Съветът по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система да бъде свикан извънредно. Това предлагат от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

В отворено писмо до правосъдния министър Данаил Кирилов от БИПИ предлагат да има извънредно заседание на Съвета по повод представените от него приоритети при встъпването му в длъжност.

Повод за предложението за извънредно заседание е изказване на новия правосъден министър Данаил Кирилов от миналата седмица, че първият му приоритет като министър на правосъдието ще бъде изработването на механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд /ВКС/, Върховния административен съд /ВАС/ и Главния прокурор /ГП/.

"Необходимо е в Съвета да се обсъди какво разбира министерство на правосъдието под предсрочно прекратяване на мандатите и откъде произтича тази инициатива, имайки предвид, че тя не присъства като препоръка/и в нито един европейски или национален документ", се казва в писмото на Института.

Те препоръчват, че ако новият правосъден министър Данаил Кирилов реши да свика извънредно заседание на Съвета, би могъл да вземе предвид и чл. 4, ал. 4 от ПМС № 3 от 2016 г. Тези текстове дават възможност на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков и главният прокурор Сотир Цацаров"по своя преценка" да участват лично в заседания на Съвета.

"Във връзка с тази Ви инициатива, Ви предлагам да свикате извънредно заседание на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система /Съвета/, на което да бъде обсъдено обявеното от Вас намерение. Имате това правомощие съгласно чл. 6, ал. 3 от ПМС № 3 от 2016 г.", пишат от БИПИ.

Те дори изтъкват аргументите, с които Кирилов може да се възползва от това си право, гарантирано от постановление на Министерския съвет от 2016 г.

Първият аргумент е, че темата за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор е в отговорностите на Съвета като консултативен орган към МС. "Именно това е едно от местата, на които открито, в рамките на една професионална дискусия, следва да се обсъди необходимостта от изработването на такава процедура", гласи съобщението на БИПИ.

В Съвета участват представители на всички власти и на гражданското общество. Доколкото темата, която заложихте като Ваш приоритет също ще засегне всички власти и обществото, то тя следва да се коментира от всички страни, изтъкват от БИПИ.

Третият им аргумент е, че до сега в заседанията на Съвета не е обсъждан Независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата на Република България.

Обсъждано е /на заседание проведено на 24 юли 2017 г./ единствено изпълнението на препоръките от анализа заложени в съответната пътна карта.

"Обсъждането на самия анализ е изключително важно в контекста на Вашите намерения, защото в него се разглеждат въпросите за "назначаване и лична отговорност на главния прокурор" и за "прозрачност и отчетност на главния прокурор за работата на прокуратурата на Република България пред ВСС, министъра на правосъдието и Инспектората", пишат от БИПИ.

Според тях: "за оперативните решения във връзка с работата на НСС следва очевидно да отговаря съответният заместник на главния прокурор, ръководещ НСС. Този заместник на главния прокурор трябва да остане зависим от главния прокурор по отношение на ресурсите, но по отношение на оперативността предлагаме той да бъде независим", пишат от Института.

"Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България, особено с оглед на безпокойството, породено от делото "Колеви", е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние", аргументират се от БИПИ.

Припомняме, делото "Колеви срещу България" се води от наследниците на разстреляния през 2001 г. прокурор Николай Колев.

"Поради това нашето предложение отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпния деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСлС (предоставени от ръководещия НСлС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР. За тези цели разследващите служители, независимо дали са от НСС или МВР, трябва да отговарят пред горепосоченото независимо лице, натоварено с провеждането на разследването".

От Института изтъкват разминаване между препоръка и мярка за изпълнение на подобна препоръка за съдебна реформа.

"От тези препоръки в пътната карта под № 40 присъства само последната. Като мярка за изпълнението на тази препоръка съответно е заложено "Изготвяне на предложения за законодателни промени, засягащи разследвания срещу председателите на ВКС и ВАС, и главния прокурор, съответстващи на действащата конституционна разпоредба". Съветът им е препоръките да бъдат обсъдени още веднъж по време на извънредното заседание.

От БИПИ цитират текстове от Конституцията /чл. 129, ал. 3, т. 1-5/, които предвиждат хипотези на освобождаване от длъжност на магистратите /включително и на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Те са доразвити в чл. 30, ал. 1, т. 6, припомнят от Института.