Преди втория полуфинал на Евровизия, който ще бъде открит от българската представителка DARA, в социалните мрежи се появиха множество поляризиращи коментари - както за избора на песента, така и за вокалните и артистичните ѝ качества. Както е известно, българинът традиционно разбира от всичко - защо не и от естрада.

Според част от коментаторите песента не била достатъчно "българска" и не отразявала духа на възрожденците, загивали за свободата на България. В типичния за социалните мрежи стил обаче покрай музикалния конкурс междувременно успяха да "изгорят" още еврото, Джиро д"Италия и вероятно няколко теми, които дори нямат нищо общо с музиката.

Вълната от реакции около участието на DARA в Евровизия достигна и до публични личности, след като архитект Пламен Мирянов от "Артекс Инженеринг" хареса остра публикация на актьора Янко Лозанов срещу песента и изпълнителката.

Пламен Мирянов написа в социалната мрежа:

РАЗГРАНИЧАВАМ СЕ

от участието на Дара и нейната песен в Евровизия!

#I'm Not Bangaranga

БезДарната песен на Дара е пълен провал, израз на огромна творческа немощ и опетняване на името на нашата държава!

Манипулираната и духовно объркана млада певица ще пее от сцената на Евровизия, че тя е "ангел и демон, психарка и хаос" чрез лозунг от джамайските езически племена, и по този начин ще представя културата на моя народ пред света?!

Това е дъното на обезродяването и опит за поредното обезличаване на нашата християнска православна идентичност!

Янко Лозанов пише във Фейсбук:

ВСЕ СЪЩИТЕ АБСУРДИ!

Да сме приличали на някого, за да сме можели да бъдем себе си!

В Априлската ни Епопея, възрожденците загивали, за да сме станели Европа!

Унищожихме националната валута, за да напишем "Евро" на гърба на националния Светец и покровител!

Отрекохме се от Великата победа над нацизма, за да порозовее цялата страна и в дните на честването да се хилим истерично, че сме победили в някаква ПР-кампания, понеже сме декор на чуждо състезание и ни видели някъкъде в света!

Обърнахме на цирк свещеното пространство между двата храма, до Вазовия гроб, пред огъня и пред лъва на незнайния войн!

Окичихме с чаршаф в цвета на будоар, войник от камък, а бронзовите в София директно разчленихме и изядохме от захар, за да издигнем панаир с цикламени реклами и надписи на чужд език.

Крещим, че трябвало да се подкрепя песен, в която няма нищо наше и можеше да се яви на онзи фарс, от всяка друга някоя държава и никой нямаше да се запита, от къде е, и защо!

Кое е всъщност българското в тази песен?

Защо да ми е близка, да ме радва! И с какво?

С езика си, стилистиката и посланието, въображението и таланта? Или с дълбоката й връзка с моята история, духовност и земя?

И как така в последните години се оказва, че колкото по-малко българи сме, толкова сме по-големи родолюбци!

Обичаш ли Отечеството - заличи го! Бъди безродник, за да си патриот!

Дали участието ни тъкмо сега в това просташко и ненужно забавление не искаше да отклони, чрез шум и "интеграция", вниманието ни от истински, сакрални, български неща, които явно трябва да ни стават все по-малко важни, да ги загърбим, да се разтворим в чуждото, да се обезличим!

Не чувствам тази песен моя.

Не можеше ли тази объркана жена да си бесува без да ме замесва, без да е точно от България, и аз да трябваше да я подкрепям, за да доказвам, че съм патриот?

Родината ми е държава на Духа!

Не на порока, на подражанието, кича и шума!

И който иска да я представлява да убеди и нея, а и мен, че притежава българския дух, а не безличието на всеядна комерсиалност, и варварството на греха и на беса!

А сега, в интеграционен дух на либерална святост и безпаметно изтрита националност, да видим шоуто и нека най-бесният безродник победи!

Това може да се опитва, да представлява България, но слава на Бога, България не представлява това.