Трябва да се промени "безразборното отношение към природата" на човечеството или ще има още смъртоносни пандемии като COVID-19, предупреждават учени, които са анализирали връзката между вирусите, дивата природа и унищожаването на местообитания, информира "Гардиън".
Обезлесяването и другите форми на преобразуване на земята прогонват екзотични видове от техните еволюционни ниши и ги карат да навлизат в човешкия свят, където те взаимодействат и развъждат нови щамове на болести, изтъкват експертите.
Три четвърти от нови или нововъзникващи болести, които заразяват хората, произхождат от животни, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, но човешката дейност увеличава рисковете от заразяване.
Нарастващ набор от изследвания потвърждава, че прилепите, от които произхожда COVID-19, по естествен начин са домакини на много вируси, които те е по-вероятно да пренасят на хора или животни, ако живеят в или в близост до нарушени от човека екосистеми, като например наскоро разчистени гори или блата, пресушени за земеделски земи, минни проекти или жилищни проекти.
В природата прилепите са по-малко склонни да прехвърлят вирусите, на които домакинстват, на други животни, или да влязат в контакт с нови патогени, тъй като видовете са склонни да се специализират в рамките на различни и дългогодишни местообитания. Ала щом земята се преобразува за човешка употреба, се увеличава вероятността от контакт и зоонотично прескачане на вируси от един вид към друг.
Тъй като естествените местообитания се свиват, дивите животни се концентрират във все по-малки територии или мигрират към антропогенни зони, като домове, навеси, хамбари и обори. Това важи особено за прилепите, които се хранят с големия брой насекоми, привлечени от светлината на лампите или с плодове в овощните градини.
Преди две години учени прогнозираха, че от прилепите в Азия ще се появи нов коронавирус, отчасти защото това е районът, който е най-засегнат от обезлесяване и други екологични проблеми.
Един от авторите, Роджър Фрутос, специалист по инфекциозни заболявания в Университета в Монпелие, подчерта, че множество проучвания са потвърдили, че плътността и разнообразието от вируси, пренасяни от прилепите, са по-високи в близост до човешките местообитания.
"Хората унищожават естествената среда на прилепите и тогава им предлагаме алтернативи. Някои се приспособяват към антропоморфизирана среда, в която различни видове се пресичат, които не биха се пресичали в дивата природа", изтъква той.
Унищожаването на местообитанията е съществено условие за разпространението на нов вирус, добави той, но това е само един от няколкото фактора. Прилепите също така трябва да предадат болестта на хората. Няма доказателства това да се прави директно за коронавирусите. Досега е имало посредник - или домашно животно, или диво животно, с което хората са влизали в контакт за храна, търговия, домашни любимци или лекарства. При епидемията от SARS през 2003 г. в Китай това беше азиатска палмова цивета. При епидемията от MERS в Близкия изток през 2012 г. това беше камила. Учените все още не са сигурни за животното, причинило COVID-19, въпреки че Фрутос каза, че първоначалните теории, че панголинът е бил посредник, вече изглеждат по-малко вероятни.
В предстояща да бъде публикувана скоро статия във Frontiers in Medicine Фрутос и неговите съавтори твърдят, че ключът към овладяването на бъдещите епидемии не е да се страхуваме от дивата природа, а да признаем, че човешките дейности са отговорни за появата и разпространението на зооноза (група от инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно). "Фокусът трябва да е върху тези човешки дейности, защото те могат да бъдат правилно организирани", се отбелязва в статията, озаглавена "Връзката на събития, водещи до пандемията и уроците, които трябва да бъдат научени за бъдещи заплахи".
Учените са открили около 3 200 различни щама на коронавирус в прилепи. Повечето са безвредни за хората, но два много свързани сарбековируси, открити в Източна Азия, са били отговорни за SARS и COVID-19. В статията се казва, че бъдещата поява на сарбековирус със сигурност ще се случи в Източна Азия, но епидемии от други нови заболявания могат да бъдат предизвикани на друго място.
Южна Америка е ключов район, който буди притеснение заради бързото изсичане на Амазонската джунгла и други гори. Учените в Бразилия са установили, че разпространението на вируси е 9,3% сред прилепите в близост до обезлесени места, в сравнение с 3,7% в девствена гора. "С обезлесяването и промяната в използването на земята отваряте врата", предупреждава Алесандра Нава от изследователски център в Манаус.
Тя каза, че болестите естествено се разреждат в дивата природа, но това се е разпаднало, когато хората бързо нарушиха екологичния баланс. Като местен пример тя посочи лаймската болест, която се е разпространила към хората чрез капибара. Някои общини колят гигантските гризачи, за да предотвратят заразяване, но Нава посочи, че това не е необходимо в девствени гори, в които все още има ягуари. "Не намирате лаймска болест в райони с ягуари, защото те поддържат броя на капибарата под контрол", отбеляза тя.
"Проблемът е, когато поставите различни видове, които в природата не са близо един до друг, в една и съща среда. Това позволява на мутациите на вируса да прескачат към други видове", изтъква Алесандра Нава и допълва: "Трябва да мислим как се отнасяме към дивите животни и природата. В момента се отнасяме с тях твърде безразборно."
Нейните заключения бяха повторени от Тиера Смайли Еванс, епидемиолог от Калифорнийския университет, която изучава разпространението на вируси в бързо деградиращите гори на Мианмар. Тя е открила, че застрашените видове е по-вероятно да имат вируси, отколкото животни с по-малък риск от загуба на местообитания и лов. Тя каза, че връзката между екологичния стрес и човешкото здраве е станала по-очевидна от пандемията COVID-19.
USD
CHF
EUR
GBP
