На 22 юни с гордо вдигнати глави можем да кажем, че вече сме вписани в световната метъл история. Тогава не само видяхме всяка една от бандите на Голямата четворка на траш метъла, а накрая буквално излязоха накуп на сцената. Това, което светът чакаше да се случи близо 30 години стана не къде да е, а именно в България.

Всичко това не само беше гледано на живо в кино салони по целия свят, а както разбрахме от самата Metallica, ще бъде издадено на DVD. Все още няма подробности кога ще бъде издаден дискът, но няма и голямо значение, защото ние бяхме там!

Още от сутринта около стадиона бе суматоха като метъл феновете се разхождаха да си чекират билетите, да пият студена бира или просто да седят в очакване вратите на стадиона да се отворят. Когато това се случи нямаше никакви опашки, потокът от хора влизаше спокойно, за да хване първата група, която открива Sonisphere фестивала у нас - българите Bastardolomey.

Първи на сцената от голямата четворка се качиха Anthrax малко след 16 часа като забиха мощно и енергично. Чухме парчета като Caught in a Mosh, Antisocial, Medusa, Indians, Madhouse и др. Групата не пропусна да почете паметта на скоро починалия Рони Джеймс Дио като изсвири кавър на Heaven&Hell. Към края на сета прозвуча и Metal Thrashing Mad, което повдигна настроението на публиката още повече само, за да дойде I'm the Law, слагайки край на сета.

Бандата не пропусна да напомни за предишното си неуспешно гостуване в София, когато концертът не се състоя заради силна буря и да изрази радостта си, че най-после свири пред родната публика. Скот Иън през цялото време не спираше да куфее, подскача и обикаля сцената заедно с вокала Джоуи Беладона.

След кратка почивка, местата си на сцената заеха Megadeth предвождани от Дейв Мъстейн. Със самото начало на сета над главите ни се изсипа проливен дъжд, придружен с градушка, което обаче не направи впечатление на почти никой. Тези, които имаха смелостта се съблякоха голи и куфяха с пълна сила на Holy Wars.

Последва незабравимата класика Hangar 18, а малко след това чухме най-силния сингъл от последния албум "Endgame" Headcrusher. Кулминацията дойде с In My Darkest Hour, Skin O' My Teeth и Sweating Bullets, когато и дъжда вече се беше изпарил. Стадионът бе огласен от десетки хиляди гърла, които припяваха с точност на A Tout Le Monde и Symphony Of Destruction, а грандиозният финал бе оставен за Peace Sells...

Около 19 часа на сцената се стелеше гъст дим, на заден фон не се виждаше трансперант, който да оповестява коя е следващата банда и това можеше да се разбере единствено от нестихващите крясъци "Slayer!!!". Групата излезе забивайки World Painted Blood от последния им албум, а гората от ръце бе изчезнала поради заетостта на феновете с друга дейност. Нетипично за вокалиста Том Арая, той реши да каже няколко думи на публиката като я поздрави на български език.

По-късно в металната вихрушка бяха включени легендарни парчета като Hate Worldwide
Dead Skin, Angel of Death, South of Heaven и за финал Raining Blood, която тотално отнесе главите на всички присъстващи. Без много приказки Slayer се скриха оставяйки тълпата тотално изтощена да събира последни сили за хедлайнерите на вечерта Metallica.

Малко преди 21 и 30 часа над националния стадион за пореден път се разля позната мелодия приковавайки вниманието на всичко живо. Ecstasy of Gold приветства началото на незабравимо шоу на Metallica, карайки публиката да тананика с пълна сила и в един глас. Няколко секунди и Джеймс Хетфийлд и компания вече бяха на сцената раздавайки всичко от себе си с Creeping Death, последвана от For Whom the Bell Tolls, която допълнително разпя и най-тихите в тълпата.

