Долен е магично място. Каменните дувари, сивите тикли, тесните калдъръмени улички, старите жени седнали на дървената пейка, тишината... В старата част на селото, която е обявена за архитектурен резерват, обикновено е тихо. Изглежда сякаш времето е спряло. Изглежда сякаш някой е омагьосал къщите, улиците, всичко на поне 100-годишен сън. Само водата тече.

Но на Преображение омагьосаното село се събуди. За няколко дни се промени, закипя, запя. На 10 август там завърши първото издание на фестивала Transfiguration.

Идеята за фестивала тръгва от една мечта. Веселин Митев (от Исихия и Кайно ясно солнце) иска да превърне задния си двор в пространство за изкуство и общуване. Зад него застава братовчед му Цветан Хаджийски, който разгръща идеята в грандиозен проект за фестивал, обединяващ минало, настояще и бъдеще. В края на 2014 година се заражда идеята за Transfiguration. През януари започва същинската работа по реализацията.

Само за 7 месеца в Долен са направени чудеса! Цялата инфраструктура за фестивала е съградена от нулата. С камък, дърво и глина, напълно в съзвучие с атмосферата на архитектурния резерват, са направени две сцени, амфитеатър, кухня, компостни тоалетни, душ кабини...Всеки камък, всяка греда, глината, всичко е минало през нечия ръка.

Всеки вложи своята мечта и се получи една голяма мечта, разказа арх. Николай Маринов, докато си говорихме за сцената на амфитеатъра, изградена по негов проект. С който и от екипа на фестивала да говорех, като червена нишка се прокрадваше идеята за кауза, отдаденост, мечта. Без преувеличение. А енергията им беше толкова заразяваща!

Фестивалът започна на 6 август, Преображение. Организацията по посрещане на гостите беше много добра - никакво чакане, блъскане, нервничене. Микробус извозваше хора от Гоце Делчев до Долен, а тези с личен превоз получаваха свое лично паркомясто.

По прозорците и чардаците висяха шарени черги и козяци, а в старото село ни посрещнаха баби в носии. Стръмните калдъръми отдавна не бяха кръстосвани от толкова стъпки.

С настъпването на вечерта очакването ставаше голямо. Фестивалът щяха да открият Исихия, които не са излизали на сцена последните 10 години. Смрачаваше се. Готвехме се да тръгнем към амфитеатъра. Група жени в носии запяха.

Всъщност не Исихия, а бабите, с типичното доленско пеене, откриха фестивала. Те владеят четиригласно високо пеене и са "живи човешки съкровища", според ЮНЕСКО. Макар че групата е от Сатовча, този вид пеене тръгва от Долен. След тях на сцената излязоха и група гайдари, а каменните тераси на склона бяха препълнени.

Много хора бяха дошли специално заради Исихия. Излизането им на сцена е събитие! Всички музиканти, свирили в групата през различни периоди, се бяха събрали специално за фестивала. И макар, че започнаха със закъснение, публиката беше във възторг. Концертът продължи до след полунощ.

След Исихия започна аудио-визуалното изпълнение на триото Бalkansky. Музиката на Теодосий Спасов, миксирана с електронните звуци и бийтове на Иван Шопов, на фона на интерактивните визуализации на Иво Христов. Под ореха. Край реката. След полунощ.

Фестивалът започна силно!

Вероятно заради това втората вечер унгарците The Moon and the Nightspirit никак не ме впечатлиха. Но пък публиката се радваше, дори викаше за още. За мен бяха монотонни и без никакъв живец.

За разлика от гърците Villagers of Ioannina City. Тежко звучене, преплетено с етно звучене от Гърция - оказа се изключителна комбинация! Много заряд, много енергия и силно присъствие на сцената.

Добра подготовка за Smallman. Гвоздеят на програмата през втората фестивална вечер. Един от главните виновници преображението на Долен да се състои, излезе на сцената - Цветан, вокал, гайда и кавал. Тежък рок с фолклорни мотиви, гайда и кавал, под купола на амфитеатъра, в малките часове на нощта. След не много силното начало на втората вечер, краят й си заслужи търпението.

