Софийският апелативен съд спря делото за двореца "Врана", съобщи bTV. Съдът реши преди година, че имотът е държавна собственост и Симеон Сакскобургготски може да остане без него.
Мотивът на апелативните съдии е, че не е необходимо да се води процес и при тях, докато междувременно с казуса се занимава и Конституционният съд.
Конституционните съдии трябва да дадат отговор на въпроса за последиците на решението, с което беше обявен за противоконституционен закона за отнемане на царските имоти.
Припомняме, спорът за царските имоти е десетилетен. Със заповед на столичния кмет Стефан Софиянски през 2001 г. от актовите книги на общината са отписани дворецът "Врана" и паркът около него с площ от 800 000 кв. м. Те са предадени във владение на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок.
На 18 юли 2018 г. Сакскобургготски загуби дело за 1414 дка от стопанството край двореца "Врана", които остават във владението на държавата. Съдът приема, че имотът е придобит от интендантството, което е държавна институция и е държавен.
Апелативният съд приема, че през 1946 г., когато имението "Врана" е било отнето от Сакскобургготски, майка му и сестра му, те всъщност не са били собственици.
На 23 август 2018 г. магистратите от Софийския градски съд решиха, че дворецът "Врана" е на държавата, а не на българската царска династия.
До момента държавата е спечелила окончателно делата за имението "Кричим", хижите "Ситняково" и "Саръгьол". Още не са приключили съдебните спорове за двореца "Царска Бистрица" и 16 000 дка рилски гори.
Много преди бившият монарх Симеон Сакскобургготски да стане премиер на Република България (24 юли 2001 г. - 17 август 2005 г.), в интервю за БНТ той заяви, че няма имотни претенции към държавата.
Години по-късно - на 28 август 2018 г. Симеон Сакскобургготски каза: "Грозно би било да ме принудят на второ изгнание". Изявлението му бе във връзка с решението на Софийския градски съд, че Дворецът "Врана" е държавна собственост.
По думите на Мариана Попова, адвокат на държавата по делата за имотите на Симеон Сакскобургготски, ако тези имоти са във връзка с функцията, която монархът изпълнява като държавен глава, тогава не говорим за лично имущество. Говорим за държавни имоти, които са предоставени на монарха за ползване във връзка с функциите, които осъществява. Тръгва си монархът, идва друг - той ползва същите резиденции. Така се е случило и с двореца в София - тръгнал си е Батенберг, дошъл е Фердинанд.
Припомняме също, че Фердинанд има четири деца от италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, с която сключва брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия. Техни наследници са цар Борис III (1894 - 1943 г.), княз Кирил Преславски (1895 - 1945 г.), княгиня Евдокия (1898 - 1985 г.) и княгиня Надежда (1899 - 1958 г.). Наследници на имота по линия на Фердинанд са и петимата потомци на дъщеря му Надежда.
Наследниците на княгиня Надежда са: Фердинанд, херцог фон Вюртемберг; Ойген, херцог фон Вюртемберг; Александър, херцог фон Вюртемберг; Маргарет Люс-Бели дьо Шевини, родена херцогиня фон Вюртемберг; Софи Еудокси Мария Луиз, родена херцогиня фон Вюртемберг.
Адвокат Попова разказа, че възможността да бъдат "върнати" тези имоти от Столичния общински съвет, което става с решение по времето на Стефан Софиянски като кмет на София, е по решение на Министерския съвет, когато бившият монарх Симеон Сакскобургготски е премиер на страната.
USD
CHF
EUR
GBP
