Под заглавие „Зимата на нашето припомняне" излиза уводният текст към 21 книжка на списанието за университетска култура на НБУ „Следва".

Още в началото редакторите уточняват, че списанието излиза в неестествено топлата (глобално затоплена) зима на 2009, в дните около студентския празник 8-и декември.

У нас последните 1-2 месеца - а другаде цялата година - минаха под знака на 20-годишнината от падането на Берлинската стена, от краха на тоталитарните системи в Източна Европа.
(Какво и доколко чествахме тук, в България, е отделна голяма тема за размисъл.), уточнява изданието.

Събитието е отбелязано на страниците на „Следва" с фотографиите на Никола Михов на монументални паметници от времето на соца у нас - дебатът за това какво да правим с тях, как да ги впишем в паметта за близкото минало и в днешното си жизнено пространство, още не се е състоял.

В рубриката „Следите" Георги Господинов търси „следи от призраци" в Берлин, а Вера Траянова изследва имената и преименуванията на московски улици.

Настоящият декември „Следва" припомня, че догодина ще се навършат 30 години от 8 декември 1980 г. - от убийството на Джон Ленън.

Свързването на двете годишнини може да изглежда произволно, и все пак... 1989-а г. беше годината, в която за кратко изглеждаше, че песните на Джон Ленън най-сетне се сбъдват.
Песни като „Imagine" и „Give Peace a Chance". Промяната, която сега ни изглежда толкова естествена, дотогава беше дори отвъд представимото, още повече възможността тя да се случи безкръвно, мирно, пишат редакторите на изданието.

„Следва 21" чества Джон Ленън по един необичаен, косвен начин - с публикуването на Йоко Оно (в превод на Йордан Ефтимов) - нейните провокативни, иронични, убегливи текстове от „Грейпфрут", своеобразни словесни инсталации, в които личи почеркът на авангардния визуален артист.

И още за четене в броя - рубриките „Философии", „Европудинг", „Авансцена", „Кафене", „Книги", „Читателски дневник"...