Пиша, защото животът е кратък. Искам да опиша красотата.

Това заяви свободното перо на турската литература - световноизвестният писател Орхан Памук. Той бе посрещнат с аплодисменти в препълнената Аула на Софийския университет, където се срещна със свои български колеги и почитатели.

Знаменитият автор каза тези думи като продължение на цитата от словото му "Куфарът на моя баща" при връчването на Нобеловата награда за литература в Стокхолм.

Разговора с Орхан Памук води литературоведът и преподавател в СУ доц. Бойко Пенчев.

Турският белетрист за първи път е в София, но заяви: Сякаш си спомням нещо, което съм виждал. Чувствам се у дома си и се чудя какво ме кара да се чувствам така.

Той сподели един свой спомен за България: „Прекарах две години в САЩ и в един момент започнах да копнея за турско сирене, но в Ню Йорк се оказа, че турското сирене е българско. Ние сме много близки - България и Турция."

Според него, обаче, България и Турция си остават малко провинциални държави -макар ние вече да сме в Европейския съюз, а Турция да става все по-богата.

Според турския автор живеенето извън центъра на света има предимства, но преди всичко трябва да оцелееш.

„След като оцелеем и то славно, ей богу, има много предимства", каза нобеловият лауреат.

Орхан Памук сподели и какво мисли за революциите в Арабския свят.

„Наблюдавам промяната с голяма радост. Почти сълзи ми излизат", каза писателят и продължи - „Впечатлен съм как тези хора свалиха всичките диктатори един по един."

Гневът на хората трябва да бъде уважаван, убеден е писателят, защото той променя фундаментални разбирания, не само за тази част на света, но и за цялото човечество.

„Впечатлен съм, че всички останали народи по света се радват и споделят щастието. Това е една хуманна, човешка солидарност. Какво може да бъде по-обещаващо..."сподели писателят .

Връщайки се към темата за самотата, Орхан Памук е категоричен, че вечна самота няма - в крайна сметка човек има нужда от хората.

Самотата е нещо съвременно, каза писателят, убеден, че човек сега е много по-самотен, отколкото преди 50 години.

Запитан дали един живот се преценява по количеството щастие писателят заяви: "Животът не се свежда само до щастието. Аз мисля, че има толкова различни мотиви, които ни водят в живота. Търсим отговора на толкова много мотивиращи ни сили, които не разбираме. Ние правим неща, които знаем, че ще ни наранят и това показва, че не сме роботи", коментира Орхан Памук.

Той е уверен, че в нашата дигитализирана епоха, начинът по който си спомняме няма да се промени.

„Четенето ще остане. Паметта е свързана с думите. Думите оживяват, а литературата има силата да ни трогва. Именно затова ние ще продължаваме да пишем", каза Орхан Памук и разкри: „Сега пиша роман за един уличен търговец, който продава боза. Ще се опитам да ви разкажа за един човек, който оцелява..."