Върховният касационен съд (ВКС) възобнови делото срещу прокурора, разследвал Петьо Еврото, информира правният портал Lex.bg. Константин Сулев е обвинен в престъпление по служба.
Делото срещу Сулев бе прекратено през изминалата година. Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов обаче поиска то да бъде възобновено.
Константин Сулев бе предаден на съд за това, че през май 2023 г. повдигна обвинение на Петър Петров - Петьо Еврото, без да има достатъчно доказателства. Според прокуратурата целта на това деяние е била да причини лична вреда на Петров. Прокурорът бе обвинен и за това, че е разпоредил принудителното довеждане и последвалото обвинение за близкия до Петров - Кристиян Христов, като целта му в случая била да набави облага на бившия обвинител ноемр едно Иван Гешев.
Софийският градски съд (СГС) прекрати делото с аргументите, че описаните в обвинителния акт деяния не са престъпления. Определението бе потвърдено и на втора инстанция. Въпреки това Борислав Сарафов поиска възобновяване на делото.
Тричленен състав на ВКС уважи искането на Сарафов и разпореди възобновяване. Делото се връща в градския съд, но ще бъде гледане от друг състав. Според върховните магистрати правомощието на съда да прекрати дело е ограничено само до случаите, когато описаното в обвинителния акт деяние не е престъпление.
ВКС отбелязва, че градският съд е преценил, че прокурор Сулев в случая, за който му е повдигнато обвинение, винаги действа като орган на власт, а не като длъжностно лице и затова не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК. Според върховните съдии обаче, за да стигне до тези изводи съдът е обсъдил обстоятелства, които са част от предмета на доказване или са пряко свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление и участието на обвиняемия в неговото осъществяване.
В решението си ВКС посочва, че всички въпроси за това дали подсъдимият е осъществил деянието като прокурор, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения и т.н., са все по съществото на делото и подлежат на доказване. Според ВКС, градският съд е нарушил процесуалния закон, като изначално е приел деянието за очевидно несъставомерно и е възпрепятствал правото на прокуратурата да защити обвинителната си теза. Върховните съдии не са съгласни и с виждането, че прокурорът в наказателното производство винаги осъществява властнически правомощия като "орган на власт" и поради това не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК.
В решението на ВКС се отбелязва, че всеки "орган на власт", осъществявайки функциите си реално изпълнява държавна служба в държавно учреждение и в този смисъл е длъжностно лице. Следователно прокурорът, както и всеки "орган на власт", поначало може да бъде субект на общо длъжностно престъпление, стига да са налице и останалите елементи от съответния престъпен състав. Върховните съдии поясняват, че в Наказателния кодекс няма предвиден специален състав за случаите, когато "орган на власт" нарушава или не изпълнява служебните си задължения, превишава властта или правата си, но не, за да осуети наказателното преследване спрямо едно лице, а точно обратното - да му причини вреда, като го задържи и привлече към наказателна отговорност, без да има основание за това.
USD
CHF
EUR
GBP
