"Ние сме единствените, които се борим да имаме работа, да бъдем натоварени и аз се учудвам как няма политическа воля един конституционно определен орган, какъв е органът на следователите, да бъдат натоварени достатъчно с работа".
Това заяви Стефан Петров, следовател в Националната следствена служба по време на Общото събрание на следователите за избор на член на Висшия съдебен съвет. Неговата кандидатура е предложена от следователи от Националната следствена служба и окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури от страната. Дали следовател Петров ще бъде избран за член на ВСС предстои да стане ясно на 20 март.
Концепцията е свързана с отстояване независимостта на съдебната власт, на прокуратурата и следствието. В нея има още решения за кадрова политика, бюджет, финанси и управление на сградния фонд и на други въпроси за съдебната система.
Следовател Петров се надява да има промени в НПК и следователите да бъдат натоварени достатъчно с работа. Основните задачи, които трябва да се случат след евентуалното приемане на следовател Петров за член на ВСС са следователите да се стремят да издигнат максимално престижа на професията с качествена работа, промяна на законодателството, защита на следователите от несправедливо обвинение и да се чува думата на следствието във ВСС.
"В момента нямаме представител във ВСС и виждате, че политическите сили всеки ден говорят за разтурване на ВСС и избиране на нов такъв. Дори и да не си изкара мандата, ние трябва да имаме представител във ВСС", настоя той.
Освен искането за увеличаване на правомощията на директора на Националната следствена служба, според следовател Петров може да се помисли за това следствените отдели да преминат към административно ръководство на директора на НСлС.
Той бил противник на разделянето на ВСС на две колегии. Не смятам обаче, че разделението на ВСС е формално, защото в момента съдийската колегия извършва редица задачи, а прокурорската колегия няма никакво отношение, коментира следовател Петров.
Във ВСС има само един действащ прокурор и двама действащи съдии, докато всички останали членове не са действащи прокурори, съдии или следователи. В сегашния състав на ВСС прокурори и следователи не решават ключови въпроси, открои той.
Според него съществува свръхрегулация от страна на ВСС спрямо съдебната система. Нормалната работа на съдебната система зависи от доброто администриране от административните ръководители и на самите магистрати, посочи следовател Петров.
Той не се нае да даде оценка на Инспектората на ВСС, тъй като той е призван да прави обективна оценка за работата на органите на съдебната власт. В момента инспекторатът на ВСС е делегитимиран. Следовател Петров заяви, че никой не е застрахован от взимането на неудачни кадрови решения, включително и ВСС. "Аз не съм безгрешен и сигурно съм взимал грешни кадрови решения, но да не забравяме, че кадровият орган е колективен и не съм го правил сам. Който не работи - той не греши", призна той.
Един от проблемите в работата на ВСС е забавянето на конкурсите. Всички промени на новия Закон за съдебната власт били във връзка с ускоряване на процедурите по конкурси, но вместо да се ускорят с всяка промяна, те се забавят, отчете следовател Петров.
По думите му съдебната власт е най-отдалечена от другите власти и е политически независима. За това следовател Петров е противник на меренето на рейтинг на съдебната система и на нейните органи. Трите власти са разделени, но това не значи, че те са абсолютно независими, както си го представят някои колеги. Между трите власти трябва да има сътрудничество и координация, а прокуратурата и съдът трябва да бъдат независими и неутрални от политическо влияние, категоричен бе той.
Следовател Петров напомни най-новата история на следствието и посочи, че то било удряно с изменения на законите, но когато той започнал работа тогава заварил следствието като обособено към Окръжните следствени отдели в страната. В началото на прехода на някой му дошло наум да премахне дознанието като форма на разследване. През 1992 г. всички дознания станали следствие и тогава станало затлачването на системата на следствието.
През 1992 г. много от старите следователи напуснали системата на следствието и в окръжните отдели останали по двама или трима души. В началото на 90-те години много се повишили извършените престъпления, тогава се създали групировките и следствието било една затлачена система. След като се прие Конституцията през 1991 г. и бе избран първият ВСС следователите преминали като назначение от ВСС. Първоначално следствието имало трима представители, после двама и след влизането на новия НПК следствието вече има един представител във ВСС.
След приемането на Закона за съдебната власт, в началото на 1995 г. следователите били извадени от МВР и преминали окончателно в съдебната система. Около 1997-1998 г. следствието се стабилизирало и започнало да работи много добре в страната. След като дойде на власт новото правителство през 1997 г. имало напрежение между съдебната система, прокуратурата, МВР, следствието с тогавашния премиер. Тогава започнала и атаката на следствените органи.
През 1999 г. за да се отслаби следствието като цяло били създадени 28 окръжни следствени служби и специализирана следствена служба, която впоследствие станала Национална следствена служба. Арестите преминали към Министерство на правосъдието, а 2000 г. дознанието преминало изцяло в МВР. През 2004 г. отново била възстановена Националната следствена служба. Голям удар върху следствието били промените през 2009 г. Тогава следователите изготвили законопроект за промени в НПК за увеличаване на натовареността на следователите, който бил приет на първо четене в НС. В мотивите на МС през 2009 г. за промените на НПК и Закона за съдебната власт било написано, че промените се правят с цел ефикасното функциониране на досъдебното производство.
"Нищо подобно не се случи и след 2009 г. следователите останаха почти без работа и добре, че се направи една промяна в НПК", обобщи следовател Петров.
През 2016-2017 г. следователите отново направили опит със законопроект да се увеличи компетентността на следствието и натоварването му с повече работа. този законопроект минал през първо и второ четене в правна комисия, но тогава правителството хвърлило оставка и законопроектът не успял да изпълни своето предназначение.