Конституционният съд (КС) за втори път ще се занимава с т.нар. дело за царските имоти - ще разглежда казус, свързан с делото "Царска Бистрица", пише "24 часа".
Конституционните съдии трябва да отговорят на въпроса: "Какви са правните последици от решението му от 1998 г. С него като противоконституционен бе определен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 31 декември 1947 г.".
На 21 март 2019 г. делото "Царска Бистрица" бе спряно във Върховния касационен съд (ВКС). Трима съдии - Маргарита Соколова, Розинела Янчева и Светлана Калинова от Гражданската колегия поискаха тълкуване от Конституционния съд.
В искането си те посочиха, че за произнасяне по спора дали "Царска Бистрица" е на държавата или на наследниците на Цар Фердинанд - Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок, трябва да се прецени правната характеристика и последиците от решението на Конституционния съд (КС) от 4 юни 1998 г.
Мотивът на магистратите е, че няма еднозначно тълкуване. Според едното становище решението имало силата на реституционен закон. Според другото - само въз основа на него не може Симеон Сакскобургготски и сестра му да получават имоти.
Въпреки нееднозначното тълкуване на 3 април Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС отказа да прати питането на трите съдийки в КС.
Съдиите сами са отправили питането си към Конституционния съд, което не е в съгласие с друго решение на КС - от 5 април 2005 г. Според него Върховният касационен съд и Върховният административен съд може да се обръщат към КС само чрез общите събрания на колегиите или чрез пленума, а съдебните състави - за противозаконност на отделни закони по повод конкретни дела.
Според конституционните съдии колегите им от ВКС имат право да искат тълкуване.
В определението си от днес конституционните съдии казват, че е "допустимо отделните състави на ВКС и ВАС да се обръщат към тях винаги, когато интересите на правораздаването го налагат".
Докладчик по делото е бил бившият национален омбудсман и настоящ конституционен съдия Константин Пенчев.
Пред bTV професорът по конституционно право Пламен Киров определи, че това е пробив в практиката на Конституционния съд. Според него, вече и други конкретни граждански спорове могат да стигнат до конституционните съдии.
Въпросът пред съда постави адвокатът на царската фамилия по делата за Царските имоти Валя Гигова. Тя е защитник на фамилията по всички пет дела, водени от държавата, за повторно отнемане на собствеността на Симеон Сакскобургготски.
Решението на съда ще има конкретни последици за имотите на Симеон Сакскобургготски.
Припомняме, със заповед на столичния кмет Стефан Софиянски през 2001 г. от актовите книги на общината са отписани дворецът "Врана" и паркът около него с площ от 800 000 кв. м. Те са предадени във владение на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок.
На 18 юли 2018 г. Сакскобургготски загуби дело за 1414 дка от стопанството край двореца "Врана", които остават във владението на държавата. Съдът обаче приема, че имотът е придобит от интендантството, което е държавна институция и е държавен.
Апелативният съд приема, че през 1946 г., когато имението "Врана" е било отнето от Сакскобургготски, майка му и сестра му, те всъщност не са били собственици.
На 23 август магистратите от Софийския градски съд решиха, че дворецът "Врана" е на държавата, а не на българската царска династия.
До момента държавата е спечелила окончателно делата за имението "Кричим", хижите "Ситняково" и "Саръгьол". Още не са приключили съдебните спорове за двореца "Царска Бистрица" и 16 000 дка рилски гори.
Много преди бившият монарх Симеон Сакскобургготски да стане премиер на България (24 юли 2001 г. - 17 август 2005 г.), в интервю за БНТ той заяви, че няма имотни претенции към държавата.
USD
CHF
EUR
GBP
