Първичните девствени гори на Земята са се свили с площ, по-голяма от Австрия в периода между 2014 и 2016 г., което е с 20 процента по-бързо в сравнение с предходното десетилетие. Това обявиха учени, докато ООН разкри инициатива за впрягане на "неизползвания потенциал" на аграрния и горския сектор за борба с климатичните промени, съобщава "Франс прес".
Въпреки продължаващите от десетилетия опити за спиране на обезлесяването, близо 10 процента от девствените гори са били фрагментирани, смалили са се или просто са били изсечени от 2000 г. насам, според анализа на сателитни изображения.
Среднодневната загуба на гори през първите 17 години на този век е била повече от 200 кв. км.
"Смаляването на първичните девствени гори представлява глобална трагедия, тъй като ние систематично разрушаваме решаваща основа за стабилността на климата", изтъква Франсис Сиймор, която е старши изследовател в Института за световните ресурси и един от допринеслите за изследването, представено тази седмица на конференция в Оксфорд.
"Горите са единствената безопасна, природна, доказана и достъпна инфраструктура, с която разполагаме за улавяне и съхранение на въглерод", уточнява ученият.
Констатациите идват, след като Програмата на ООН за развитие и пет големи консервационни организации стартираха 5-годишен план, наречен Nature4Climate, за по-добро използване на сухоземните ресурси за намаляване на емисиите на парникови газове, причиняващи глобалното затопляне.
"37 процента от необходимото, за да останем под 2 градуса по Целзий увеличение на средната световна температура", което е главната цел на Парижкото споразумение за климата, подписано от 196 страни, "може да бъде осигурено от сушата", отбелязва Андрю Стиър, който е президент и изпълнителен директор на Института за световните ресурси.
"Но само 3 процента от публичното финансиране за намаляване на емисиите отиват за проблеми на горите и земеделието - това трябва да се промени", настоя той.
Извън климата, последните горски диви масиви играят решаваща роля за поддържането на биоразнообразието, устойчивостта на времето, чистия въздух и качеството на водата.
Около 500 млн. души по света зависят пряко от горите за поминъка си.
Бъдеще без първични девствени гори?
Т. нар. "непокътнати горски пейзажи", които могат да включват влажни зони и естествени тревни пасища, се дефинират като площи с размер най-малко 500 кв. км без видими следи в сателитните изображения от мащабно използване от страна на човека.
Това означава, че в тях няма пътища, промишлено земеделие, мини, железопътни линии, канали и далекопроводи.
Към януари 2017 г. в света е имало около 11,6 млн. кв. км гори, които все още отговарят на горепосочените критерии. От 2014 до 2016 г. тази площ е намалявала с повече от 87 000 кв. км всяка година.
"Много страни могат да загубят всички свои диви гори през следващите 15 до 20 години", подчертава Питър Потапов от Университета в Мериленд и водещ учен на изследването.
При настоящите тенденции, до 2030 г. първичните гори ще изчезнат в Парагвай, Лаос и Екваториална Гвинея, а до 2040 г. в Централноафриканската република, Никарагуа, Мианмар, Камбоджа и Ангола.
"Може да дойде момент в бъдещето, в който повече няма райони в света, които да се квалифицират като "непокътнати", предупреждава Том Евънс, който е директор по опазването на горите и справянето с климатичните промени в Дружеството за опазване на дивата природа.
Cooperbaker
на 23.06.2018 в 04:34:38 #1Ако намалим количеството на въглеродния двуокис, който се явява храна за всички растения, а не е замърсител и причина за парников ефект, още повече гори ще изчезнат. Не вярвайте на ДИНКИТЕ! Въздуха беше единственото нещо, което беше безплатно, но ДИНКИТЕ намериха начин как да ни накарат да плащаме и за въздуха, който дишаме! Сами се досещате, че динките са преименуваните комунисти...