Върховният касационен съд (ВКС) отменя оправдателно решение на Апелативния съд в Бургас по обвинението срещу частния съдебен изпълнител (ЧСИ) Тотко Колев за далавера с имот на община Несебър.
Припомняме, че името на Тотко Колев стана популярно покрай скандалната продажба на либийския танкер "Бадр".
ВКС връща делото за извършено престъпление по служба от Колев в качеството му на частен съдебен изпълнител във връзка с общинския имот за ново разглеждане от друг състав на бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от съда.
Тотко Колев е обвинен за това, че в периода от 11 декември 2007 г. - 14 май 2008 г. в Бургас в качеството на длъжностно лице с отговорно служебно положение - частен съдебен изпълнител, нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело и на 14 май 2008 г. издал постановление за възлагане на Илия И. на недвижимия имот в землището на село Емона, собственост на община Несебър. Целта на ЧСИ-то била да помогне на Илия И. да получи имотна облага, а така били причинени неимуществени и имуществени щети в размер на 98 800 лева.
Първоначално Колев е признат за виновен от Окръжния съд в Бургас по повдигнатото му обвинение по чл. 282, ал. 2 от НК - длъжностно престъпление, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение, от което са настъпили значителни вредни последици. Осъден е условно на 1 година и 6 месеца затвор с 3 години изпитателен срок. През 2021 г. Апелативният съд в Бургас отменя връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. След повторното разглеждане на делото през 2022 г. Тотко Колев е оправдан, а през 2023 г. това решение е потвърдено и от Апелативния съд.
Впоследствие прокуратурата внася във ВКС срещу оправдателната присъда протест, който върховните магистрати приемат за основателен. От Върховния касационен съд обясняват, че е липсвало изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело поради фиктивно документално оформени финансови взаимоотношения между свидетелите Илия И. и Бисер Б. Освен това възлагането било извършено от ЧСИ-то без да е установен собственикът на имота в хода на образуваното изпълнително дело и Колев нарушил служебните си задължения по чл. 387 ГПК (отм.).
Според ВКС изводите на Апелативния съд за поведението на Илия И. и Бисер Б. в качеството им на взискател и длъжник по изпълнителното дело, образувано от Тотко Колев, не са подкрепени с изискваните по закон доказателства. Върховните съдии са съгласни с прокуратурата, че Илия И. и Бисер Б. са депозирали последователно еднопосочни и взаимно кореспондиращи си показания в хода на цялостното наказателно производство, съгласно които двамата не са имали неуредени парични задължения и подписаните от тях документи, сочещи обратното, които са представени по изпълнителното дело, не са вярно съдържание. Двамата били последователни и по въпроса за посещението си в кантората на Колев - че то било осъществено по искане на техния работодател - осъдения на доживотен затвор по делото "Килърите" бизнесмен Георги Вълев, със съдействието на негов адвокат. Двамата също свидетелстват, че не са получавали финансова изгода от участието си в изпълнителното производство. В същата посока са показанията на тогавашния адвокат на Вълев, които в тази част също са последователни и еднопосочни. ВКС не отчита други преки доказателства, че Бисер Б. и Илия И. самостоятелно и по друго време и повод са посещавали кантората на ЧСИ-то.
Според върховните магистрати изводът на Апелативния съд, че Илия И. е посетил кантората на Колев три пъти на посочени в решението на съда дати е напълно произволен и в противоречие с приетите за обективни показания на двамата свидетели в останалите им части - че нямат личен интерес от процесното изпълнително дело и след посещението им в кантората не са извършвали самостоятелни действия по делото. Прокуратурата поддържа тезата, че частният съдебен изпълнител е бил наясно, че основанието за образуваното от него изпълнително дело е било фиктивно и това е дало пряко отражение върху изпълнението на задълженията му по случая, за които се твърди, че той многократно е нарушавал, включително и чрез прилагане на предварително подписани от страните по изпълнителното дело документи в нарушение на установената от закона поредност.
ВКС приема за основателни и възраженията на държавното обвинение относно проверката за собствеността на възложения недвижим имот. Апелативният съд е приел, че Тотко Колев е установил чрез надлежна проверка, че към датата на образуване на изпълнителното дело въпросният имот принадлежи на Бисер Б. - според решение на Районния съд в Несебър и скица на Агенцията по кадастъра в Бургас. Върховните съдии подчертават, че посочените документи не се съдържат в материалите по делото, а приложените справки от двете цитирани институции сочат, че документите не са издадени от тях и съответно са неистински. От ВКС посочват още, че към дело няма приложена информация за издаване на документи с подобна индивидуализация или отговор на изискани от подсъдимия справки от Районния съд или Агенцията по кадастъра за собствеността на имота, както и други данни за събрана по друг начин информация за собствеността на недвижимия имот към датата на насочване на изпълнението.
При липсата на доказателства за извършена от Тотко Колев проверка за собствеността на недвижимия имот като част от задълженията му, "изводът на съда в обратна посока е формиран при превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, респективно формирането на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението страда от процесуални пороци", се казва в мотивите към решението на ВКС. Според върховните съдии нарушението е съществено, защото засяга касаещи състава на обвинението факти и обстоятелства. От Върховния касационен съд заявяват, че от този съществен процесуален пропуск на Апелативния съд по отношение на доказателствата следва упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на бургаския апелативен съд.
USD
CHF
EUR
GBP
