Основните критики, които от "Правосъдие за всеки" отправиха към приетия на първо гласуване законопроект за промени в Конституцията, са чути, обмислени и уважени от народните представители вносители. Това удовлетворение изразиха от Управителния съвет на Сдружението.
Организацията се е запознала с внесените предложения за второ четене в частта по глава "Съдебна власт" и подчертава, че:
- Отпада предложението за право на повторни мандати на главния прокурор и председателите на върховни съдилища, като мандатът на главния прокурор се намалява от седем на пет години, което е идея на НГИ "Правосъдие за всеки" още от 2015 г. По този начин се намалява възможността на всеки главен прокурор да установи дълго еднолична власт и прекомерно влияние в съдебната власт.
-Главният прокурор да не ръководи заседанията на Прокурорския съвет, като по този начин се минимизира риска от тази си позиция да определя удобен за самия него дневен ред и да манипулира дискусиите. Тук обаче се препраща към Закона за Съдебната власт по този въпрос, като не се изключва възможността самият устройствен закон да предостави ръководството именно на главния прокурор. Становището на "Правосъдие за всеки" е, че следва да се допише изрично, че председателстващият заседанията не може да е главният прокурор, който е член на съвета по право.
От Сдружението категорично подкрепят намаляването на парламентарната квота във Висшия съдийски съвет и осигуряването на стабилно мнозинство на съдии, избрани от съдии в този съвет, което ще гарантира независимостта на Съда и принципа на съдийското самоуправление, както и изричният запис в чл. 117, ал.2, че Съдът е основният носител на съдебната власт.
Същевременно от "Правосъдие за всеки" смятат, че не следва да се позволява да бъдат избирани действащи съдии през парламентарната квота в този съвет, понеже това ще доведе до прекомерно увеличаване на професионалната квота през парламентарната и ще се компрометира изначално понятието обществена квота за този съвет. Няма как съдии да бъдат представители на обществеността и няма как точно те да упражняват контролираща и балансираща роля спрямо останалите си колеги, избрани през професионалната квота, изтъкват от Сдружението. И допълват - съотношението между двете квоти във ВСС е достатъчно голямо в полза на професионалната квота - осем на пет члена /членовете по право също са действащи съдии, нещо повече, те са висшите административни ръководители на Съда/, за да се увеличава изкуствено и през парламентарната квота, а това не е и проявление на принципа за разделение на властите при взаимен контрол, а точно обратното.
От "Правосъдие за всеки" считат за притеснително прекомерно големия състав на парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, а именно шестима членове, избрани от Народното събрание спрямо едва двама прокурори и един следовател, което е двойно повече и осигурява абсолютно мнозинство при взимането на кадрови решения и назначаването на всички административни ръководители, включително за избора на главен прокурор, който ще бъде отново политически натоварен. Според Сдружението приемлив вариант е намаляване на парламентарната квота с един член за сметка на увеличаването на професионалната, като така ще има паритет в бройките на двете квоти - пет на пет, което пък ще гарантира по-обмислен и конкурентен избор, в който ще трябва да се търси съгласие между представителите на професионалната и парламентарната квота.
Заедно с главния прокурор така членовете на професионалната квота стават петима, колкото са и тези от парламентарната квота - паритет, който не позволява никоя от двете квоти да има надмощие и решаващ глас при назначенията и освобождаването на прокурори, избора на административни ръководители в Прокуратурата, включително и на главния прокурор и съответства напълно на препоръките на Венецианската комисия.
"Правосъдие за всеки" подкрепя въвеждането на смесен консултативен и решаващ орган между двата съвета, наименуван в предложенията Общо събрание с така описаните правомощия. Така ще се постигне общение между отделните съвети по най- важните бюджетни и чисто организационни въпроси, като ще има и възможност ВСС като орган да изпълнява конституционно вменените му задължения по приемането на проекта за бюджет на Съдебната власт и годишните доклади.
Не приемат обаче връщането на методическото ръководство като пряко и изключително правомощие на главния прокурор.
На възражения, че без методическо ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори ще настъпи "феодализиране на прокуратурата по райони на ниво окръжни прокуратури", Сдружението посочва, че на това явление, ако е налично, трябва да се противодейства чрез вътрешния инстанционен контрол, оказван от висшестоящите прокурори - над окръжните има пет апелативни, а над апелативните ще има Върховна прокуратура и така ще може да се уеднаквява практиката по линия на този контрол.