Третата вечер час преди началото на концерта множество вече чакаше пред портите на амфитеатъра. Много хора бяха дошли само за тази вечер, предстоеше да чуем Кайно ясно солнце, Irfan и Baba Zula.

С малко закъснение на сцената излязоха Кайно ясно солнце. Проектът е на Веселин, в чийто заден двор гостуваме трета вечер. Музикантите представиха своя трети албум. Изпълнението им беше много емоционално, както и срещата между групата и публиката беше. Всички знаехме, че без Веселин нямаше да бъдем тук. А той вероятно видя своя сбъдната мечта.

Ставаше все по-студено. Небето беше ясно. Веско свиреше на гайда, а зад гърба му Irfan приготвяха инструментите си.

Слушали ли сте Irfan? Ако да, представете си магическото им звучене на фона на среднощната футуристична сцена на Transfiguration. Ако не, тогава трудно ще ви опиша атмосферата, звученето, изживяването. Групата представи песни и от новия си албум. Посред нощ омагьоса публиката с мистични, приказни мелодии. Харизматичната Деница Серафимова омайваше с дълбокия си глас. Новата им певица Дарина Златкова обогати звученето им с красотата на българските народни песни.

Въпреки мразовитата нощ амфитеатърът беше препълнен в очакване на Baba Zula. Турската група започна час и половина по-късно от обявеното по програма, но бързо разгорещи страстите и развесели събралите се хора. Музиката стопли сърцата на хората, а танците - телата.

На следващата сутрин баба от селото разпалено ми разказваше колко хубав бил концертът: „Първо свиреше нашия си Веско, след това свиреше една друга фирма, ама като дойдоха турците стана най-весело. Какво чудо стана в наш'то село! Какво чудо! До 3 часа на концерт да ходим!"

След програмата в амфитеатъра започваше тази на кръглата сцена, но за нея ще ви разкаже някой друг.

Концертите бяха само част от случилото се чудо. Освен музикалната програма през деня имаше различни работилници - коване, тъкане, грънчарство, ситопечат, фотография, роботика и др. По каменните зидове бяха разположени изложби на известни артисти. Имаше и лекции на най-различни теми.

В неделя много хора си тръгнаха и не успяха да видят премиерата на филма „Това е България". Но без значение кой колко време прекара в Долен, отзивите бяха предимно положителни. Всъщност, само две дами се жалваха, че вегетарианската кухня ги обрича на гладна смърт, а един младеж се възмущаваше как може охраната да проверява за алкохол на входа на сцената.

Аз се насладих на фестивала максимално. Първата вечер не можех да повярвам, че слушам гайдите, а наоколо не се разнася миризмата на кебапчета. И през следващите дни имаше базар, хората предлагаха местни стоки и ръчно изработен текстил, но панаирджийска атмосфера липсваше.

Имаше много деца, за тях също бе предвидена интересна програма. Щеше да е перфектно (за родителите им), ако концертите започваха навреме.

Имаше хора, оживление, но не и купища боклук. Из цялата фестивална зона бяха разположени кошове за разделно събиране на отпадъци и въпреки трудния терен чувалите се извозваха ежедневно.

Имаше концерти всяка вечер до рано сутринта, но селото не кънтеше и музиката не пречеше на местните хора.

Имаше фестивална кухня с много добра храна, но не успяваше да смогне да изхрани събралите се хора и на помощ се притекоха местните баби. Десетки баници бяха нарязани и изядени в Долен. Бабата, която ми разказваше въодушевено за концерта на 8 август, сподели, че е направила баници, колкото за една пенсия.

Фестивалът използваше мястото, но без следа от експлоатация. Напротив. Всеки детайл беше измислен така, че да е в хармония със заобикалящата среда. Жителите на селото бяха получили безплатни пропуски, в кухнята се ползваха продукти от района.

Transfiguration 2015 преобрази Долен. Преобрази всеки един, който беше част от него. И ни остави в очакване на Transfiguration 2016.