Между 190 и 230 млн. лв. са измамите с ДДС по оценка на Центъра за изследване на демокрацията.

За сравнение през 2008-2009 г. приходите от този вид измами достигат до 1 млрд. лв.

Данните представи Тихомир Безлов на пресконференция, посветена на представянето на оценката на заплахите от организираната престъпност - 2019 г.

"Това, което отчитаме е, че при организираните ДДС измами тенденцията е надолу", подчерта Тихомир Безлов, според когото обаче към всичко, включително и към данните, трябва да се отнасяме със скептицизъм.

От Центъра за изследване на демокрацията отчитат, че при злоупотребите със средствата на Европейския съюз има проблем и всички критични процеси са официализират. Приходите от този вид престъпления варират между 70 и 300 хил. лв.

Анализът на измамите със злоупотребите със средствата на Европейския съюз са от областта на Програмата за развитие на селските райони, къщите за гости и злоупотреби по програмата за саниране на жилищни сгради.

Основният извод на Центъра за изследване на демокрацията е, че организираната престъпност продължава да използва корупцията като инструмент за нелегална дейност. Засегнатите структури са правоприлагащите институции, правосъдната система, държавната администрация на местно ниво.

По-голяма част от престъпните мрежи в България контролират легални бизнес структури, поради което проникването на организираната престъпност в легалната икономика е значително по-голямо от равнището, наблюдавано в Западна Европа.

През 2018 г. от ЦИД отбелязват лек ръст на тежката организирана престъпност, но се надяват следващото изследване догодина да покаже, че това е било просто в рамките на грешката.

По думите на Безлов, за да се оцени организираната престъпност възниква количествен проблем - колко пари се правят.

Към настоящия момент има 92 умишлени убийства спрямо 188 през 1989 г., поръчковите убийства са 1 или 2 годишно. Насилието не е приоритет на организираната престъпност и самата тя го избягва, заяви още Безлов.

Приходите от търговията с нелегални тютюневи изделия и цигари през 2011 - 2012 са били 400 млн. лв., а сега са 100 млн. лв. Част от причините за свиването на търговията от нелегални тютюневи изделия е дублирането на много от държавните институции, които да извършват контрол.

При секс услугите на външния пазар също се забелязва спад - от над 1 млрд. лв. през 2012 година на 900 млн. лв. през 2017 и 2018 г. На вътрешния пазар приходите от секс услуги варират между 230-270 млн. лв.

Приходите от престъпленията с каналджийството през 2015 г. са били 220 млн. лв.

Между 2017-2018 г. няма промяна в използването на хероина. При другите нелегални психоактивни вещества се забелязва спад.

През 2017-2018 г. размерът на приходите на нелегалния пазар с хероин е 60 млн. лв., при канабисът достига до над 200 млн. лв. Приходите от кокаин достигат до 57 млн. лв. Общо приходите от нелегалните наркотици се оценява на 400 - 450 млн.лв.

Приходите от търговията с нелегален дърводобив са между 70 и 120 млн. лв.

Приходите от нелегалната търговия с горива варира между 600-700 млн. лв.

Големият проблем на търговията с нелегалните горива е, че се говори за нея, но няма доказателства за незаконния пазар. Големият проблем е, че става въпрос и за участие на някои от големите вериги в процеса.

"Всичко е уж законно и последиците са, че пазарът с нелегалните горива е изключително сложен за оценка", предупреди Тихомир Безлов.

Кражбите на коли през 2018 г. достигат до 2000 при 20 000 през 1994 г.

Оценката в доклада се прави на базата на престъпните пазари и на четири основни източника - социологически изследвания, интервюта с експерти, всички годишни доклади и статистики, които се издават от институциите или на базата на маркетингови проучвания и комплексна оценка.

Оценката разглежда 10 пазара - трафик на наркотици, трафик на хора, ДДС измами, незаконен дърводобив, нелегална търговия с горива, тютюн, измами със средства на ЕС, телефонни измами, каналджийство и киберпрестъпления.

На свой ред Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че оценката за организираната престъпност е инструмент, който Центърът за изследването на демокрацията за втори път разработва с редица държавни институции - МВР, ГДБОП, Агенция "Митници", НАП и други.

Русев определи оценката на организираната престъпност като една прохождаща методология, с която българските институции са прохождащи в нея. "Този инструмент се използва за формиране на политики на вътрешния ред и сигурност. Надяваме се, че нашият труд ще подпомогне процеса на взимане на решения", подчерта той.