Венецианската комисия към Съвета на Европа даде положителна оценка за приетите от Висшия съдебен съвет кодекси за етично поведение на българските съдии, съобщава БТА.

Оценките са били извършени по искане на Министерството на правосъдието.

Венецианската комисия определя като похвално приемането на правилата и отбелязва, че то е извършено в съответствие с нейните по-ранни препоръки. Според Комисията кодексите са добре замислени и съгласувани.

Отправена е препоръка Законът за съдебната власт да съдържа текстове за етичното поведение на съдиите, като не трябва да се позовава на разпоредбите на етичния кодекс за предприемането на дисциплинарни производства. Причината е, че подобни кодекси съдържат широки разпоредби, неподходящи за пряко прилагане. Отбелязва се, че подобни законови промени още не са одобрени, както и че кодексът би следвало да бъде допълнение към тях.

Отделни кодекси за поведение за съдии, прокурори и следователи

Отделни кодекси за поведение за съдии, прокурори и следователи

Депутатите приеха на първо гласуване промените в ЗИД на Закона за съдебната власт, с вносител МС

Венецианската комисия препоръчва законът да посочва основанията за дисциплинарна отговорност на съдиите, така че да има яснота и предвидимост.

Освен това е представена и оценка за кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Отново е изразено одобрение за приемането на новите правила и за съобразяването им с по-ранни препоръки. Препоръчва се кодексът да отчита различните процесуални роли на прокурорите и следователите, както и да се осигури справедливо представителство на избраните прокурори във Висшия прокурорски съвет, за да се предотврати контрол върху тази институция "от политическото мнозинство на деня". Венецианската комисия счита, че това може да се постигне с допълнителни промени в Конституцията.

В становището се препоръчва и да се предвидят правила за поведението на прокурорите и следователите, когато получават указания от своите ръководители, които намират за погрешни или незаконни. Препоръчва се премахване на лоялността като отделен принцип, или същественото му преформулиране, като се наблегне на институционалната лоялност пред личните взаимоотношения и се направи така, че лоялността да не насърчава фаворизирането.