Изправен пред неотложната задача да предпази жителите си от смъртоносните последици на горещините, Париж се оказва в челните редици на битката с покачващите се температури. Населението му е изложено на най-голям риск от смърт вследствие на горещините в сравнение с всяка друга столица в Европа.
Това обобщи АФП.
Сред европейските столици Париж отдавна се смята за въплъщение на елегантност, култура и романтика. Но под живописната му фасада се крие опасност, която заплашва неговото многолюдно население.
Париж е най-уязвимата столица в Европа, когато става въпрос за горещи вълни. Според статия, публикувана неотдавна в списание The Lancet, населението му е изправено пред най-голям риск от смъртни случаи, свързани с горещи вълни.
Изследователи от различни страни в Европа проучват рисковете от смъртност, дължащи се на горещини и студ, в 854 града от 2000 до 2019 г. Констатациите са недвусмислени. Париж е начело на списъка на рисковете, свързани с горещините, във всички възрастови групи, като вероятността за свръхсмъртност поради повишаването на температурите е 1,6 пъти по-висока от тази в други европейски градове. Амстердам и Загреб са плътно следвани от него.
С настъпването на повишаването на температурите поради изменението на климата Париж със сигурност ще продължи да усеща горещината. До 2050 г. температурата в града може да достигне 50°C.
Определянето на точната причина за уязвимостта на населението на Париж по отношение на горещите вълни е сложна задача.
"Трудно е да се изолират конкретни фактори", казва д-р Пиер Масело, автор на проучването и изследовател в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.
"Самият размер и гъстота на града определено допринасят за повишения риск", казва той и обяснява, че при население от над 2 млн. души ефектът от горещите вълни се засилва.
Социално-икономическото положение на населението на града също е важна променлива, която трябва да се вземе предвид.
"Тъй като е голям град, Париж има и жители в по-неблагоприятно положение", казва Масело. Кварталите с ниски доходи, които имат ограничен достъп до зелени площи, сянка и климатизация, понасят най-тежкото бреме на екстремните горещини, което засилва заплахата за уязвимите общности. "Като добавим към това и факта, че тези общности често имат по-високи нива на вече съществуващи здравословни проблеми, става ясно защо" за тях съществува по-голям риск, казва той.
Така нареченият "ефект на градския топлинен остров" задълбочава смъртоносната ситуация в града. Тези горещи точки се появяват, когато в градовете е значително по-горещо, отколкото в околните селски райони, най-вече поради разпространението на сгради и материали, които поглъщат и задържат топлина. Известните сиви покриви на Париж са един от примерите за това. Почитани от известни художници като Винсент Ван Гог, сивите покриви са изработени от цинк - метал, който поглъща топлина. "Същото важи и за асфалта, който съхранява [и] след това отделя топлина, което затруднява охлаждането на града през нощта", казва Масело. "А наличието на сгради блокира вятъра."
Въпреки че ефектът на топлинния остров може да превърне Париж в истински котел, съществуват температурни разлики между отделните квартали. "Ако преминете от гъста индустриална зона към парк например, можете да усетите значително понижение", обяснява Масело.
Замърсяването също играе важна роля за уязвимостта на Париж към горещините. Замърсяването на въздуха, което се дължи предимно на емисиите от автомобилите, създава "своеобразен парников ефект", който задържа топлина и засилва екстремните температури. "Отработените газове са по-тъмни и следователно намаляват албедото на града (делът на входящата слънчева радиация, отразена от различните повърхности в градската среда), като акумулират повече топлина", обяснява изследователят.
И още - в Париж горещите вълни в исторически план са били по-рядко срещани, отколкото в други европейски столици като Мадрид, например. "Градовете, свикнали с горещините, са се адаптирали към тях", казва Масело. "Така че в Мадрид рискът от смъртност е малко по-нисък, отколкото в Париж при една и съща температура."
Лятото на 2003 г. се превърна в мъчителна глава в европейската история. Безпрецедентна по мащабите си гореща вълна премина през континента, оставяйки след себе си следи от опустошения. В резултат на това загинаха повече от 70 000 души, като над 15 000 от тях бяха регистрирани само във Франция. Температурите в Париж се покачват над 40°C в продължение на седмици.
Системата на здравеопазването беше претоварена, а болниците се бореха да се справят с наплива от пациенти, страдащи от топлинен удар и дехидратация. Държавните органи бяха напълно неподготвени и по-късно бяха критикувани за нежеланието им да обявят горещината за основна причина за смъртта. Тогавашният генерален директор на здравеопазването на Франция Люсиен Абенхайм подаде оставка поради "противоречията, свързани с разглеждането" на смъртните случаи, "свързани с горещата вълна". Обявено е извънредно положение, което позволява изпращането на пациенти във военни болници и създаването на кризисни морги за справяне с наплива от тела.
Най-засегнати са възрастните хора. Половината от починалите бяха на възраст над 85 години, а 92 % от жертвите живееха в изолация, като много от тях нямаха семейство, приятели или социални връзки, които да потърсят телата им. "Това отвори очите на много хора", казва Масело. "Това беше повратна точка за целия континент." Някои климатолози дори нарекоха горещата вълна "нулевата точка на глобалното затопляне".
USD
CHF
EUR
GBP
