Когато Арлан Етингер, президент на аукционната къща Guernsey в Ню Йорк, се обажда през февруари на Музея за изкуство, история и наука Еvansville, питайки за мозайка върху стъкло, дело на Пикасо, му отговарят, че никога не са и чували за подобна творба.

Два дена по-късно от музея се обаждат обратно на Етингер, за да му съобщят, че всъщност са открили тази работа във фондохранилището на музея в Индиана. Оказва се, че творбата е престояла там без да бъде каталогизирана повече от 40 години.

Картината „Seated Woman With Red Hat" е почти невъзможно към този момент да бъде оценена, тъй като не е била на пазара за повече от половин век. Етингер обаче споменава сумата от 30-40 милиона долара, пише Stand.bg.

Случайната находка повдига въпроси като „Кога за последно проверявахте мазето?" Колекцията на музея в Индиана, в която фигурират работи на Джорджия О'Кийфи и Реноар, е оценявана на едва 10 милиона долара.

От управата на музея се притесняват, че находката ще утежни финансово институцията, тъй като ще са необходими незабавни мерки за нейното адекватно реставриране, консервиране, евентуално и излагане.

Работата представлява портрет на Мари-Терез Валтер, френската любовница на Пикасо, и е един от около 50-те стъклени изображения, създадени от каталунеца в средата на 50-те г. в студио Малерб във Франция.

Техниката, по която е правен портретът (вид стъклопис), на френски се нарича „gemmail" или „gemmaux" в множествено число. Чрез нея разностранно оцветени частици стъкло се слепват като мозаечна структура чрез течен емайл, а пръв я развива френският художник Жан Кроти през 30-те години.

Объркването е станало заради неправилен превод и очевидна липса на теоретични познания. Картината на Пикасо (видима най-долу на горната снимка) е етикетирана като творба на неизвестен художник на име „Gemmaux".., когато става собственост на музейната колекция.

Самият Пикасо подарява някои от стъклените си произведения на семейството Малерб, други продава на частни колекционери като принц Рение и Нелсън Рокфелер. През 1963 г. индустриалният дизайнер Реймънд Льови, собственик на въпросната стъклена мозайка, обещава да дари творбата на Пикасо на музея Еvansville. Оттогава тя залежава във фондохранилището като работа на анонимен художник.