. Доктрината на президента Рейгън, встъпил в длъжност през 1981 г., обявява СССР за evil empire (империя на злото). Тя радикализира доктрината Труман с цел спечелване на Студената война. Въоръжени групи в Африка, Азия и Латинска Америка получават американска подкрепа, за да свалят правителства, близки до Съветския съюз. При доктрината Клинтън, управлявал от 1993 г. до 2001 г., САЩ окончателно считат себе си за хегемон и полицай на света - търпят обаче провал в Сомалия. След атентатите от 11.09.2001 г. доктрината на Буш младши провъзгласява Иран, Ирак и Северна Корея за Ос на злото (Axis of Evil). Започва War on Terror/"Войната срещу тероризма". Девизът ѝ е: "който не е с нас, е срещу нас". По време на доктрината Тръмп (2016 - 2020 г.), символизирана от девиза America First!/"Америка на първо място!", САЩ загърбват зададени от самите тях принципи. Отстъпват от поети международни обещания. Напускат редица международни договори. Налага се нов стил за взимане на външнополитически решения, който не включва съюзниците и игнорира интересите им.

Байдън е американският президент с най-дълъг опит в областта на външната политика, но до сега няма ясно разпознаваема доктрина. В изказванията си президентът често говори за борба между политическите системи - демокрации срещу автокрации. За това как западната демокрация трябва да докаже превъзходството си пред автокрацията - най-вече пред високотехнологичния автократизъм на Китай. Нерядко използва и топоса foreign policy for the middle class/"политика в името на средната класа", каквото и да значи това. Той обещава да прекрати forever wars/"вечните войни", и наистина изтегли армията от Афганистан. Войната обаче за него продължава да бъде легитимна политическа опция. Не я счита за морално укорима, ако защитава интересите на САЩ, тяхната сигурност и международно реноме.

Байдън се вписва в представите за имперски политик. Отношението му към започвани от САЩ в миналото войни е показателно. Проличава непоследователност. Като 32 годишен сенатор през 1975 г. препоръчва САЩ да се изтеглят Виетнам, защото счита, че войната вече не може да бъде спечелена. Подобни са вероятно съображенията му днес в Афганистан. Байдън подкрепя обаче войната, която президентът Буш старши води в началото на 90-те в Ирак срещу Садам Хюсеин. Войната на Клинтън в Югославия е подкрепена от него безрезервно. През 2003 г. подкрепя и втората война срещу Ирак - този път на Буш младши. Обявява се и за привърженик на спорния Patriot act, прокаран от президента Буш след атентатите от 2001 г. Този закон дава безпрецедентна възможност на американското правителство да шпионира свои и чужди граждани, като противниците му считат, че нарушава американската конституция. Създава се и екстериториалният затвор "Гуантанамо бей", в който заподозрените могат да бъдат задържани без съд и присъда, а човешките им права не са гарантирани. Както се вижда, в поведението на Байдън при важни външнополитически решения от миналото не прозира особен идеализъм или непреодолими морални скрупули. По-скоро се откроява начин на мислене, типичен за политик-реалист от типа Хенри Кисинджър.

Всъщност негласно America First!/"Америка на първо място!" продължава да важи и при Байдън. Митата, които наложи Тръмп върху европейска стомана и алуминий, след смяната на властта не са отменени. Вярно е, че Байдън и администрацията му публично предпочитат лозунга Buy American!, който всъщност не е измислен от тях, а е бил в употреба и при предишни президенти. Така или иначе доверието на съюзниците в САЩ, което Тръмп похаби, изглежда трайно проиграно. Дори Байдън да обещае нещо, дори да спази поет ангажимент, няма гаранция, че след края на мандата му Тръмп или някой като него няма да го отмени. Германия открито говори, че вече не може да разчита на САЩ като гарант за сигурността си, както е свикнала да го прави в миналото. Франция, която наскоро при създаването на англосаксонския военен съюз AUKUS със съдействието на Байдън бе отстранена от сделка за доставка на подводници на стойност до над 50 мрд. $, стана яростен поддръжник на европейския суверенитет.

Не бива да забравяме, че външната политика е отражение на вътрешното състояние на държавата. Ако Байдън наистина иска американската демокрация да надделее в обявената от него междусистемна студена война с Китай, трябва да реши тежки структурни проблеми на американското общество. САЩ продължава да е държавата в Г7 с най-висок БВП на глава от населението, но благосъстоянието е и най-неравномерно разпределено. След финансовата криза от 2008 г. само 5-те процента най-заможни американци са успели да увеличат състоянието си. Всички други граждани на САЩ са отчели стагнация или загуба. Доходите и притежанията на американците се разминават и по расов признак. Статистиката сочи, че хора, които не принадлежат към бялата раса имат среден доход, равняващ се на само 61% от средния за белите. Въпреки богатството на САЩ долната класа страда от масова бедност. Ковид кризата дотолкова сви бюджетите на много домакинства в тази прослойка, че често дори не стигат средства за покупка на храна. Когато поради пандемията бяха затворени училища, немалко деца останаха без топла храна, до която имаха достъп само в училище.

Рейтингът на Байдън в момента е на най-ниското си равнище от встъпване в длъжност - само 42%. Наближават междинните избори в САЩ (midterm election), които демократите се очаква да загубят. Това обаче е по-скоро типично за партия във властта. Байдън загуби голяма част от доверието на американците, защото не изпълни обещанието си да победи COVID, както и не овладя високата инфлация. Президентът се опитва възвърне доверие с колосални програми за инвестиции в инфраструктура. Обещава, че те ще подсигурят достатъчно работни места и за хора без университетско образование. Наблюдателите са по-скоро скептични, че ефектът за средната и долната класа ще е толкова осезаем.

При Байдън САЩ пренасочват военните си ресурси от Близкия Изток към Индо-Тихоокеанския регион. Готвят се за дългосрочно противопоставяне с Китай. Срещата на върха с китайския лидер Си Дзин Пин, която наскоро се проведе чрез видеовръзка, остана без особени резултати. По призивите на Байдън за защита на американската промишленост и търговия от неприемливи практики на Китай, няма видими споразумения. Въпреки това президентът продължава да нарича сдържането на Китай външна политика в интерес на средната класа. Тя е видимо уталитаристична, а не толкова базирана на ценности.

Малки държави като нашата и да искат нямат средства за провеждане на напълно самостоятелна и независима външна политика. Доктрините на великите сили и членството в стратегически съюзи налагат ограничения. Важно обаче е на външнополитическото шахматното поле да изиграем ходовете си така, че националният интерес да пострада възможно най-малко. Сервилност към стратегическия партньор САЩ и неговата външнополитическа доктрина не винаги е печеливша стратегия. Както и самолишаването от други, предлагащи се опции. А че въпреки нерядко тенденциозно поднесения поток от информация, обществеността е все по-наясно с това, показва изборната загуба на Демократична България. Партията се спъна и във вътрешнопартийния си манталитет на всеотдайна американофилия и натрапчива русофобия, застинал някъде в 80-те...