Измина една година от членството на страната ни в Европейския съюз. На този етап равносметката от присъединяването на България към ЕС е положителна.

Въпреки че изпитват трудности от адаптацията към новите стандарти и се притесняват от снижаването на доходите и инфлацията, българите са позитивно настроени към участието ни в Европейската общност, тъй като са наясно, че ползите предстоят.

Около 69% от българите одобряват присъединяването на страната ни към Европейската общност. Очевидно хората запазват оптимизъм по отношение на перспективите от участието ни в Европейския съюз, въпреки че на този етап то все още не носи подобрение на жизнения им стандарт.

Ясно е, че бърз ефект от членството ни в ЕС няма да има, тъй като България е най-бедната страна членка на Европейската общност.

Държавата ни бе приета в ЕС с множество проблемни области, нуждаещи се от незабавни реформи; бяха въведени редица предпазни клаузи.
България трудно изпълни многобройните изисквания и критерии за членство, плащайки висока цена със закриването на четирите ядрени реактора на АЕЦ Козлодуй.

Като цяло обаче, страната ни демонстрира стабилитет в икономическото си развитие. Разбира се, все още сме далеч под средното европейско равнище по доходи и производителност, но брутният вътрешен продукт расте, има прираст в индустрията, увеличават се чуждите инвестиции.

Това означава, че в дългосрочен план резултатът за България от членството в ЕС ще бъде положителен.

Нещо повече, благодарение на географското си разположение и на възобновените икономически отношения с Русия, в скоро време България ще играе значима роля и на енергийния пазар.

На този етап обаче преобладават проблемите, възникнали в резултат от членството ни в Европейския съюз.

Над 90% от населението споделя възгледа, че присъединяването ни към ЕС се отразява негативно върху цените, които гонят стойности, изравнени с европейските стандарти.

Снижаването на доходите се очертава като най-сериозния проблем пред страната ни в близко бъдеще.
Така ще възникнат трудности пред определени слоеве от българското общество, които имат проблеми с адаптацията към новия стандарт.

В страната видимо се открояват две прослойки хора, формирани на базата на личния им стандарт на живот.

От една страна, в рамките на 10 - 15 % се очертава кръг от граждани, подобрили материалното си благосъстояние.
Те са с позитивни очаквания и нагласи към членството ни в ЕС.

На другия полюс е около една трета от населението. Това са хората, на които присъединяването на страната към ЕС се отразява негативно върху жизнения им стандарт.
Сред тях са над 60% от пенсионерите, безработните, селскостопанските работници.

Държавата би трябвало да насочи вниманието си към бедните слоеве на населението и да им помогне в хода на националната евроинтеграция.
С въвеждането на плоския данък бяха премахнати данъчните облекчения за деца, падна необлагаемият минимум, акцизите се увеличиха.

Очевидно е необходима стратегия, която да облекчи данъчните реформи, съобразявайки се с хората, които търпят несгоди от новите условия.

Плоският данък безспорно ще подобри условията за бизнеса, но е необходимо държавата да обезщети хората с ниски доходи, засегнати от новата данъчна реформа.

Според обществените нагласи на този етап членството ни в ЕС се отразява негативно най-вече върху цените и стандарта на живот.

Около 29% от хората смятат, че малкият бизнес също е ощетен, въпреки предприсъединителните помощи по програмите на структурните фондове.

Новите изисквания и промените в земеделието, довели до фалити сред производителите от различни браншове, също влияят негативно върху селското стопанство, считат около 36% от жителите на страната.

Присъединяването на страната ни към Европейската общност е с положителен ефект единствено върху развитието на туризма и външните инвестиции, гарантиращи устойчив икономически растеж.

През 2008 година започва реалното усвояване на европейските средства, заделени за България по Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Въпреки че Европейската комисия стриктно ще следи агенциите, които се занимават с разпределението на средствата от европейските фондове, хората споделят мнението, че субсидиите ще бъдат неефективно разпределени.

Около 65% от гражданите са песимистично настроени по отношение на усвояването и разпределението на помощите от европейския бюджет.

От една страна, скептицизмът се дължи на недостатъчната осведоменост за начина на достъп до тези средства. От друга страна, хората смятат, че парите от еврофондовете ще бъдат усвоени в тесни кръгове.

Повечето държави, с влизането си в Европейския съюз, са минали през криза.
България не прави изключение и се старае да запълни пропуските в развитието си.

Стачките, които ще продължат и през 2008 година, ще бъдат "необходимото зло" в диалога между гражданите и държавата, целящ осъществяването на нужните реформи в основните проблемни сфери.

Безспорно, всяко начало е трудно, но страната ни има потенциал, който разкрива добри перспективи за растежа на икономиката ни.