36 държави, но без България учредиха спецтрибунал за преследване на Путин

36 държави - основно от Европа, се присъединиха към специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин за престъплението агресия срещу Украйна, съобщава "Евронюз".

Седалището му ще бъде в нидерландския град Хага.

Съвместният ангажимент беше официализиран днес, по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа — организация за защита на човешките права, която пое водеща роля в запълването на юрисдикционната празнина, оставена от Международния наказателен съд (МНС).

Министрите одобриха резолюция, определяща структурата и функциите на управителния комитет, който ще наблюдава работата на трибунала. Сред задачите на комитета ще бъдат одобряването на годишния бюджет, приемането на вътрешни правила и изборът на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да уважават независимостта на съдебните производства.

Външният министър на Украйна Андрий Сибиха, който участва в церемонията, определи момента като "точката, от която няма връщане назад" в продължилото години търсене на отговорност.

"Специалният трибунал се превръща в правна реалност. Много малко хора вярваха, че този ден ще настъпи. Но той настъпи", написа Сибиха в социалните мрежи, припомняйки духа на историческите Нюрнбергски процеси, които изправиха пред съд оцелелите лидери на нацистка Германия.

"Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това. Той ще остане в историята. Като престъпник", изтъкна украинският външен министър.

Европа подкрепи създаването на специален трибунал за агресията срещу Украйна

37 държави подписаха декларация, която отбелязва завършването на техническата работа по създаването на трибунала

Днешната резолюция беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Република Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство.

Австралия и Коста Рика бяха единствените подписали държави извън Европа.

Европейският съюз също подкрепи инициативата, въпреки че четири от държавите членки — България, Унгария, Малта и Словакия — не добавиха имената си към резолюцията.

Списъкът остава отворен за присъединяване на други държави - европейски и не само.

Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова участниците да завършат законодателните си процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е поел ангажимент за 10 милиона евро.

Липсата на ангажираност от страна на САЩ при президента Доналд Тръмп по-рано породи опасения относно недостиг на средства. Натискът на Тръмп за постигане на мирно споразумение между Украйна и Русия също постави под съмнение основната цел на трибунала: спорен проект от 28 точки миналата година лансира идеята за всеобща амнистия за военни престъпления.

"Времето Русия да бъде подведена под отговорност за своята агресия бързо наближава. Пътят пред нас е път на справедливостта и справедливостта трябва да възтържествува", заяви Берсе по време на срещата.

Трибуналът ще бъде допълнен от Регистъра на щетите, който събира искове, подадени от жертви на руската агресия, както и от Международната комисия по исковете, която ще разглежда тези искове и ще определя съответните компенсации.

Създаването на специален трибунал е приоритет за Украйна и нейните съюзници още от момента, в който Кремъл започна войната през февруари 2022 г.

Обновена

Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин

Руският лидер е обвинен във военни престъпления в Украйна

Инициативата беше сметната за необходима, защото Международният наказателен съд може да преследва престъплението агресия само когато то е извършено от държава, страна по Римския статут. Русия не е подписала Римския статут и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да блокира всякакви промени.

За разлика от военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида, които се отнасят до отделни лица, извършили зверствата, престъплението агресия е престъпление на ръководството и се отнася до хората, които в крайна сметка контролират държавата агресор.

На практика това обхваща т.нар. "тройка" — президента, министър-председателя и външния министър — заедно с висши военни командири, ръководили нападението срещу суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Путин, смятан за основния архитект на инвазията и главен двигател на нейния ревизионистичен наратив, е най-търсената цел. Но е малко вероятно той скоро да бъде изправен пред съд.

Важно е, че "тройката" ще остане защитена от процеси задочно — тоест без физическото присъствие на обвиняемия — докато членовете ѝ са на власт. Прокурорът все пак би могъл да повдигне обвинение срещу Путин и външния му министър Сергей Лавров, но съдебният състав ще замрази производството, докато обвиняемите не напуснат постовете си.

Кулеба призова ЕС да създаде специален трибунал за Русия

Той говори чрез видеовръзка пред колегите си от ЕС

Задочни процеси могат да бъдат водени срещу лица извън "тройката", попадащи в обхвата на престъплението агресия, като Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили; Сергей Кобилаш, командир на руските военновъздушни сили; и Сергей Шойгу, секретар на Съвета за сигурност. Осъдените по този начин ще имат право на нов процес, ако някога се явят лично пред съда.

Възможно е също така да бъдат преследвани високопоставени офицери от Беларус и Северна Корея — две държави, които пряко са подпомагали руската война.

Трибуналът ще има правомощия да налага тежки наказания на признатите за виновни, включително доживотен затвор, конфискация на лично имущество и финансови санкции, които ще бъдат насочвани към фонд за обезщетяване на жертвите.

"Няма да има справедлив и траен мир в Украйна без търсене на отговорност от Русия и извършителите на ужасяващите престъпления, извършени срещу народа на Украйна", заяви върховният представител Кая Калас.

"Русия избра да нападне и нахлуе в суверенна държава, да убива нейните хора, да депортира украински деца и да отнема украинска територия. Русия трябва да се изправи пред правосъдието и да плати за това, което е извършила", категорична бе тя.