Антикорупционният закон е "бухалка за мачкане", убедени от АБВ

Антикорупционният закон е "бухалка за мачкане" и отваря врата за безконтролно подслушване. В това са убедени от АБВ, които разкритикуваха новото законодателство на дискусията , организирана съвместно със Съюза на юристите.

В закона липсва ясно тълкуване на термина "корупция". Няма координация между институциите, а представлява механично сливане. Няма наличие на анализи на работата и отчетността на предложените за сливане органи. Не е ясно дали предложеното сливане ще постигне очакваните резултати. Не става ясно защо законодателят мисли, че няма такива ефективни органи и сега. Изборът на състав на комисията не гарантира независимостта й. Законът е механичен сбор, пренасяне на текстове от различни закони.

75% от българите не вярват новата мегаагенция да пребори корупцията

86% от българите не одобряват мораториума върху лекарствата в проучване на Галъп

Това са основните критики, отправени по време на дискусията. Румен Петков заяви, че общественото внимание пропуска, че предложеното законодателство е един безконтролен инструмент за прилагане на СРС. По думите му това било трета служба за прилагането им, след ДАНС и ДАТО. В това той видя безконтролно прилагане на СРС, защото в закона няма средства и инструменти за контрол.

Според Петков законът няма аналог в Европа, а една от целите му била да се сплашат хората в администрацията.

Михаил Миков от БСП заяви, че няма осъзнаване какво представлява корупцията и беше категоричен, че тя не може да се реши в закон. Всякакви опити да се каже, че корупцията може да бъде криминализирана, е абсурден", добави Миков.

По думите му се пропускат лицата, работещи в съдебната система. Той попита с какво подкупа на един съдия и един кмет се различават, че с единия да се занимава ИВСС, а с другия, специален закон. Миков обяви, че около 50 000 души попадат под закона, като някои от тях са членове на колективни органи. Той даде пример с общинските съвети, при които се вземат колективни решения.

Неговите очаквания са нищо да не се промени и да има злоупотреба с права.

Георги Атанасов -адвокат заяви, че в момента по закон комисията не носела отговорност за нищо, защото нямало кой да я контролира и нямало как да се атакуват актовете й. Отговорността за актовете й ще се поемала от съда. Според него това бил инструментален закон за безконтролно упражняване на репресия, който противоречи на Хартата за правата на човека. Атанасов заяви също, че не бил окуражен от мотивите на президента. В закона не е ясно престъпление ли е корупцията. КОНПИ трябва да бъде обект на специално изследване какво прави и как го прави, категоричен беше адвокатът.

Константин Проданов - лидер на АБВ заяви, че ако се фиксираме само на корупцията, а не на превенцията, битката е загубена. Приетият вариант на закона бил по-лош от първоначалния, защото са занижени професионалните изисквания за ръководни длъжности, сподели той.

Нинова смята ветото на президента за златен шанс за България

Защо послушният Борисов мълчи на обвиненията от Европа, че всичко в България е корупция, пита Нинова

По думите му антикорупционният закон е "бухалка за мачкане". Между първо и второ четене е променен обхватът на закона. Изключени са представители на местната власт. Отпаднала е защитата на подаващите сигнали. Проданов заяви, че се радва, че Румен Радев е наложил вето, и ако се приеме закона в този вид , ще търсят подкрепа да дадат закона на Конституционния съд, ще сезират Венецианска комисия и други международни органи.

Евгени Стоянов - заместник-министър на правосъдието заяви, ще в самите мотиви като положително е посочено, че при изработването на закона са спазени всички процедури и той е широко обсъден. Корупцията не е само престъпление, няма как да се криминализира. Концепцията на закона се опира на определението, че корупцията е негативно социално явление.

Обновена

КСНС с консенсус наполовина за борба с корупцията

Президентът призова парламентът да надмогне личните си, конюнктурни и партийни интереси

Румен Петков направи аналогия на антикорупционния закон с БОРКОР. Според него БОРКОР показвало, че държавата създаде орган и не желае да го използва, нямало политическа воля. Той настоя Цачева да се обърне към Венецианската комисия, за да се получи тяхното мнение за закона. Петков поиска и позиция на Европейския съд по правата на човека.

Припомняме, споровете около новия антикорупционен закон вървях месеци наред, като имаше и два законопроекта - на управляващите и на този на БСП. Основната разлика обаче между тях беше кой да назначава шефа на новия орган - парламентът или президентът.