Само 3% от световната земя остава екологично непокътната със здрави популации от всичките си първоначални животни и необезпокоявани местообитания, показва проучване, цитирано от "Гардиън".
Тези фрагменти от пущинака, оцелели от човешката дейност, се намират главно в части от тропическите гори в Амазонската джунгла и Конго, източносибирските и северноканадските гори и тундрата, както и в Сахара. Инвазивните чужди видове, включително котки, лисици, зайци, кози и камили, са оказали голямо влияние върху местните видове в Австралия, като в проучването не са открити останали непокътнати райони.
Изследователите предлагат повторно внасяне на малък брой важни видове в някои повредени райони, като слонове или вълци - ход, който би могъл да възстанови до 20% от световната земя до екологична непокътнатост.
Предишни анализи идентифицираха районите на дивата природа въз основа главно на сателитни снимки и изчислиха, че 20-40% от повърхността на Земята е малко засегната от хората. Учените зад новото проучване обаче твърдят, че горите, саваната и тундрата могат да изглеждат непокътнати отгоре, но че на място липсват жизненоважни видове. Слоновете например разпространяват семена и създават важни просеки в горите, докато вълците могат да контролират популациите от елени и лосове.
Новата оценка комбинира карти на човешките щети върху местообитанията с карти, показващи къде животните са изчезнали от първоначалните си ареали или са твърде малко на брой, за да поддържат здрава екосистема. Някои учени изтъкват, че новият анализ подценява непокътнатите райони, тъй като обхватът на животните преди векове е слабо известен, а новите карти не отчитат въздействията на климатичната криза, която променя обхвата на видовете.
Общоприето е, че светът е в криза на биологичното разнообразие, като много популации от диви животни - от лъвове до насекоми - се свиват, главно заради унищожаването на местообитанията за земеделие и строителство. Някои учени смятат, че започва шесто масово измиране на живота на Земята със сериозни последици за храната и чистата вода и въздуха, от които зависи човечеството.
"Голяма част от това, което смятаме за непокътнато местообитание, са липсващи видове, които са били ловувани (и бракониерствани) от хора, или са изгубени заради инвазивни видове или болести", обяснява д-р Андрю Плъмптри, водещ автор на изследването, от Key Biodiversity Areas Secretariat в Кеймбридж, Великобритания, като допълва: "Това е доста страшно, защото показва колко уникални са места като Серенгети, които всъщност имат функциониращи и напълно непокътнати екосистеми."
"В момента сме в декадата на ООН за възстановяване на екосистемите, но тя се фокусира върху деградирали местообитания", посочва той и подчертава: "Нека помислим и за възстановяване на видове, за да можем да се опитаме да укрепим тези зони, където имаме екологични екосистеми."
Изследването, публикувано в списание Frontiers in Forests and Global Change, използва карти на диапазоните на 7 000 вида в 1 500 места и днес в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата. Повечето данни са за бозайници, но включват и някои птици, риби, растения, влечуги и земноводни. Много от установените непокътнати райони са в територии, управлявани от местни общности. Анализът не включва Антарктида.
"Възможно е да се увеличи екологичната непокътната площ до 20% чрез целенасочено повторно внасяне на видове, загубени в райони, където човешкото въздействие е все още слабо, при условие че заплахите за тяхното оцеляване могат да бъдат преодолени", отбеляза Плъмптри. Той цитира успешното повторно внасяне на вълци в националния парк Йелоустоун в САЩ, което е трансформирало екосистемата.
Проф. Пиер Ибиш от университета за устойчиво развитие "Еберсвалде" в Германия, който не е част от проучването, подчерта, че констатацията, че само 3% от земята е непокътната е "предвидимо опустошителна". Той настоя: "Трябва да дадем на природата значително повече пространство, за да ни пренесе в бъдещето, но се опасявам, че повторното внасяне на няколко вида в определени райони не променя играта."
Ибиш уточни, че анализът не отчита климатичната криза. "Ускоряването на климатичните промени се превръща в основната заплаха за функционалността на цели екосистеми. Вчерашната непокътнатост на бозайниците едва ли ни казва много за функциониращите екосистеми в епохата на глобалното затопляне", настоява ученият.
От своя страна проф. Джеймс Уотсън от университета в Куинсланд, Австралия, изтъква: "Това проучване подценява много усилия на екосистемните учени за картографиране и спасяване на екологично непокътнати места по цялата планета. То използва карти за видове, които в основата си са най-добрите предположения, което означава, че посланието за това къде в действителност екосистемите все още са почти непокътнати е очевидно сведено до минимум."
Плъмптри призна, че картите на ареала на видовете са сравнително сурови и каза, че числото от 3% е "много груба оценка". Той отбеляза: "Проблемът е, че в момента нямаме други карти."
След това учените трябва да се съсредоточат върху конкретни региони и да използват по-подробни данни за човешкото въздействие и данни за видовете, за да идентифицират екологично непокътнати места, уточни той.
През януари повече от 50 страни се ангажираха да защитят почти една трета от планетата до 2030 г. за спиране унищожаването на природния свят. "Полагането на усилия за опазване на тези (непокътнати) места е много важно", подчертава Плъмптри и допълва: "Те са толкова редки и специални и показват какъв е бил светът преди хората да са имали някакво голямо въздействие, помагайки ни да измерим колко сме загубили."