Ако правомощието на главния прокурор за методическото ръководство все пак се запази, то трябва да има изрична конституционна регламентация, която да надвишава настоящата, т.е. да е по- подробна от нея. От "Правосъдие за всеки" отчитат, че в момента такъв опит е направен, но е доста широка рамката на приложението и позволява да се тълкува по различен начин, както стеснително, така и разширително в последващите изменения на ЗСВ.
Сдружението е съгласно с уредбата, предложена в първоначалния проект, а именно, че методическото ръководство не трябва да се отнася до дейността на всички прокурори, а до прокуратурите по съдебни райони, като структурни звена на Прокуратурата.
От "Правосъдие за всеки" считат за положително конституционното ограничаване на методическите указания само до досъдебното производство. "Указанията обаче трябва да са публични, да се публикуват в Държавен вестник. И след като се предлага да подлежат на съдебен контрол, в ЗСВ трябва да е ясно посочено по какъв процесуален ред и от кого може да бъдат обжалвани, като нашето мнение е, че е задължително това да е правомощие и на министъра на правосъдието", подчертават от Сдружението.
Оттам одобряват отпадането на предложението за създаването на изцяло нов орган - Инспекторат на Съдебната власт с доста спорни правомощия, част от които засягаха независимостта на съдиите в първоначалния проект. Според Сдружението не следва да се допуска втори последователен мандат за главния инспектор и членовете на Инспектората към ВСС, понеже това ще превърне иначе качествени магистрати в обикновени бюрократи, които при това ще загубят поне за 12-годишен период от време местата си в Съдебната система. "Правосъдие за всеки" не споделят идеята Инспекторатът към ВСС да се явява нещо като пенсионен отдел на Съдебната система и така да се превърне в конвент на Съдебната власт, чиито членове очакват спокойно пенсионирането си.
От Сдружението са категорични, че тук трябва да се намали квалифицираното мнозинство за избор на членове на Инспектората на абсолютно от 121 гласа в НС, за да не се блокира изборът му за пореден път и да се карат втори мандати без редовен мандат.
Възразяват срещу въвеждането на нови квалифицирани мнозинства от 160 гласа или делегацията към законово ниво същите да могат да бъдат въвеждани, понеже това би могло да блокира възможностите за избор и отново да имаме дълго просрочени мандати или да са нужни тежки компромиси и политически сделки за да бъдат постигнати.
По индивидуалната конституционна жалба в параграф 14 и промяната на чл.150 от КРБ - Сдружението поддържа проекта в първоначалния му вид, като се придържа към възможността на гражданите да подават лично такава жалба, ако съдът по искане на страна по делото откаже да сезира Конституционния съд за противоречие на законова норма със Конституцията. Считат за добро предложението ал. 2 да се измени така, че съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след влизането на решението на Конституционния съд по делото, за което е сезиран.
"Така поне има гаранции, че няма да се отчете конституционното решение от Съда преди постановяване на съдебния акт и да предизвика непоправими за гражданина правни последици. От друга страна напомняме, че има административни актове, които не подлежат на съдебен контрол и и в този случай гражданинът няма как да потърси защита освен по реда на ИКЖ, както и че по закон има доста едноинстанционни съдебни производства, а при липсата на втора инстанция, то съдът на практика трябва да спре делото, за да изчака решението на КС, касаещо приложим закон по съответното дело, но ако сам не поиска установяване на несъответствие на съответния приложим закон от КС, то гражданинът остава без правен способ за защита, понеже решението ще се постанови и ще влезе в сила."
Според "Правосъдие за всеки" е необходимо да се каже, че се касае все пак за индивидуална жалба, с която граждани да имат право да защитят свое субективно право, а не за абстрактно и общо сезиране на КС, в противен случай този важен способ би се превърнал в съдебна, а не в индивидуална конституционна жалба.
От Сдружението поддържат предложението на народния представител Гроздан Караджов за разширяване правомощията на Висшия Адвокатски съвет за сезиране на Конституционния съд в защита на основни права и свободи на гражданите.
USD
CHF
EUR
GBP