Хетфийлд не пропусна да поздрави родните фенове като заяви, че се радва да види отново "семейството на Metallica живо и здраво", след което върна всички назад във времето, в периода на 80-те години, с Fade to Black и Harvester of Sorrow. В контраст с тях бяха изпълнени и две по-нови парчета от новата тава на бандата "Death Magnetic" -That Was Just Your Life и Cyanide.

Слабо познатите парчета дадоха момент на публиката да поеме глътка въздух и да се зареди с енергия за това, което ги чакаше... и то не закъсня. Sad But True бе следващия хит от легендарния "Черен албум", което постави пред изпитание гласните струни на феновете заедно с Welcome Home (Sanitarium).

От мрачната сцената прииждаха звуците на бойното поле, гърмяха снаряди. Изведнъж съпроводени от позната мелодия, която отново бе изсвирена от многобройния хор на стадиона,  се чу началото на One. Това бе и парчето, което подсказа, че приближава същинската част от изпълнението на бандата.

Връщайки се назад през 2008 г., когато 10-годишната суша, на която ни бяха подложили Мetallica свърши, не може да не се сетим за един специален момент - моментът, когато цялата столица разбра какво се случва и че няма по-многобройна и вярна армия от тази на метъла. Няколко километра около стадиона бяха огласени от ехото на мощния вик "Master!" по време на Master of Puppets. И ето, че дочакахме отново да се пробваме да подобрим собственото си постижение. Националният стадион бе огласен отново от познатия вик, а не след дълго се дочу и Blackened, което призова траша от 80-те да се завърне с албума "...And Justice For All".

Момент по-късно стадиона утихна, а Хетфийлд представи китариста на групата Кърк Хамет, който зарадва музикалните почитатели с невероятно соло, което прерасна в баладата на поколението Nothing Else Matter. След този така емоционален момент, фронтменът разведри още повече публиката карайки камерата да се фокусира върху перцето, с което свири. На него на бял фон бяха поставени логата на групите от Голямата четворка, а от другата страна седеше величествено надписът "The Big 4".

Нямаше друг начин освен този еуфоричен момент да не продължи ударно с Enter Sandmаn, която освен че доизтощи всички наоколо сложи и край на редовния сет на групата. Те не оставиха феновете си да чакат дълго и почти мигновено се завърнаха, за да продължат със следващото разбиващо парче.

Тогава обаче разбрахме, че това няма да е обикновен бис. Хетфийлд приветства на сцената и някой друг. Да, това бяха членовете на останалите три групи от Голямата четворка: Anthrax, Megadeth и Slayer. Застанаха рамо до рамо, в един момент, на една сцена, свирейки заедно Am I Evil. Велик момент не само за българските фенове, а и за целия свят.

Всички на стадиона бяха объркани, някои се опитваха да продължат с виковете, но осъзнаваха, че няма толкова въздух и гърла на земята, които да почетът момента... други просто бяха онемели и съзерцаваха сцената като от всички страни се чуваха възклицания: "Ето го Мъстейн, прегръща се с Хетфийлд?! И Скот Иън е там, Том Арая?!". 30 години чакане свършиха, а ние бяхме избраните да видим всичко това на живо. Членовете на бандите се поздравиха и бавно се изнизваха от сцената пред недоумяващите все още погледи на почитателите си.

Тогава си помислихме, че това е краят и няма какво повече да видим - не беше така и го разбрахме със "Seek&Destroy", която не само сложи край на паметната вечер, а и на малкото останали сили в почитателите. Въпреки че песента бе свършила отдавна, Metallica все още бяха на сцената хвърляйки всевъзможни неща в публиката и поздравявайки армията си от фенове.

Вечерта завърши и остави дълбок белег в съзнанията на целия свят, невероятно зрелище, с мултимедия, талант и чувство. Трудно ни е да проумеем, че би могло да има нещо друго скоро, което да задмине видяното снощи шоу. Да не забравяме, че предстои втори ден от фестивала Sonisphere. Днес на 23 юни, на сцената ще се качат Stone Sour, Alice in Chains, Manowar и немската машина Rammstein, за да се опитат да променят това мнение.