Върховният касационен съд потвърди присъдата на британския гражданин Дейвид Брайсън Бел, който лежи 18 години в затвора за убийството на петокласника Станислав М.

Още при образуване на делото в Окръжна прокуратура - Видин делото срещу Бел е за умишлено убийство на малолетен и то по особено мъчителен за жертвата начин.

Наново тръгна делото за убийството на 11-годишния Станислав Мирчов

Наново тръгна делото за убийството на 11-годишния Станислав Мирчов

Обвиняем е 74-годишният британец Дейвид Брайсън

През 2006/2007 г. британският гражданин Бел е закупил къща в село Лагошевци, обл. Видин, в което имало малко жители, като повечето от имотите пустеели. Бел добре познавал семейството на Христина К. - майката на Станислав.

Поначало подсъдимият имал проблеми в с. Лагошевци - някой драскал микробуса му, пукал гумите му, а неизвестно лице отровило едно от кучетата му, към които Бел бил силно привързан. Седмица преди убийството, той замерил с дърво Станислав, тъй като детето било ритнало кучето му, което го лаело и се опитвало да го захапе.

Пострадалият Станислав бил ученик в пети клас в училището в гр. Димово. Учители и ученици го описват като добро и неконфликтно дете.

На 04.01.2012 г. детето било във ваканция. След като обядвал, около 16 ч., майка му го изпратила да занесе храна на възрастен трудноподвижен техен съсед, която поставила в червен найлонов плик.

Пътят на детето минавал покрай дома на подсъдимия Бел, който по това време се намирал пред къщата. Кучето на подсъдимия отново залаяло Станислав, поради което той го ритнал. Дейвид Бел чул жалното квичене на кучето Лайка и това много го ядосало. Приближил се до детето и го ударил силно в лицето, след което започнал да крещи и да го друса. След това навил яката на връхната му дреха и започнал да го души, като същевременно го питал дали той е надраскал колата му и е отровил кучето му.

Въпреки че Станислав отричал, подсъдимия го хванал през врата и го повлякъл в северна посока от селото към десния склон на дере, което водело към реката. По пътя обувките на детето се събули, а тръните на храстите свлекли долнището на анцуга му. Подсъдимият го захвърлил в дерето, като свалил долнището и го увил около врата му и го завързал няколко пъти. Убеден, че го е удушил, ритнал детето в областта на тила и втори път в тялото, захвърлил настрани найлоновата торбичка с храна и тръгнал обратно към дома си.

Около 17:50 ч. майката на Станислав се притеснила за него и тръгнала да го търси из селото. Тогава беше организирана и издирване на детето от съседи, полицаи, гражданска защита и гранична полиция. При издирването подсъдимият е отрекъл да е виждал момчето.

Едва на 21.01.2012 г. трупът на Станислав бил открит.

В хода на разследването подсъдимият Бел бил подложен на полиграфско изследване, на което се "провалил". Бил проведен и следствен експеримент, по време на който подсъдимият подробно описал как е удушил детето и завел присъстващите до мястото, където бил намерен трупът. Пред съдия от Окръжен съд-Видин Бел също дал подробни обяснения, в които описал случилото се, причините за извършване на престъплението, дрехите с които е било облечено детето и мястото, на което е оставил трупа.

С присъда на ОС-Видин подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение на Софийски апелативен съд.

Припомняме, през 2015 г. беше второто начало на делото за убийството на 11-годишното момченце, след като Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане през януари 2014 година. В даден момент от разследването от полицията съобщиха, че Дейвид Брайсън е направил самопризнания.

С решението си от днес ВКС отхвърля възраженията, че на подсъдимия не е осигурен своевременно писмен превод на постановлението за привличане като обвиняем и така той не е разбрал в какво престъпление е обвинен, което според защитата опорочава направените от него самопризнания. На Дейвид Брайсън Бел е бил осигурен преводач, който устно е превеждал по време на извършените с негово участие действия по разследването.

Според ВКС, оспорваният разпит не е негодно доказателствено средство, тъй като чл. 55, ал.3 от НПК и европейската практика отдават приоритет на устния превод, а писмен превод на документи от съществено значение за упражняване правото на защита на обвиняемите и подсъдимите се предоставя в "разумен срок".

Като неоснователни са отхвърлени и твърденията на подсъдимия, че му е упражнено полицейско насилие "да окаже съдействие на разследващите", че е бил хипнотизиран и упоен.

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.