Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на продължителния и сложен съдебен спор относно истинското финансово състояние на дружеството "СТВ Консълтинг" ЕООД.

С окончателно решение, постановено от Търговската колегия, върховните магистрати отмениха акта на Софийския апелативен съд и определиха датата 31 декември 2020 година за начален момент на неплатежоспособността на компанията.

Към този момент едноличен собственик на "СТВ Консълтинг" е лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев.

Делото започна по инициатива на американския гражданин Себастиан Бретшнайдер, който фигурира в съдебните документи като основен кредитор. Договорът за заем е с Бретшнайдер е сключен през февруари 2019 г., а през ноември 2020 г. е анексиран и увеличен със сума от 477 025 долара. По този договор Бретшнайдер претендира за невърнати главници и лихви в размер на 3 181 600 долара. Самият заем е осчетоводен от "СТВ Консълтинг" едва през 2023 г., когато - по договор, е трябвало заемът да бъде върнат.

По делото първо Софийски градски съд определи, че началната дата, от която фирмата на Василев е изпаднала в неплатежоспособност е 31 декември 2020 година, но след това Апелативният съд в София отмени това решени и постанови, че началната дата е 31 декември 2023 г.

Тезата, че фирмата е изпаднала в неплатежоспособност през 2023 година, беше активно подкрепяна в съдебната зала и от две български банки - "Юробанк България" АД и "Първа частна банка" АД, които се присъединиха към делото като кредитори. Тяхната аргументация се градеше на твърдението, че до пролетта на 2024 година фирмата е обслужвала редовно своите кредитни задължения и е отчитала финансова стабилност, поради което не може да се счита за фалирала в по-ранен етап.

Но сега ВКС напълно отхвърли тези твърдения, като посочва, че за периода 2020 - 2023 година "СТВ Консълтинг" е била в изключително лошо финансово състояние, като подобрение има само през 2022 година, но от това не може да се направи извода, че фирмата е изпаднала в неплатежоспособност от края на 2023 г. 

Според съдебно-икономически експертизи, назначени по делото, още към 31 декември 2020 година коефициентите за обща ликвидност на компанията са били драстично под критичните и референтни стойности, движейки се в диапазони, които показват пълна обективна невъзможност за покриване на изискуемите задължения с наличните краткотрайни активи.

Съдът констатира, че дружеството е било трайно декапитализирано, като в пасива на баланса му са фигурирали единствено огромни задължения, но не и собствен капитал. Тази тежка декапитализация е формирала висока степен на задлъжнялост, която е била прикривана чрез постоянно привличане на нови заемни ресурси.

Особено внимание в мотивите на върховните съдии е обърнато на привидната стабилизация на фирмата през 2022 година. Тогава дружеството е отчело текуща счетоводна печалба и е започнало да изчиства част от задълженията си към банковите институции. ВКС категорично заявява, че това не е признак за реално оздравяване или резултат от успешна търговска дейност. Според съда временното подобрение на ликвидността се е дължало единствено на две причини - неосчетоводяване на получени заеми в реален размер и разпродажба на дълготрайни материални активи, с които са били погасявани кредитите.

Магистратите подчертават, че разпореждането с дълготрайни активи и разпродажбата на имущество за удовлетворяване на избрани кредитори не е поведение, присъщо на нормално работещо предприятие, а е категоричен белег за дружество, намиращо се в състояние на скрита ликвидация или несъстоятелност. Поддържането на дейността изключително чрез кредити и заеми само е отложило във времето неизбежния финансов колапс, без да решава структурните проблеми на фирмата.

Интересен момент от съдебното решение е свързан с процесуалното поведение на самото дружество. Експертите, изготвили икономическите анализи, са се сблъскали със сериозни пречки, тъй като "СТВ Консълтинг" не е предоставило пълна и прозрачна документация относно падежите и изискуемостта на своите задължения. Липсата на тези първични счетоводни документи е направила невъзможно да се потвърди дали счетоводството е водено редовно и добросъвестно. В тази връзка ВКС припомня и прилага принцип от Гражданския процесуален кодекс - когато една от страните в съдебния процес съзнателно създава пречки за установяване на обективната истина и укрива доказателства, съдът разполага със законовото право да приеме за доказани твърденията на насрещната страна. Фактът, че фирмата не е съдействала за изясняване на точните моменти, в които е спряла плащанията си, се тълкува в нейна тежест и в полза на кредиторите.

Определянето на 31 декември 2020 година за начална дата има две последствия.

Първото е свързано с правомощията на назначения от съда синдик, който получава солидно законово основание да предяви отменителни искове срещу всички прехвърлителни сделки, сключени след тази дата. Това поставя под директна заплаха редица имотни разпореждания, включително и сделката за продажбата на сградата на улица "Чаталджа". Тъй като прехвърлянето е реализирано в период, в който фирмата вече е била юридически неплатежоспособна, кредиторите имат право да настояват за разваляне на продажбата, за да може активът да послужи за покриване на техните загуби.

Второто засяга пряко личната отговорност на бившото ръководство на фирмата (Асен Василев е бил едноличен собственик на "СТВ Консълтинг" до 7 май 2021 г., когато е прехвърлил дела си на Марио Сотиров - бел. ред.).

Според българското законодателство, когато една фирма изпадне в състояние на свръхзадълженост или неплатежоспособност, нейният управител е длъжен в 30-дневен срок да подаде молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност. Тъй като според Върховният касационен това състояние е настъпило още в края на 2020 година, когато управител и собственик е Василев, възниква въпросът за неизпълнението на това законово задължение.

Забавянето с години на обявяването на фалита е довело до натрупване на нови задължения и увреждане на интересите на кредиторите, които така могат да търсят персонална имуществена отговорност от бившия управител за всички вреди, произтичащи от прикриването на истинското финансово състояние на компанията.